В модерни времена живеем и всичко е в унисон с новото време.
Ето магазините са препълнени с храна, а като погледнеш няма нищо. Човек, който цени здравето си, не се сеща за него само, когато го загуби.
Естествено е винаги и навсякъде да се водим от един от най-важните си приоритети, а именно да сме здрави. Защото, ако не е здрав човек, то напусто има пари, богатства и сигурност. За каква сигурност може да говорим, ако си на ръба да напуснеш този свят.
Ако говорим за приоритети, винаги на първо място би следвало да бъде Духът – Вътрешната ни Вечна Природа.
Веднага след това би трябвало да е здравето, после семейството, близките хора и така нататък.
Хората често нехаят за здравето си, но без него нищо друго няма смисъл.
За какво ти е да градиш кариера, ако здравето ти е разклатено?
За какво са ти пари, имоти и несметни богатства, ако си единия крак в гроба?
И как ще можеш да бъде заедно с близките си, ако нямаш покой?
Сега говоря за това, че имаме всичко, а в действителност можем да се ползваме от много малко неща. И ако сме решени да се грижим за здравето си, се оказваме в задънената улица да има всичко, но то е толкова некачествено и отровно, че по-добре да не се докосваме до такива продукти.
Днес събуждайки се в планината се отправих за ежедневната си двигателна медитативна практика. После дойде утрото и запуках къпините. Сигурно знаете, че плодовете им стават за ядене точно през август.
Първо скъсах една къпина и в устата ми се разнесе аромата от детството ми.
После мислено реших да поставя от едната страна на везната една къпина, а от другата всички удоволствия на сегашния модерен свят – поставих застоялия комфорт на съвременния живот, сложих компютрите, заведенията, модерните ястия, екскурзиите – всичко, всичко.
Знаете ли, от страната на която беше къпината, тежеше много повече и везната не помръдваше. На нейната страна тежеше свободния вятър с неговите песни, стихиите, които се разразяват когато си пожелаят (и няма никакво значение от какъв код са!), там бяха и тръните, които се търкалят по снега през зимата, бяха и птиците и дивите животни, звездното небе, необятния простор и недосегаемостта.
Въобще, модерният свят и живота в него губеха по всички показатели. Разбира се това беше моята си везна – аз бях този, който претегля.
И ако не беше Вездесъщият Път, аз бих останал тук завинаги и то без и най-малка частица колебание.
Само че Вътрешната ми Природа, казва друго и то е че ща или не ща, е необходимо да бъда в съвременния свят, за да върша нещата, които са мои и времето ми за тотално усамотение още не е дошло. Е, когато дойде – тогава!
Може би другите хора нямат моята везна и се впускат в удоволствията на сегашното време, но за мен това е един повърхностен, много ограничен и нещастен комфорт.
Та, исках да ви напомня да се грижите за здравето си. Грижете се, но по начина, по който Майката Природа ни е дала през милионите години на живота на предците ни.
Не се впускайте в разни измислени лекарства. Да, може би понякога и те да са необходими, но далеч не толкова, колкото ви ги натрапват от медиите.
Имам предвид, че когато сме в унисон с Природата, ние сме в унисон и със здравето си.
В магазините има всичко, но повечето от нещата не стават за ядене, затова е добре да се погрижите за препитанието си.
Не, че няма, има – боклуци, колкото си щеш. Но тези боклуци водят към приемането на други боклуци и така до безкрайност.
И най-важното – ако искате да сте в синхрон с Природата, приведете се в синхрон със Себе си. Тогава водейки се от Духа си, ще можете да сте максимално полезни на себе си, а и на другите.
Всъщност в Дзен няма себе си и няма други!
Единното Цяло е навсякъде и във всичко!
Сега, ако търсим оправдания винаги ще ги намерим, но ако поставим за цел доброто физическо и психично здраве, тогава ще намерим и начин да ги поддържаме на ниво.
Физическото здраве идва от чистата храна, течностите, въздуха, движението.
Психическото здраве е от единството с Вътрешната ви Природа, начините и техниките ги знаете – духовна литература и медитативни практики!