Истинското щастие е неподвластно и недосегаемо

Шаблонът на мислене в наше време е, че за да си щастлив е необходимо всичко друго да ти е наред – да е достатъчно и подредено по конец.

И какво се получава в крайна сметка? – Получава се така, че щастието го оставяме за най-накрая, за най-последно.

Първо, трябва да бъдем възпитани и то по модела, както обществото желае това. Второ, налага се да бъдем достатъчно образовани и ерудирани, за да знаем всичко, щото иначе ще сме невежи в сравнение на другите. Трето, няма как без материална осигуреност и да сме добре подплатени с достатъчно средства. Четвърто, не може да противоречим на обществото, щото обществото ще ни осъди и това неминуемо ще попречи на комфорта ни. Пето…стотно… хилядно.

Сега знам, че някой веднага ще ме апострофира и ще възкликне: „Ти какво искаш? – да си с гол задник, гладен, низвергнат и отхвърлен от всички ли? Това какво щастие може да бъде?“

-Не, в никакъв случай не водя към това, но искам да ви кажа нещо много важно и то е, че дори да е така, то не бива да попречи на съня или храносмилането ви. Нека нищо и никога да не е в състояние да наруши покоя ви.

Естествено е, че тялото и психиката са неразривно свързани и ако се подложиш на изнурителни физически усилия, това неминуемо ще повлияе на душевността ви.

Важно е материалното осигуряване, важни са и парите, важна е и финансовата ви независимост, важна е кариерата, общуването с хората по отделно или като общество.

Всичко е важно, но преди всички тези изброени неща има нещо несравнимо по-важно. Нещо, което е отвъд и то надхвърля всичко останало, дори ако е взето наведнъж.

Това е покоят вътре във вас, а той е невъзможен, ако не сте във връзка със Себе си – с Вътрешната ви Същност.

Сякаш чувам някой да подскача невротично и истерично и да пита: „Ами как да сложа покоя над жилището, храната, над децата и кариерата си, ипотеката си и другите важни неща, като ще останем на улицата – гладни, жадни и на студа…?“

Да, понякога се случва да стиснеш зъби, за да издържиш някакъв период от време, но не забравяйте, приятели, че всичко с което се нагърбваме е наш избор и наше си решение.

Добре е като планираме нещата занапред, да знаем кое е приоритет и кое е второстепенно. Не може да изплащаш ипотека 30 години, за да остарееш осигурен с жилище и много несигурен във физическото си здраве.

Нали се сещате, че остарявайки почти никой няма да гледа на вас като заслужил човек или пък някой ще зачете геройствата в мирно време, които сте правили.

Затова, когато планирате бъдещето си, знайте кое е важно и кое по-малко важно.

Кое е най-важното нещо ли?

Най-важното нещо е никога да не изгубвате вътрешния си покой. Каквито и да са обстоятелствата или положението, в което се намирате, не изгубвайте Себе си.

Създавайте си благоприятни условия за медитативни практики, но бъдете недосегаеми дори и да сте в неблагоприятна и враждебна обстановка.

Може да ви е много трудно, но ако стоите стабилно в Центъра си, покоя във вас няма да бъде нарушен, дори да се намирате в много инфарктен или труден момент.

Колкото и да сте натоварени физически, ако не губите Себе си, тогава тялото ви може да откаже от свръхусилие, но вътрешния ви покой ще бъде непокътнат.

Колкото и да сте претоварени психически, ако се държите за Себе си, тогава претоварването ще го има, но то ще е някъде встрани от вас. Някаква част от психиката ви може дори да е прегоряла, но покоя ви ще бъде като скала по време на буря. Може светкавици да падат върху вас, но те съвсем леко ще ви достигат и ще осветяват повърхността на душевността ви.

Колкото и да сте провокирани от някой, то ако не напускате Себе си, тези провокации ще са неспособни да ви отклонят и ще са като забава за вас.

Колкото и да желае някой да ви намери нещастен, това няма как да се случи, ако сте неразривно свързани със Същността вътре във вас. – ще сте недосегаеми.

Разбирам, че отначало е трудно, но то така е с всяко нещо, с което човек се захваща.

Ако, обаче се научите и тренирате способността си да сте Себе си, то тогава няма да позволите на нещастието да се промъква и да завладява ума, нервите и психиката ви.

Умението да сте неподвластни на изнурителен физически тормоз, на психически гнет или страданията идващи от ум, зависи само и единствено от вас самите.

И в каквато и неволя или изпитание да попаднете, ако сте устойчиви и неподатливи към набезите на ума, без значение, дали атаките идват отвън или вътре във вас, т.е. в ума и емоционалността ви, вие ще можете да запазите вътрешния си покой и ще останете непокътнати и невъзмутими.

Да сте Себе си, зависи само от вас.

Не от тялото, макар да сме плътно свързани с физиката си.

Нито от ума, макар умът да е много силен фактор за контролиране на нервите ви..

Умът ще се подчини на Духа и ще изпълнява Неговите заповеди и насоки.

Тренирайте, приятели, тренирайте силата на медитацията си, за да можете да останете в Себе си, въпреки всеки или всичко взето заедно. Нека да сте по-силни от смутителите и вмешателствата, за да оставате недосегаеми.

Устойчивата медитативна практика е ключът към себе владеенето, към хладнокръвието, към доброто физическо и психично здраве.

Медитацията е пътя към Истинското ви Себе!

Да си щастлив, означава да си Себе си!

Пожелавам ви упорита, устойчива и неподвластна на никакви обстоятелства медитативна практика!