Различни хора, но Единна Същност

Различни са приоритетите в хората днес.

В живота от първостепенна важност са препитанието, домът, семейството, приятелите или да си подсигуриш финансово и материално бъдещето. Тези цели у различните индивиди варират.

Някой посвещава живота си да печели колкото се може повече пари и използва всяка възможност, за да ги придобие – колкото повече, толкова по-добре според него.

Друг се е фокусирал върху децата си и тяхното добруване. Така той не пести нерви и средства, за да се наследниците му образовани, с добра кариера и защитени отвсякъде.

Трети се отдава на удоволствия – жени или мъже, ядене, пиене, дрога и всичко, на което може да се наслади. Такива хора са готови на всичко само и само да изпитат „оргазъма“ на живота – физически, психичен и всякакъв.

Четвърти желае повече от всичко почести и слава. За този типаж хора е важно обществото да ги почита, оценява, славослови или да бъдат като модел за подражание в света.

„Разни хора, разни идеали“, казва Щастливецът.

Ето, сега идват вечните въпроси, които са занимавали философите от древни времена:

Каква е целта на живота? Защо живеем? От къде идваме и накъде отиваме? И защо е всичко това?

Дали живеем заради сигурността, или пък заради поколенията? А може би смисълът е да ядем, пием и да си носим новите дрехи? А вероятно е, за да оставим поколение? Или пък да оставяме спомени? Защо, за какво и кому е нужно всичко това?!

Колкото хора, толкова въпроси, а и много и различни предпочитания!

Сега ще ви кажа какъв е моят отговор за смисълът на живота.

Ние хората сме различни и играем различни роли през съществуванията си.

Какъвто и въпрос или смисъл на съществуването си да бъде зададен, той няма да е нито маловажен, нито излишен и не е редно да се неглижира.

Един харесва и намира смисъл в едно, друг в друго. Така всички ние носим фрагмент от големия пъзел, от „големия гоблен“ – картината на живота.

Всеки е точно такъв, какъвто трябва и не бива да се опитваме са уеднаквяваме или пък да гледаме всеки да е „по конец“ равен на другия.

В това е красотата, многообразието и оригиналността на живота на земята, а и въобще.

Нека всеки да е такъв, какъвто е. Не бива да искаме всички да са „по наш образ и подобие“, защото те изначално са по образ и подобие божие.

Един е строител, друг е художник, актьор, инженер, лекар или пък просто се шляе и нищо не прави – това също е роля. Някой е гений, друг е луд, а може тези две призвания да се съвместяват едновременно в един човек.

Очарованието на този свят е в многообразието на живота, пъстротата, различността на формите, нюансите на цветове и като цяло – на неповторимостта и уникалността.

Не би било добре, ако всички са еднакви, нали?

Думата ми днес е затова, че макар светът да е многолик, той все пак произтича от Първоизточника – Безграничната и Вечна същност на Духа!

Нека да оставим всеки да е такъв, какъвто е. И всичко да е такова, каквото си е.

Важното нещо, обаче е, независимо какъв си и каква е ролята ти и участието ти в живота, да се придържаш към Изначалната си Природа.

Има едно нещо, което би следвало да предхожда всичко останало и това е Вътрешната Същност.

Може да избираш, каквато си искаш роля или превъплъщение, но има едно нещо, което е най-важно и То е Духът вътре във всеки от нас.

Нека всеки да следва своя си приоритет, но никога не бива да поставяме „каруцата пред коня“.

Не може ролята да е по-важна от този, който я изпълнява.

Каквато и цел да изберете, приятели, не забравяйте, че най-важното нещо е да следвате Вътрешната си Същност.

Щом като следвате Себе си, и когато това е на първо място, тогава последващите ви действия могат да са каквито си пожелаете и към каквито Същността ви насочва и води.

Смисълът на живота е да сме такива, каквито сме! Да проявяваме Себе, т.е. Вътрешната си Природа.

Ние идваме от Първоизточника, живеем чрез Него и накрая пак в Него се завръщаме.

Смисълът на живота е да допринасяме към общото съществуване чрез своята Вътрешна Природа. Същевременно да се наслаждаваме и всичко останало, което присъства в живота. Няма нещо маловажно или излишно, стига да знаем точните му пропорции и да имаме мяра.

Когато се водим от Духа – Вътрешната ни Природа вътре в нас, ще знаем на кое да наблегнем и кое да изключим изцяло от живота си. Знаем мярката и мястото на всяко нещо.

Има неща, към които Вътрешната ни Природа не води, а хората са се заблудили и вървят и вървят като насън след илюзиите си. Това не е нито смисълът, нито призванието ни, нито Същността им, а са заблуди, тъма и невежество.

Животът е да го живеем така, както Вътрешната ни Същност ни води! И той няма само една цел.

Всичко взето заедно е смисълът!

За да не се отклонявате от Вътрешната си Същност и да изпълнявате мисията си в живота, следвайте Себе си, приятели!

А за да можете да следвате Себе си, медитирайте и се старайте да не се отклонявате от това, което Сте!

Този е законът, това е правилото, това е и Смисълът:

Бъдете този, който изначално Сте! Така ще знаете точно приоритетите си и целите си и как да ги постигате!

Пожелавам ви упорита, качествена и неотклонна медитативна практика!