Пътят към Пътя

Колко много непознати неща има в този свят, а какво голямо самочувствие имаме ние хората.

Едно време в комунизма ни учеха, че на небето нямало никакъв Господ бог, тъй като хората вече са били там и са се уверили със собствените си очи, уши и били видели и знаели, и… нямало.

Сега, в наши дни пък ни убеждават, че нямало било два пола – имало 40 и колко си там, не знам, затова обществените тоалетни трябвало да са повече от стаите в двореца на султана на Бруней.

В бъдещето ще ни казват, че няма нужда от никакви задръжки или човешки ценности, щото всичко е относително и е безпредметно да правиш, каквото и да е.

Така.. само дето това са сметки без покритие.

Разбира се, всички ние имаме свободата да правим, каквото си пожелаем. Единствено, което е добре да знаем е, че не можем да се освободим от последствията на стореното – то ще ни бъде начислено с абсолютна точност и ще се наложи да го плащаме в бъдещите си съществувания.

Някой бил сеел ветрове, за да създаде на бури, добре. Но е важно да се знае, че бурите ще бъдат пренесени и занапред, и така или иначе ще се телепортират и в бъдещето на този, който ги е посял.

Ех, приятели, „Допрял слепчо до стена – дотам свят за него“, казва нашенската българска народна поговорка.

Ако вземем за пример науката в медицината, ще видим, че там има много описания на симптомите на различни болести, но най-често ще срещнете израза „ етиология неизяснена“, т.е. не е ясна причината за болестта. Затова се набляга на справянето със симптомите. А може би това е по-удобно за производителите на „лекарства“, тъй като борбата със симптомите може да продължи цял живот и е по-изгодно за тях.

Съмнявам се, обаче, че всичко е въпрос на икономически и финансови интереси, тъй като дори крале, лордове или други богаташи нямат изход и са безпомощни, когато стане въпрос за някой агресивен вид рак или друг вид нелечима болест. Те просто загиват и това е неоспорим факт.

Когато хората открият кое изначално движи света, тогава ще намерят лек и за нелечимите болести. Ще го намерят, но едновременно с това, ще знаят, че човек не може да прави каквото му дойде на ума, защото всяко нещо си има последствия.

Не можеш да пресичаш улицата без да се огледаш. Всъщност, можеш, но… това в един момент ще се окаже доста болезнено и с продължително лечение.

Така е и с всички неща в живота. Улиците в мрежата „Живот“ могат да бъдат пресичани, но само на определените и правилни места. Иначе, пак може и често пъти се разминаваме с катастрофата, но само, за да се нанижем на следващата.

Или пък хората си представят, че те са защитени от властта, парите, високото социално положение или службата, в която пребивават известно време.

Да, разбира се, защитени са, освен, ако не са…

Защото реши ли съдбата – кармата да ги окачи на дървото на изкуплението, тогава грабливи птици и лешояди ще ядат месата им и никой няма да може да им се притече на помощ, за да ги спаси.

И ако не сте отгатнали все още, днес думата ми е за отклоняването от Силата, която движи света – Духа.

Като казвам Духът, това означава Абсолютът, с който всеки от нас има вътрешна връзка, но не всеки желае да се води от Него. Повечето от хората се водят от алчността, желанията за сетивни удоволствия, похот, въображаема сигурност или други материални интереси.

Ако имате силна връзка с Духа, ще знаете, че няма нещо, което да може да ви изненада, разстрои или победи, тъй като бидейки в Единство с Абсолюта, вие ще имате сили и могъществото на Безкрая.

И обратно, ако разчитате на силата на парите или високия си социален статус, вие ще имате силата на нивото на науката към момента и на подкрепата на силните хора на деня, но тя никак няма да е достатъчна, за да ви спаси.

Затова, приятели, ако следвате вътрешното си водене, т.е. единството с Истинската ви Природа, вие винаги ще сте на правилния път. Понякога този път може да ви се струва труден, тежък, непосилен или несправедлив, но тогава си спомнете онази народна мъдрост, която казваше: „Скромен живот с мирно сърце струва повече от богатство с грижи.”

Смисълът на съществуването е да проявяваме Себе си и да даваме от Себе си, така всеки от нас ще прави живота по-красив, по-смислен и по-богат.

А когато хората гледат само да вземат, и по възможност да не дадат нищо, тогава животът става страдание и все повече заприличва на Ад.

За да намерите пътя към Рая, обърнете се навътре, приятели, и тогава вие безпогрешно ще тръгнете към това битие, което Духът – Истинската ви Природа ви е отредил изначално – без карма, без отклоняване към покварата, алчността, високомерието или другите порочни практики.

Медитацията е пътят към Пътя!

Когато не се въвличате в дебрите на ума, и останете недосегаеми за мислите, тогава ще дойде състоянието на умиротворение, на безмълвие на ума, на добронамереност и доброжелателност към всеки и всичко и ще последвате Вътрешната си Природа.

Пожелавам ви упорита и успешна медитативна практика!!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *