Клопките на откъснатия от Същността си ум

Живеем във време на удобства, улеснения, комфорт. В никои времена досега човек не е имал толкова свободно време и не е живял в такива прекрасни условия и въпреки това, сякаш хората не са готови да разполагат и оползотворят толкова свободно време.

По начало на човек не му трябва кой знае колко много.

Разбира се, че трябва да има покрив над главата си, храна, облекло за различни нужди. В това няма спор – имаме необходимост от средства, но не чак до такава степен, в каквато хората се увличат и сами се поставят.

Ето, на човек му трябва дом, добре. Хубаво е ако има и къща сред гората или на морето. Необходим му е някакъв автомобил, но далеч не голям или пък най-модерен. Нужни са ни средства, за да можем да посрещаме ежедневните си нужди – за препитание и за спокоен живот.

Какво обаче се случва с хората, когато започнат да правят планове с обичайния си човешки ум?

Ами той – умът под най-благовиден повод може да ви заведе в ада. И лошото идва от това, че адът не е само в тази серия, т.е. в този живот, а носейки неблагоприятната кармична енергия съществата предопределят и следващите си превъплъщения.

Човешките години са предопределени – 80, 90 или най-много 100 години в най-оптимистичните предположения.

Годините отлитат като думи, а написаното в кармата остава, за да предпостави следващата ви роля в безкрайното съществуване. Затова, както казва една мъдра пророчица: „Не искайте много, защото не да можете да му платите цената.“

Клопката на имането и алчността е една от най-големите.

Тя води до ламтеж, завист, омраза и пренебрежение към другите хора, т.е. към другите части на Цялото, а и до необмислени жертви направени със здравето и дори незачитането на законите на Безграничното.

Какво го е еня човека, че това е в противоречие със законите на Кармата – важното е да имаш колкото се може повече. Макар да не му трябва и никога да не влезе в действие, богатството е едничката цел на много хора в нашето съвремие.

Докато дойде време за заминаване от този свят. Едва тогава, ще дойде равносметката. А най-често такива хора дават здравето си и умират преждевременно, а и живеят живот лишен от нормални човешки функции и комфорт заради увреденото си здраве.

Този капан на Мара Изкусителят е един от най-коварните, тъй като много малко хора са в състояние да се откажат от богатството в името на живота. Криворазбрано е схващането, че колкото повече средства имаш, толкова по-добър ще е престоят ти на земята.

Щастието не е в парите, а в спокойния, умиротворен, удовлетворен и духовен ум, отдаден на Безграничната си Същност.

Да, в това се състои щастието, а не в жаждата за пари и в несметните богатства. Тези, които са постигнали богатствата знаят, че ако сърцето ти не е спокойно и съвестта ти не е чиста, щастието е само мираж.

Друга клопка на бездуховното съществуване е безделието. То обаче е в разрез с добро здраве на организма. Човек е създаден да се движи и да върши полезни неща. А в нашето време хората прекарват свободното си време на дивана или пред телевизора. Тази немарливост към здравето не остава без последствия. Увреденото здраве със съпътстващите болести са достойна награда за леността, мързела, безделието и нехайството.

Много зъл капан също е откъсването от Майката Природа. Хората са създадени да са неразривна част от Единното Мироздание.

Ето ще задам един реторичен въпрос:

Как ще изхвърлим събрания негатив и как ще се заредим с енергия, ако стоим в изолирана обстановка – на фотьойла, дивана, в спалнята. Негативната енергия ще циркулира в тялото и отначало хората усещат само отрицателни настроения и нервни неразположение, докато негативната енергия се наслои и не се превърне в органично заболяване.

Тогава тръгват „по лекари“, ама те и повечето лекари са се откъснали от Майката Природа.

Как да им помогнат като сами на себе си не могат?!

Разбира се, че има много достойни медици, които са знаещи и са наясно какво правят, но те се изгубват в масата на търгашите и продавачите на „илачи“.

Само да не излезе, че не вярвам в медиците или медицината или пък че ги отхвърлям! – Не, не, не, само казвам, че като цяло съвременната медицина се е откъснала от Майката Природа и обгрижва и обслужва фармацевтиката и правенето на пари. А Природата.. тя за какво им е..

Въобще, когато говорим за капаните на съвременния живот, е добре да знаем едно:

Всичко идва от ума. Ако умът ви е единен  с Вътрешната ви Същност, той ще ви води към просперитет, добруване и щастие. А ако е откъснат от Същността ви, той ще ви подхлъзне към пороци, зависимости, към ненужни и вредни удоволствия.

Ефирът е пълен с зловредни енергии, а те пък от своя страна влияят на умовете на хората.

До това води без духовността!

Когато се отдалечим от Истинската си Природа, тогава дори и най-находчивите и логични мисли могат да бъдат клопка – капан на обграждащия ни облак от нехармонични енергии.

И ако умът е синхрон със Същността си, тогава и най-невероятните и абсурдни неща се превръщат в благородна реалност, т.е. тогава сте в синхрон и в услуга на Цялото.

Щом се стремим и следваме Вътрешната си Природа – Духа си, тогава по един неведом и естествен начин всичко се урежда благоприятно.

Когато хората свеждат всичко до сетивно-чувствените удоволствия, те загърбват Себе си и вървят след мнимото си щастие.

Така материалният свят се е отклонил от първоначалното си състояние на мир, покой и щастие и тръгнал след ненужните, а и откъслечни удоволствия. Тази е причината за упадъкът и деградацията на световете.

А щом съществата се завърнат в единството на Божествената си природа, така те се превръщат отново в това, което са – неизменни и неопетнени Духовни същества.

Та така, приятели, ако не сте в единство с Вътрешната си Природа, този е пътят към Ада.

А когато следвате Вътрешната си Природа – Духа си, вие се превръщате в това, което Сте и се завръщате в райската градина.

Няма клопки за този, който следва Себе си.

И всичко би могло да се превърне в капан, ако вървите след откъснатия и разединен ум.

Знаете техниката за следване на Вътрешната си Природа, тя е медитацията.

Можете да я намерите в сайта ми.

А сега ви пожелавам никога да не се поддавате и да не попадате в капан, но това може да стане само и единствено, ако следвате Вътрешната си Природа!

Желая ви щастие и усърдна медитативна практика!                                                       

29 thoughts on “Клопките на откъснатия от Същността си ум”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *