Полагането на изпитите

Напоследък в интернет, (а и не само там) се сблъсквам с проповеди на съмнителни гуру или новоизлюпени, но „прославени“ учители, които всячески се опитват да предопределят духовния път, говорейки, че не бива да се съпротивляваме на нищо. Просто се пускаш по течението и то от само себе си ще те отведе в „обетованата земя“.

Де да беше толкова лесно и само да беше истина, то отдавна целия свят лесно щеше да се е завърнал в Първоизточника.

Всъщност, целта на такъв вид пропаганда е само една – да направи тръгналите по пътя на „гуруто“ да станат безкритични, да са без каквото и да е съпротивление и в крайна сметка да са лесна плячка, и безрезервно да обслужват нечии интереси.

Други пък обявяват, че е правилно хората да са смирени и овчедушни, че каквото им кажат, това да приемат за едничката и вярна истина.

Трети държат спусъка на неосъждането. А си казал нещо, което се смущава естетиката и виждането ти като нередно или неправилно, веднага си сложен в графата на тези, които съдят другите и неминуемо вечно ще се пържат в ада.

Четвърти пък казват, че ако нещо е трудно, то е неправилно, защото духовното би следвало да тече като „мед и масло“, т.е. да е лесно, приятно и благодатно.

Въобще, колкото „учители“ толкова и изгода. И ако перифразирам онази известна поговорка, че „Няма вечни приятели, има вечни интереси“, то тя би звучала така „Няма вечни учители, има вечно облагодетелстване.“

В действителност, когато човек навлиза в Пътя на духовното, ще или не ще, ще трябва да изостави земните си привързаност, алчност, похот, порочност, зависимости и лоши навици.

Е как мислите, дали една зависимост или вкоренен порок биха могли да се изкоренят като се оставиш на произвола?! И дали течението ще те отведе в обетованата земя или пък ще е толкова тихо, за да може да приспи вниманието ти и да те хвърли долу на скалите от някой висок водопад?

И как може да си успешен в духовното, ако не си преминал през всичките изпитания?

Можеш ли да се отдадеш на Духа си, ако си завързан с коравите възли на порочността?

Как ще последваш Вътрешната си Природа, след като ежечасно си обсебен от някаква горделивост, зависимост, похотливост, алчност или угаждаш на капризите и слабостите си?

Или както е казано в онази древна и мъдра книга:

„Никой не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона (на богатството).

Духовният Път винаги поставя на изпитание тези, които са заявили, че ще Го последват. И това не е нито приумица, нито каприз и не е просто ей така – за кеф.

Тези, които са се самоопределили, че ще бъдат хора на Духа, няма как във времето да не преминат през всички Негови възможни изпити.

Сега пак „чувам“ някои, които са в готовност за спор и кавга, т.е. с пръст на спусъка за конфликти и противоречия, да казват: „Ами да, върнете се към удоволствията, изоставете божественото и мъките ви веднага ще спрат!“

Ще спрат, ама на куково лято. Нали знаете, що се казва „куково лято“? – Защото кукувиците кукат само до началото на лятото, после спират и не можеш да ги чуеш.

Самият Луцифер заявява: „Желанието не бива да се сдържа, това е неестествено.“ Същите са неговите протежета – „учители и ангели“.

Човек, който не е готов за изпитания, не е готов да върви по Пътя на Духа. На такъв индивид му е добре, когато не се противопоставя на нищо и не му харесва някой, който не е като него. Затова като видят някой духовен човек, изливат цялата си злост, омраза и ненавист, и правят всичко възможно, за да го разубедят, а ако не могат поне да го очернят, оплюят, принизят и омаловажат.

Изпитанията, приятели, не са заради някакъв деспотичен бог, който видиш ли, му харесва да измъчва и да тормози хората.
Изпитанията са, за да може човек да преодолее слабостите си, зависимостите пороците или обвързаностите, които го държат в робството и не свободата.

На Безграничния не му трябват човешки мъки. А те – мъките са само и единствено, човек да бъде в състояние да изостави фалша в себе си, за да може да се осъзнае е да последва Вътрешната си – Истинската си Природа. И мъките не ги дава Господ, а са следствие на отклоняването от Вътрешната Същност.

Когато преминеш през изпитните на Духа, тогава ще станеш силен, непоклатим, неуязвим, за съблазните, за заплахите и шантажите на демоничните същества.

Тогава, те няма да имат никакъв друг шанс, освен да ти се подчинят и да бъдат в изцяло в твоя власт.

Естествено, и когато човек е вече свободен, не бива да притъпява будността си, защото неочаквано може да попадне в капана на изкушенията, страховете, омразата или пък да се възгордее и да загуби реалната връзка със Себе си.

Приятели, когато ви сполетят изпитания или пък когато влезете в някаква черна серия от събития, не унивайте!

И не само не унивайте, а и бъдете щастливи, че сте стъпили на Пътя на Духа. Радвайте се, че ще сте влезли в сесията на духовните изпити, защото когато ги вземете безусловно, безпрекословно, безропотно, тогава ще имате дипломата на Духа, а тя превъзхожда всичко друго не само на земята, но и на света.

Имате ли изпитания, значи имате възможността да се очистите от демоничното, сатанинското, фалша и всичко, което е държало в робство душите ви и ви е тласкало в нелепите прераждания и съдби.

Вземете ли изпитите си, тогава сте спечелили отново свободата си! Но не тази временна и условна свобода, която хората са свикнали да разбират, а Вечната Свобода. И тогава ще имате силата да решавате кога, къде и в какви условия да живеете и да проектирате бъдещето си.

Да си духовно свободен, означава да си пълновластен господар на Себе си – на съдбата си, на живота и съществуването си във вечността.

Ето затова, никое образование от най-престижните университети не може да се сравнява с „дипломата“ за Свободата на Духа.

И последно, не вярвайте на известни личности, измислени или прехвалени „гуру“, защото те са проксита и протежета на този, който ви държи в робството на привързаността, горделивостта, илюзиите, зависимости и всичко, което ви откъсва и отделя от Вътрешната ви и Вечна Природа.

За да знаете и най-важното – да можете да последвате Себе си – медитирайте.

Медитирайте, за да сте Себе си, а не натрапените ви отвън измислени ценности, или лабиринтите и зависимостите на прераждането – на живота и смъртта!

Да сте Себе си, означава да сте неподвластни на привързаността, отвращенията, пороците, зависимостите, на никой и нищо друго, освен на Вътрешната си Природа.

Пожелавам ви упорита и качествена медитативна практика, никога да не се отказвате, и неотклонно да следвате вашата Вътрешна Същност!