Когато тръгвате на дълъг и труден път, е добре да предвидите някои неща. Първо, непременно ще ви се наложи да вземете всичко необходимо, за да е с вас в трудните моменти.
Второ, от друга страна не бива да се претоварвате от багаж, защото товарът може да изтощи силите ви или пък да политнете в някоя пропаст, заради умора, изтощения или липса на баланс.
Както казах в предната си статия, няма как, щете или не щете, ще трябва да се разделите с бремето на човешкото си знание и ще оставите само най-необходимото.
С кое се налага да се раздели човек по пътя към Изначалното си състояние и кое е добре да запази?
Човешкият интелект или това, което сме взели от земното си съществуване ще се наложи да бъде изоставен.
Защо ли?
Ами много често наученото в този ни земен живот е силно ограничено, макар то много пъти да е било животоспасяващо. Да, то е било важно, за да оцелеем, но сравнено със знанието на Абсолюта е незначително, маловажно и ненужно.
Ако можете да получите знанието на Духа, ще разберете, че това, което сте считали за интелект, ще се окаже едно дълбоко невежество.
Друго, което следва да изоставите по пътя към Пътя на Духа е привързаността. Независимо към какво сте привързани ментално, емоционално, телесно, то ще ви придържа към земното ви съществуваме и ще ви връща отново и отново в ограничението да живеете в окован.
Добре, някой сега ще възкликне:
„Ама на мен ми харесва живота и земното съществуване, защо да не се връщам отново и отново тук?“
Сега си представете, че можете да отидете мигновено, където си пожелаете и можете да се срещнете, с който си поискате и не ви ограничава нито препитанието, нито местата където сте, нито пък каквито и да било други ограничения или рестрикции. А вие отново повтаряте: „Ама аз искам тук и само тук..!“ Като че ли някой ви пречи да стоите тук, щом желаете.
Когато сте свободни да сте този, който сте, всички бариери и ограничения изчезват. Можете да живеете така, както ви харесва и както си пожелаете.
Говорейки така, човек прилича на затворник, на който е дадена свобода да се движи, да ходи, да живее където и както си пожелае, а той си повтаря:
„На мен ми харесва да стоя в затвора на привързаността и отвращенията.“
Прилича ми на онази притча, дето на манго му казали, че ще го правят цар, а той все питал: „Ама ляб ша има ли?“
Да, на него ми приличат тези хора, на които като им кажеш, че ще постигнат Свободата на Духа, те отново и отново се страхуват, дали ще им е добре.
Завръщайки се в Себе си – във Вътрешната си природа, съществата придобиват пълната свобода и цялото щастие.
Знам сега, че някой пак ще пита:
„Ама ако си пожелая злато, диаманти или друго любимо нещо, ще го имам ли?“
Ще го имаш, но когато нямаш привързаност към него, дори и най-голямото богатство, дори и най-ценната вещ, за теб ще са като обикновен камък, който подритваш по улиците. Ценни са, но точно толкова, колкото те струват в действителност, не повече.
Следващото нещо, което ще се наложи да изоставите, това е отвращението във всичките му форми – омраза, ревност, завист, отблъскване и страх от други хора с недъзи, лоша миризма или погнуса. Всъщност, налага се да изоставите зависимостта си от тях, а не да не ги различавате.
За да добиете представа, сега нека да си представим един лекар, който напуска и неглижира болните, заради непоносима зловонна миризма, която се излъчва от тях поради некроза, огнища на възпаление, бактерии и др. Да един истински лекар не би се отказал да помага на болния, независимо, колко силно ще е отвращението. Ето това е да изоставиш отвращението и да си недосегаем за него, т.е. то да не може да влияе на мисленето и действията ти.
Силните истерични чувства и сърцераздирателни емоции, които възникват във вас, също следва да бъдат подминати без да се фиксирате в тях и без да им давате власт над бъдещите си действия.
Фанатичното спазване на религиозни заповеди също следва да бъде изоставено, защото, когато сте единни с Духа, Той се превръща, т.е. вие бидейки Него се превръщате в пилот на Себе си и няма нужда нито от въздържания, нито от крайни правила и заповеди, тъй като Духът ще е вашето правило, закон и водене.
Нека всеки сам за себе си да прецени кое негово мислене, емоции или действия ще станат негови окови по Пътя към Духа и да го промени, за да няма излишен товар или спънки към завръщането в Дома си.
Сега ще обърнем внимание на това, което следва да запазим по Пътя към Себе си.
Това, което се налага да запазим, поне за първо време е дисциплината в практикуването на медитация и следването на правилата за прилагането и.
Насочеността към Себе си, ще трансформира патогенните енергии, които може да стоят пред вас. Затова, запазете медитацията си и насочеността в Себе си.
Волята за практика също трябва да бъде поддържана на ниво, поне докато се слеете със Себе си, защото след това тя ще се превърне в обикновено свободно водене.
Медитативната практика в началото може да започне от няколко минути и с течение на времето да я увеличавате според тренираността си.
Идеята на медитацията, обаче не е да медитирате само на възглавницата или килима, а да я интегрирате в живота и ежедневието си.
Затова, медитацията в определеното за нея време нека да бъде като „тон за песен“. Тон за медитация през цялото ви ежедневие и съществуване.
Тук има една тънкост, без която няма да успеете да приложите и да интегрирате медитацията си в ежедневието си.
Добре е да внимавате да не се напрягате, защото ако сте много ентусиазирани, страстни или фанатични в прилагането на медитацията през деня, е много вероятно да се блокирате от пренапрежение, с всичките му характерни последици.
„Не натягай струната, защото ще се скъса, но и не я отпускай докрай, защото няма да свири“ – гласи древната Източна поговорка.
С медитацията в ежедневието е същото. Ако прекомерно се стремите и нарушите обичайното естествено човешко състояние, ще означава блокаж и нервен срив.
А ако се разсеете съвсем и не внимавате в Себе си, тогава е възможно да се подхлъзнете по банановите, динените и всякакви други кори на Мара Изкусителя. Така не само, че няма да се завърнете в Себе си, но и може да потънете много дълбоко в бездните на адовия ум.
Мярката за медитацията в ежедневието може да ви прозвучи точно по дзенски:
Бъди винаги концентриран в Духа си, но все пак го прави по един разсеян начин.
Или: Бъди разсеян, но не съвсем, за да не се изгубиш в клопките на капаните в света.
В постоянната медитация не напускайте обичайното си естествено състояние, иначе, ако имате някакво напрежение, с времето то ще се усили.
А когато ви е необходимо усилете концентрацията си, до тогава докато силите ви го позволяват, след това дозирайте усилието си, за да се предпазвате от пресилване, изтощение, пренапрежение и евентуално блокиране.
Тези знания за прилагане на медитацията не бива да ги забравяте, защото те са пътя към пълната реализация на Пътя на Духа!
Има още информация, която ще се наложи да запазите със себе си по пътя към Дома, но за днес стига толкова.
Другият път ще наблегнем на начините за енергийно очистване и трансформиране на патогенната енергия в благотворна.
До сега, когато някой ви направи зло въздействие, обичайно всеки се опитва да се огради, го развали, да го премахне и така да запази здравето и живота си или на защити дома си.
Следващият път ще ви кажа как да превръщате патогенната енергия в благотворна.
В смисъл, че няма нужда да премахвате едно зло влияние, а то е добре дошло за вас, ако знаете и можете да го превърнете във ваша мощ.
Защо ли?
Ами, защото това си е една енергия, която някой е отправил към вас. Защо да я премахвате или разваляте като може да я оползотворите пълноценно по предназначение.
Щом я превърнете в благотворна, тя повече няма да може да ви наврежда, а от друга страна ще можете да използвате силата и за добронамерени и благородни цели.
Ще можете да използвате такъв вид енергия и същевременно ще лишите инициатора или автора и от силите му, за да не злоупотребява повече.
Защо да се ограждате като всичко отправено към вас е добре дошло.
Трансформирайте го и ще можете да го ползвате, както желаете!
Дълга стана днешната статия, но няма как. Не става с половинчати знания или умения.
Сега ви пожелавам ви упорита, качествена и разумна медитативна практика!