Големият и Малкият Ум

Обичайният човешкият ум е много далеч от реалната действителност.

Ето, например, хората възприемат сегашния живот като нещо случайно – просто случайно си се родил, живееш просто ей така и като дойде последния ти час, изчезваш. И това, което е най-добре да направиш е да постигнеш добра кариера, за да имаш солидно материално заплащане и въобще да си подсигурен със средства. Да отгледаш деца, внуци, които също като теб да са напълно обезпечени откъм средства. Така, те ще могат да са образовани и също да постигнат материален просперитет.

Да, да, ама не! Това, което много малко хора допускат е, че те са на тази земя, за да работят върху духовното си усъвършенстване. И ако не работят върху това, задачата заради която са дошли тук остава нерешена, недовършена.

Друго, което хората не допускат е, че във вечността те ще търпят постоянни метаморфози. И ако сега те са силните на деня, „недосегаеми“ и властни, то само след малко на брой години те ще се превърнат в беззащитни и крехки деца, появили се там, където кармата ги е завела. Гледаш някой, който се разпорежда с човешките съдби и то така, както корупцията му диктува. Този някой си представя, че ще векува и вечно всичко ще е във властта му. Голяма грешка, защото когато дойде болестта и го смъкне до смъртния му одър, никой няма да е в състояние да му помогне и сетнините му ще са горчиви.

Неизследими са ходовете на съдбата и човешкият ум е склонен да мисли, че животът е изпълнен със случайности. Ей така, случайно срещнал някой, случайно нещо се случило и въобще просто така са се стекли обстоятелствата. Така си представят хората нещата.

Само че както се казва онази древна източна поговорка: „Нещата не са такива, каквито изглеждат, нито пък са другояче!“

Обичайният човешки ум не е способен дори да си представи, а какво остава да обхване нещата.

Затова, човек е добре да познава обичайния си ум, но още по-добре е да е наясно и с Вечната си Същност.

В Дзен обичайния човешки ум се нарича – Малък Ум. А умът, който е свързан и е продължение на Изначалната и Вечна природа се нарича – Голям Ум. Малкият ум следва да се ръководи и да е отражение на Големия Ум.

Щом се човек се води от Големия си Ум, тогава дори и нещо да не му е съвсем ясно, той не може да сгреши.

И обратно, колкото и да се мисли за находчив, хитър, гениален, ако всичко това е определено от отделения му самосиндикален Малък Ум, тогава той има голяма вероятност да сгреши. А дори и да не сгреши, ще изгуби сили и време в постигането на незначителни и маловажни неща.

Когато човек е свързан с Вътрешната си Природа, тогава приоритетите му са построени от Големия Ум. И така, не може да поставя маловажните неща и дреболиите пред наистина важните.

И когато се води само от откъснатия от корените си Малък ум, тогава го вълнуват само безсмислените удоволствия и сетивни наслаждения. Тогава човекът е подвластен на Изкусителя на душата му. Така хората продават душите си и се обричат на дълги кармични последствия. Отдавайки се на временното, маловажното, фалшивото, те вървят след илюзиите, пристрастията, привързаността и зависимостите.

Човек, който търси Пътя, не се захласва по временни удоволствия и сетивни наслаждения. Бидейки ясно устремен към Същинската си Природа, той е изцяло отдаден на следването и.

Добре, ако и да е имало периоди на отдалечаване от Себе си, но когато човек се осъзнае и разбере грешките си, той посвещава цялото време и силите си, за да се завърне в Себе си!

Това е, приятели!

Щом сте се осъзнали веднъж, време е така да организирате времето и силите си, че най-важния ви приоритет да стане Единството с Вътрешната ви Природа.

Техниката, която ще ви помогне да се слеете с Истинското си Себе е медитацията.

Практикувайте невъвличане в ума – мислите, емоциите, подтиците, настроенията и всичко друго, което е от ума, за да може да го умиротворите, да стане пуст и безмълвен. Тогава продължавайки да сте насочени навътре в Себе си, ще можете да следвате Вътрешната си Същност – Себе си!

Пожелавам ви упорита ежедневна медитативна практика!