Най-голямата беда

В противоречиви времена и в объркана среда живеят хората на сцената Земя.

Възмущението от несправедливостите често задава нервни въпроси като например:

„Кой и защо е създал този объркан свят? Защо има толкова много мъка, болести, неволи? Защо има бедност и мизерия при положение, че има ресурси и богатства, които ще стигнат за всеки?“

Мислят си хората, че някой е създал този тъй грешен свят и този някой ни държи в подчинение и се наслаждава на неволите и нещастията на хората!

Глупост и нищета човешка! – Така е, когато искаш някой друг да ти е виновен за страданията, но всъщност, ние хората сами сме си виновни за всичко.

Сега пак очаквам някакъв истеричен въпрос като: „Ами децата на бедните по света! – те какво са виновни, че са бедни, болни и тънат мизерия?“

Ех, приятели, когато поставите Безграничното над вашите оскъдни човешки умове, тогава ще проумеете, че всичко е точно такова, каквото трябва да си е.

Всички ние тръгваме от едно Начало, когато излизаме от Безграничния. Когато се отделяме от Него, ние тръгваме по самосиндикални пътища и си създаваме съответните кармични последствия.

И ако си представяме живота като един епизод, то тогава е обяснимо да не разбираме причините и последствията им.

Всеки знае, че няма нищо ненаказано, но никой не очаква нещата да са такива, каквито ги вижда.

Някой от алчност създал среда на мизерия и нищета, да, и какво да очаква?

Ами много просто, после самия той ще продължи живота си в това, което е сътворил, за да изпита „комфорта“ на творението.

Друг сеел ветрове, ами точно той ще пожъне бури и урагани след това.

Ето го Адът!

Да, това не е Дантиевия Ад, но е адът на кармата. Хората, обаче очакват да видят Ада, така както са си го чели в някаква книга и както са си го представяли, и както е вкоренен като виждане в умовете им.

Има ли нелечими болести!

Смея да твърдя, че няма, но в моята дългогодишна медицинска практика съм се нагледал на куриози.

Дори да освободиш някой от невъзможна или „нелечима болест“, той после сам си натриса страданията, заради невежеството си. Ако си здрав, а приемаш токсични „медицински“ хапове, това какво е? – Ами то си е живо самоотравяне и път към самоубийството.

Ето я кармата.

Можеш да излекуваш някой от тежка болест, но не можеш да го излекуваш от кармичната му обусловеност. А дори и да го направиш, той после ще отиде след заблудите и невежеството и ще върви към самоунищожение. Това е обичайно случващото се. Не болестта е проблемът, а вкоренените кармични заблуди.

Друг някой бил беден, бил мизерствал и защо така?!

Ами, защото това е единствения начин той да съществува на земята, защото ако има достатъчно пари, той е този, който ще се отдаде на лентяйство, пиянство или разврат.

Може ли някой да си зададе само въпроса: „Ако не съм зависим от парите, бих ли работил и бих ли правил нещо полезно за хората?“

Естествено, знам, че има хора, които биха работили  и биха облагородявали живота и то съвсем истински безкористно и жертвоготовно.

Масата от хората обаче, не биха си мръднали пръста, ако не са принудени от парите и ако не бяха заставени от бедността да го правят…

Е, тогава не се сърдете на никой, че бедността винаги ви дебне и сте винаги на ръба на мизерията, щото всеки сам предпоставя съдбата си, а Кармата само отговаря със съответните ви огледални действия.

Разбира се, ние всички хора сме свързани в Единното Цяло и следва да си подаваме ръка, независимо, дали някой си е заслужил страданията, мъките, неволите.

Разумно е и е наложително да си помагаме тъй, както ако ние самите сме изпаднали в някакво тежко положение. Но е добре да знаем и да разбираме причините и следствията на живота – на съществуването ни.

Най-голямата човешка беда знаете ли коя е?

Най-голямата ни беда е, когато се помислим, че ние имаме повече ум и можем да отсъдим по-справедливо от Безграничния Разум. От тук идва всичко, заради което хората страдат и изпадат в немилост и мизерия.

Затова, приятели, хубаво е всеки да се осъзнае.

Ние можем да видим само до стената, която е пред нас. Можем да чуем или да помиришем само това, което е в непосредствена близост. А също можем да разсъдим и да разберем само това, до което нашия оскъден човешки ум може да достигне. И нищо повече!

Когато човек синхронизира ума си с Дълбоката си Вътрешна Същност, тогава може да осъзнае причините и следствията към случващото се – в живота.

Непосилно е за човешкия ум да разбере безграничното, точно както не може да се побере в дланите ни безкрайния простор. Дори е смешно и нелепо да си го помислим, но иначе под въздействието на високата ни самооценка съдим, хулим, клеветим, възмущаваме се и негодуваме от „несправедливата“ съдба!

Какъв е изводът?

Изводът е следният, че не бива да се оставяме да се замърсяваме, защото това още повече ограничава ума и възгледите ни за света и ни води в Ада на Кармата.

Медитацията е врата към Духа.

Привеждайки в унисон малкия ум с Вътрешната ни Същност, той се превръща в Голям Ум – в разбиращ и осъзнаващ Реалността.

Ето, това е ключът към Себе си, приятели!

Практикувайте, за да не служите на нелепи и смешни господари, които не могат сами себе си да разберат, а какво остава да управляват вещо другите.

Пожелавам ви упорита и качествена медитативна практика, защото тя ще ви доведе във вашия Истински Дом!