Да знаеш, какво пише в книгите е велико.
Естествено, всички ние се учим от опита на предците си. Невъзможно е човек да израсне като личност, да се образова и да стане вещ и опитен в професията си, ако няма представа как това са правили хората живели преди него.
Така е и с духовната практика. Образоваме се, учим, попиваме всичко, за което духовните учители са говорили, правили и са ни оставили като наследство. Това е началото на всяка духовна практика.
Обаче, опитът на другите е до определено ниво. Няма как да достигнеш Оригиналното си състояние, ако вървиш само по стъпките на другите.
Има неща, до които ако не си се докоснал лично и не си изпитал сам, може да ги четеш хиляди пъти, но те няма да те доведат до Извора.
Да, хората и опитните в Духа адепти ще те насочват, ще ти описват доколкото е резонно, ще се стараят и ще правят дори невъзможни неща, но ако ти сам не стъпиш на Пътя на Духа, няма да си в състояние да достигнеш състоянието преди Началото – недокоснатото от съществуването в материалния свят състояние.
Когато говорим за Изначалното състояние на Духа, е добре да сме наясно, че книгите, човешкия опит, насоките и наставленията, до които ще достигнем са само пътни знаци по пътя към Целта – към Главния Път на Духа.
Само да не ме разберете погрешно, сега се опитвам се да ви кажа, че е нужно сами да намерите Пътя към Себе си. Защото всичко, което сте прочели, научили, видели или изследвали са само указания за достигането до Духа.
Ако искате да стигнете докрай – до Духа, в един момент ще се наложи да изоставите почти всичко научено, изпитано, достигнато от самите вас или чрез практиката на другите вещи в духовното хора.
Може да знаете наизуст всички духовни книги. Може да можете да цитирате дословно проповеди, беседи, учения, доктрини и прочие, но всичко това няма да ви въведе в Духа – влизането в състоянието на Духа е ваше и само ваше дело.
Може да знаете много мантри или да сте опитни в техниките, ритуалите, обредите, наричанията или другите духовни служения, но за да достигнете състоянието на Духа си ще се наложи да ги изоставите. Да, да изоставите мантрите или другите ритуали, защото те само ще препятстват единението със Себе си. Всички те могат да бъдат много полезни, необходими, животоспасяващи и те ще ви помагат и водят, но състоянието на Духа – на Чистото Съзнание не бива да бъде повлияно дори от тях.
Може да призовавате ангели, архангели, същества от висши светове или високи вибрации, но ако сами не се насочите към Вътрешната си Същност, всички те ще се окажат безполезни, а понякога дори вредни и объркващи съзнанието, което следва да принадлежи само на Изначалното състояние.
Може да слушате духовна или музика за медитация, но те ще ви държат на ниво сетива и когато сте на път да навлезете в Духа си, вие ще сте вързани за тях и те ще ви възпрепятстват държейки възбудени сетивата ви.
Може да следвате всякакъв вид учения, духовни практики или опитност от просветленията на други духовни хора, но това са само „люспи от някогашен живот“, т.е. това са мъртви събития, а на вас ви трябва сегашно, актуално, живо и неразривно единство с Абсолюта. Останалото са само истории на живели някога духовни хора, те не са за вас. Четете си ги, задоволявайте любопитството си, наслаждавайте им се, но знайте, че това са някогашни случки, които по-скоро са подобни на игрални филми.
Може да сте дали обет към нещо – да, обетът трябва да се спазва, но Пътят на Духа не се вмества в никакви рамки, форми, линии на поведение или дори в правила и закони. Знайте и не забравяйте това.
Нека сега да допуснем, че някой духовен адепт е прозрял неща далеч в бъдещето. Ако той направи нещо, което е съобразено с далечното бъдеще, но не кореспондира със сегашната визия на другите (тъй като те виждат близкото, непосредственото, обозримото), то той заради ограничената човешка логика, ще бъде низвергнат или заклеймен като луд или най-малкото като неадекватен.
Затова хората на Духа понякога са считани за луди, откачени, объркани или са с други подобни квалификации. Често може да се случи да са неразбрани и дори да са отхвърлени.
И на кой му дреме това?!
Хората на Духа не дават и пет пари за мнението на другите хора. Бидейки водени само и единствено от Духа или Чистото си Съзнание, те следват повелите и Пътя на Абсолюта.
Както казах Пътят на Духа често пъти не може да бъде схванат, но нека това да не смущава поелите към Него хора, защото още никой не знае защо Земята обикаля в Нищото.
Човешката наука е по-скоро човешко невежество. Тя си няма идея защо Слънцето се върти около центъра на галактиката. А знанията за Безкрайната Вселена и до ден днешен са непосилни за човешката наука. Всичко това – създаването, контрола и унищожението на световете в действителност е привилегия на Духа, а не на анемичната наука.
Може също да си служите с различни терминологии – от латински, арамейски, финикийски, санскрит или други там незнайни опитности, но това няма как да ви въведе в Духа. Ще си останете само с философията, която ще забравите веднага с физическата смърт на мозъка.
Обаче, когато установите трайна връзка с Духа си, това не може да бъде нито забравено, нито изгорено, изгнило, потиснато или унищожено, тъй като съзнанието ви ще остане свързано с Изначалната ви Същност и след физическата ви смърт. И това е най-смисленото нещо, което някой може да постигне в този си живот на човешко съществуване..
С няколко думи, всичко на което сте били научени или до което сами сте достигнали като земно знание, е като пътепоказател.
За да отидете до Извора, оставете само най-необходимото – изоставете всичко друго и се насочете към Вътрешната си Същност. Знаейки Я, Я последвайте във всичките си състояния на ума и във всичките си действия.
Тук има още неща, които следва да имате като необходим багаж, защото в началото на връзката със Себе си, тя е още лабилна, крехка и лесно можете да я загубите.
Във следващите си статии ще ви кажа, какво е добре да знаете, когато сте достигнали до Същността си, за да не се блокирате и за да сте в положение винаги да ви е под ръка.
Ясно е, че когато станете опитни в ръководството си с Вътрешната ви Същност, аз няма повече да съм ви необходим, но дотогава ще трябва да се заредите с търпение и да се вслушвате в инструкциите ми.
Много зли и коварни могат да бъдат клопките по пътя към Пътя. А дори и да сте стъпили на самия Път, ако не сте стабилни, пак има голяма вероятност да го изгубите, затова има неща, които трябва добре да запомните, но за тях ще говоря следващия път.
Сега нека пак да припомня медитацията, т.е. пътя към Пътя.
Насочвате леко вниманието си към Вътрешната си Същност. Ще игнорирате всички мисли, емоции, чувства, подтици или сетивни дразнения. Те ще се появяват, но вие няма да се занимавате с тях. Няма да им вярвате, нито ги отхвърляйте и не ги приемайте. Бъдете напълно неутрални и не въвлечени към всичко, което умът ви ви предлага или генерира.
Оставайки така, без да развивате мислите и без да се занимавате с тях, умът ви ще утихне, ще се умиротвори, ще стане безмълвен, и когато вече е спокоен, ще отразява ясно всичко, което Истинската ви Природа излъчва.
Така ще се превърнете в това, което Сте!
Хайде, чао сега! Приятна, качествена и упорита медитативна практика ви пожелавам!