“Оскарът” на Себето

Колко много информация имат хората днес за всичко, което ги обгражда – новини, събития, филми, награди, технологии и още какво ли не, а колко малко знания имат за самите себе си.

Ето, ако питаш някой за даден филм, музика, актьори, награди, оскари… ще има да ти говорят празни приказки до безкрай. И защо ви са тези суетни и безсмислени неща?

Вярно, има неща и знания, които могат да се видят от филмите или някое изкуство, затова аз нямам намерение да ги игнорирам или да ги считам за незначителни, но все пак реалността е друга.

Наскоро попитах един изкуствовед:

„Кажи ми, ако обичаш, защо хората дават толкова много луди пари за неща, които са бледо, нищожно копие на действителността? Например, ако някоя картина е от известен художник, е обичайно да се дават милиони за нея. А изгревите, залезите и природата въобще са несравнимо по-красиви и истински, от които и да са произведения на изкуството създадени от човек, и защо малцина са тези, които ги съзерцават, следват и ценят?!

Мъдро ми отговори този изкуствовед:

„Защото още нивото им на съзнание е само до там – върху картини, а не върху истината.“

Да, ще трябва известно време хората да пребивават в илюзии, докато стигнат до Същината на Вътрешната си Природа.

И за всичко е така. Хората са склонни да си фабрикуват илюзии, само за да могат да опазят крехката си психика. В този смисъл, лъжата понякога може да бъде полезна.

Имам предвид, че когато истината може моментално да убие някой, който не е готов за нея, то по-добре е да потъне в лъжи, самоизмама и заблуждение, за да оцелее. Поне на първо време, докато дойде момента да се подготви, за да може да приеме реалността и да заживее с нея.

Има една култова мисъл на великия самурай Миямото Мусаши, която гласи: Истината не е това, което ти искаш да е; тя е това, което е, и ти трябва да се подчиниш на нейната власт или ще живееш в лъжа.”   

Ако погледнем човечеството през различните времена на историята, то нивото на съзнанието му доста често е пребивавало в заблуда и тъма.

Достатъчно е да си спомним, колко дълги години се е смятало, че земята е центърът на света. И колко много достойни умове са били погубени или потискани, за да не дръзват да говорят за достигнатата от тях истина.

Когато казвали на Джордано Бруно, че земята е центърът на всичко и че светът се върти около нея, и единствено хората са мислещи същества, и няма други светове, той възкликнал: В такъв случай вашият бог е много малък – Съществуват безброй слънца, безброй земи, които обикалят около своите слънца, както нашите осем планети обикалят около нашето Слънце..“  

За това му прозрение Джордано Бруно е бил изгорен на клада.

Светът не е готов да приеме истината, такава, каквато е. Ще мине много време преди науката да достигне до Абсолютната Истина, а дотогава невежите ще се надпреварват да доказват техните си фрагментирани, откъслечни, дребнави и нищожни истини.

Днес, приятели, думата ми е за истината, но не просто, за да правя гимнастика на пръстите си върху компютъра, а да се опитам да обясня, защо хората най-често не могат да открият Себе си.

Не могат, защото са натровени от истини привнесени отвън. От момента на раждането си все нещо ни налагат. Манипулира се нуждата от възпитание и обучение като ни втълпяват, в какво, как и по какъв начин да мислим и възприемаме света.

Когато кажеш на човек: „Насочи вниманието в Себе си!“ Той, под въздействието на различни писания, си представя, че Себето му е някакво извънземно, което той не познава. Също си въобразява, че ако трябва да достигне до Същността си, ще се наложи да гледа фойерверки, изтребители или пък някакви други непознати светове. Ето, това са внушенията и описанията в книгите за просветлението. Всякакви ненужни форми на внушения и определения има, само не и действителните.

А нещата са съвсем прости.

Всеки човек познава Себе си – абсолютно всеки.

Често пъти насочвам хората така: „Ти си това, което си, не търси нищо друго. Ти си преди да се родиш на този свят, ти си и това, което ще остане след като напуснеш това тяло. Знаеш Себе си и няма нужда да си представяш нито светлина, нито тъмнина. Нито да търсиш светостта, или пък да искаш да избягаш от светотатството!

Обикновено е, съвсем обикновено – просто се насочи към сами теб и нищо повече.

Така, приятели, всеки знае Себе си, но се заблуждава от лъжата, илюзиите, внушени представи или от някакви ментални конструкции, които е изградил за себе си през времето и от различните преживявания.

Не дирете никой, не ходете никъде, изключете представите и съвсем обикновено внимавайте към Себе си. Нищо повече от това.

Някои питат: „В коя точка да се насочим и къде е локацията на Себето?“

В никоя точка не се насочвайте, а просто към вас самите.

Ако взема сега да ви казвам някакви приоритети за насочване към Себето, умът ви пак ще ви заблуди или ще ограничи сливането.

Вие сте просто вие и нищо повече. Разбира се без илюзиите, без пристрастията и отвращенията, без пороците и лошите си навици, без приказките за просветление дори.

Насочвайте се простичко в самите си вас, това е.

И останете насочени в Себе си, без да се влияете от разсейващото влияние на ума. Не се захващайте нито с мисли, нито с емоции, нито с подтиците на инерцията или опитността ви. Не развивайте мислите, не се занимавайте с тях, нито им вярвайте, защото дори да приличат на истински, те ще ви грабнат и ще ви отклонят от вниманието ви в Себе си.

Когато не се въвличате в мислене, тогава умът ви ще започне да утихва и набезите на мислите – емоции, настроения, нагласи, подтици и други подобни състояние на ума ще намалеят, докато достигнете до Пустото, Безмълвно, Умиротворено състояние на Истинската ви Природа.

В смисъл, това ще сте самите си вие, само без безпокойството, без шума и паразитните емоции – страсти, копнежи, ревност, страх и прочие, които изчерпват силите ви!

И тогава, когато  умът ви се изчисти и добие същността на Чистото ви Съзнание, тогава ще можете да го насочвате към различните задачи и ще ги разрешавате бързо, защото Необременения и ясен Ум ще ви показва недвузначно полезните ходове и така важните отговори, които дълго време сте търсили.

Това е, приятели, което исках да ви кажа: Не се захващайте с илюзии, съвети и привнесени решения за задачите си, а сами достигнете до тях чрез Чистия си Ум и тогава няма да има нещо, което да не можете да постигнете.

Не се молете на никой и не се осланяйте на никой друг, освен на Себе си.

Вътрешното ви Себе е продължение на Абсолюта – в Него вярвайте и на Него разчитайте, защото Той създава, поддържа и управлява Безкрая.

Пожелавам ви упорита и качествена медитативна практика!

3 thoughts on ““Оскарът” на Себето”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *