Когато някой загуби Себе си, религиите му стават важни

По света има няколко главни религии и безчет духовни учения. И всяка от тях неотстъпчиво и категорично отхвърля всички останали.

Дори религии, които са отправени към един бог, когато се отделят като отделна фракция, почти фанатично заклеймяват всички и всичко други като сатанински и че „ще страдат в ада вечно“.

Да не говорим, че по света различните вероучения така са се обособили според целите си, че са се превърнали в секти.

Различни секти има – бели, черни, сатанински, демонични и какви ли не още. И колкото повече те се отдалечават от Първоизточника, толкова са по-извратени и чудовищни. Достатъчно е да си спомним, че има такива, които принасят в жертва човешки същества, че и деца.

В чисто енергиен примитивен аспект, колкото повече жертвоприношения има, толкова по-силно и устойчиво те захранват техния кумир.

Отначало техният енергиен егрегор (общата им енергия) не е с голям потенциал, но когато хората се увеличават, пропроционално се усилва и енергията и способността им да реализират различни планове и цели , т.е. техния „бог“ – разбирайте кумир, жизнено-енергиен водач, защитник или повелител става по-способен да им „отваря вратите“ в живота.

В началото всички духове тръгват от Безграничния, но с времето под въздействието на сетивно-чувствените удоволствия, разделението и двойствеността, те се отклоняват от Пътя на Изначалното и поемат по пътеките на гордостта, алчността, похотта, жестокостта, егоизма и невежеството.

Ето, ако искате да се уверите във фанатизма на различните последователи, попитайте ги за всички останали и ще чуете цветущи словоизлияния, които никак не са очаквани или благовъзпитани според привидната нравственост, която се проповядва.

Често пъти зад благовидната фасада на различните религиозни водачи прозира желание за финансово облагодетелстване, печалба, използвачество или доминиране.

И ако отправим поглед към различните сатанински секти, може да се сблъскаме с ужасяващата действителност на крайни извращения, уродливост и нечовешки актове на насилие. Ето така се тръгва – отначало с благост и постепенно по пътя към ада, който е покрит с добри намерения.

Събирайки се в различни духовни общества, хората подхранват общата енергия и така се стремят да направят техния кумир – бог , колкото е възможно по-силен, за да може да задоволяват интересите си и да са по-успешни към осъществяването на желанията и целите си. По този начин те наслояват още повече карма и страдания занапред, да не говорим за зависимостите и робството, в което те попадат за дълги периоди от време в следващите си прераждания.

Сега е наред някой, който се припознае в някоя от горните групи пак да подкочи и да възроптае, казвайки ми: „Кой си ти, че ще съдиш хората?“

– Аз съм никой и идвам от Нищото, затова и никого не съдя.

Знаете ли, няма нужда да съдя никой и нищо, тъй като корекцията е закодирана във всеки дух Изначално, т.е. когато застанете пред Първоизточника, тогава всеки сам ще съди себе си. Да, тази Изначално Чиста Същност, която е в сърцевината на всяко живо същество, тя ще е тази, която ще определи простъпките, наказанията и изкуплението.

Моята работа тук е друга, а именно да покажа Пътя към Себе си.

Нека всеки, ако е достигнал до това ниво на осъзнаване сам да тръгне към завръщането в дома си. Няма нужда от сбирки, обособяване или ново разцепление.

А отделно, когато в пространството се сблъскам с някой егрегор, т.е. кумир усилван от последователите му през вековете, съответно да го разжалвам като безмилостно му „подрежа крилата.“ Но това една много дълга друга тема, която сега няма да засягам.

Важното, което искам да кажа днес е това:

Във всяка религия или учение има доза истина, но има и голяма доза заблуда и измамни посоки, в които всеки последовател може да поеме.

Духовността, в която няма заблуди се съдържа във всеки в дълбочината на неговото „сърце“ – Дух. И ако слушате, напътствията на духовните водачи на различните религии или учения, при всички случаи би било добре да сравнявате думите или водачеството им с това, което е гравирано дълбоко в сърцата ви. Ако напътствията кореспондират с написаното в Дълбоката ви Вътрешна Природа – слушайте ги и изпълнявате препоръките им.

Но ако нещо във вас се съпротивлява и когато навлезете в навътре в Същинската си Природа и намерите, че нещата не са такива, каквито се проповядват, тогава с всичката си сила ги отхвърлете, не ги следвайте, нито ги изпълнявайте.

За да можете обаче да навлезете, да останете и да можете да осъзнаете какво ви се дава Отвътре – от Истинската ви Същност, медитирайте, приятели!

Медитацията е тази, която ще ви даде възможността да последвате Меродавното вътре във вас.

Когато можете да следвате Вътрешния си Пилот, тогава никакъв бог не ви е необходим, нито пък учител, нито дори моите видеа или статии, защото тогава ще можете да сте истински верни в преценките и вижданията си, т.е. тогава ще сте самите Себе си!

Пожелавам ви успешна и качествена медитативна практика!

May be an image of 1 person and outer space

View insights

1 thought on “Когато някой загуби Себе си, религиите му стават важни”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *