Има една хубава българска поговорка, която казва: „С какъвто се събереш, такъв ставаш.“
Ако пребиваваш сред зли хора, неусетно вземаш техните навици и модел на поведение.
Ето, някой искал да върви по пътя на Духа, но се събира с непочтени или нечестиви приятели и желае да е с всички едновременно. Да, може, но само ако същностите и духовете, с които общува са в унисон с другарите му.
Ако стремежът ти е отправен към единство с Безграничния, няма как да си в едно с Него и в същото време да си изпълнен с омраза, ненавист, зависи, поквара и други мерзости.
Също, ако си се запътил към Вечната си същност, не може да си обсебен от егоистични мисли, чувства или действия. Това вече противоречи само на себе си. Уж искаш да си единен с Цялото, а всъщност се уединяваш само с интересите си, а останалото игнорираш и неглижираш.
Абсурдно е някой да постигне единство с Безграничния като желае единствено самостоятелно облагодетелстване и добруване.
И колкото повече изчистваш и засилваш връзката си с Абсолюта, толкова повече ти се уподобяваш на Него.
И как да си слят с Него като искаш само твоето си добруване без да те интересува никой друг и нищо друго? Това само по себе си е противоборство.
Затова, приятели, този, който е тръгнал към Безграничния следва да приеме
Вътрешното, т.е. Неговото и да се откаже от всичко себично, егоистично и откъснато от Вечната си природа.
Знам, има хора, които се молят за пари, или пък да изпреварят някой по богатства – власт, имоти, влияние и прочие. Има, да, но техните молитви са поквара. И като са такива, те се приемат и осъществяват с помощта на едни други нечестиви, уродливи и нечисти сили.
Няма нещо, което да ви бъде дадено и впоследствие да не заплатите прескъпо.
Това, прилича да вземеш назаем и да върнеш всичко с лихва. Добре, ако това са само някакви пари, няма проблем, ще им дадете лихвата, главницата и разходите. Това не е чак такава голяма беда. Но ако не обезпечите заема с имот или друго материално задължение, а ако заложите душата си, тогава какво става?!
Става така, че заради някакви несъществени във вечността неща ще поставите оковите върху душата си. После, при следващото си съществуване ще платите солено. Ще попитате: „Ех какво толкова ще платя?“
Ще платиш с обвързаността и кармата в бъдещето си. Когато се родиш в неравни условия и когато си под ярема на злата си съдба да работиш безропотно на някой, тогава ще се сетиш, че нещо си направил неправилно, но кармата си е карма и ще продължи, докато не я изплатиш напълно.
Негодуват хората, възмущават се и протестират, че светът бил несправедлив. Да, погледнато откъслечно, ще ви се струва, че заобикалящата ви действителност е чудовищно зла – такава е, да.
Да, зла е, зла и безчовечна е, но поглеждайки назад от миналото, се вижда, че на света никога не е имало нещо несправедливо, неточно или незаслужено ощетяващо.
Ето, можем да направим един експеримент, само една лека преценка:
Хората в днешно време протестират срещу бедността, мизерията, обвързаността и задължението да работят през целия си живот. Погледнато от тази позиция, всичко е ужасно несправедливо, чудовищно и много погрешно.
Така е, но сега се сещам за другата нашенска поговорка: „На зла круша – зъл прът“.
Нека сега да си представим, че никой и за нищо не принуждава някой да работи дори един час. Тогава без пари и без да има контрол върху него, няма да си мръдне пръста нито за работа, нито пък ще направи някакво усилия към изработване на нещо. Така по земята ще настане глад, мародерства, мизерия и тотално унищожение.
Е, кое е право и кое е криво? И не е ли кривото право, а правото – криво?
Така става с душите, които са се продали за някакви лъскави дрънкулки.
На това се казва:
„Да продадеш Слънцето, за да си купиш свещ!“
И ако искаш да си получиш Слънцето обратно и да го освободиш от робството на вещите, следва да си безкрайно отдаден и предан на тази си кауза. Това не става с половинчата работа или пък да си кажете: „Сега с дявола сме добре, време и на Господ малко тамян да покадим“.
Ако искате обратно душата си, това означава да сте готови да изоставите абсолютно всичко, за да намерите и да постигнете чистото си Себе.
Приятели, ако сте се отправили към Вечното си Себе, е добре да знаете, че следва да сте напълно честни и открити със себе си. Лицемерието, двуличието, измамите, лукавството не са добре приети, когато се прибирате в Дома си – в Същността си.
Оставете подходите към външната среда – там се налага човек да бъде неразличим и да прикрие „бялата лястовица“ в себе си. Не е необходимо да се разкривате пред тези, които не могат да разберат и да приемат заниманията, отдадеността и посвещението ви. Ето, позволих си да пусна някоя по-сериозна статия във ФБ и веднага бях предупреден, че нарушавам правилата им с всички евентуални последствия, и че е възможно да закрият групата. Не, че съм много впечатлен от това, но все пак играта трябва да се играе правилно.
Говоря за истинското отношение пред Вечното ви Себе. Там е недопустимо да се лъже, мами, лицемери или да се проявява каквото и да е лукавство. Пред Безграничната си Природа следва да сте изцяло открити и честни. Само тогава Тя ще ви се разкрие и ще ви напътства.
И ако искате да сте реално продължение на Безграничната си и Вечна природа, е обичайно да я последвате и да не сте в противоборство и да не сте различни от Нея!
Щом сте истинско продължение на Безграничното, то е съвсем нормално да работите за Него, т.е. за Себе си.
Ето сега ще ви покажа техниката, с която можете да сте оптимално полезни на Цялото, т.е. на Вечната си Природа. Тя – Истинската ви природа прониква навсякъде и във всичко, но вратата към Нея е навътре във вас самите. Ако се опитате да достигнете до Нея отвън, ще получите само частично единство.
Това се получава, когато хората отправят вниманието навън към Господ. Тогава те може и да го намерят, но ще е външно, откъслечно и непълно.
Същото се получава, когато се отдавате на молитви, но навън от себе си. Тогава молитвите също биват „чути“, но това е само малка част от реалните ви сили и възможности на въздействие. Ако сте наистина предани, посветени и отдадени докрай, тогава се насочете към Безграничното вътре във вас – към вашата Вечна Изначална Природа и така силите ви, с които ще оперирате ще са неузнаваеми – с колосална мощ и влияние.
Ако сте насочени към Господ навън, то това ще едно откъслечно и отделено от Същинската ви природа действие. То пак е благородно, пак е истинско, пак ще е оценено по достойнство, но няма да има тази мощ и сила на въздействие да променя и да постигате докрай целта си.
Всъщност, както искате го наричайте – „Господ“, „Всевишен“, „ Вседържител“ и с другите безкрайно много имена, но Той не се намесва в живота, а използва вашия устрем, вяра и сила, за да променя действителността и да сбъдва намеренията ви.
От вашата сила във вярата, решимост и постоянство се ражда промяната или реализацията на целите ви. Каквато сила приложиш, такъв ще е и резултата за промяна на дадения обект или цел. Каквото усърдие и концентрация насочиш, такива ще са и постиженията ти.
Нека всеки сам да реши, кой от методите е по-подходящ за него.
Единият е концентрация към Господ навън – вън от себе си. Както казах, той е благороден и също работи, но е много по-слаб от другия метод – Вътрешния.
Вътрешният метод и могъщ и е в състояние да променя действителността, директно, отвътре. Срещу него няма защити, тъй като той прониква отвътре в дадения обект – „враг“. Разбира се, че никой не е враг, но когато са тръгнали към самоунищожение, се налага да бъдат възпрени. Не можеш да искаш да глътнеш целия свят, власт и пари, защото това ще доведе до разруха и апокалипсис.
Не бива да се гледа на другите като на врагове или злодеи, а само като на обект, който следва да бъде така променен и моделиран, че да работи в услуга на Цялото – на Единството на Вечния Безкрай. Да се отвърне от жестоките си и унищожителни планове, породени от желанието за власт, природни ресурси и господство.
Дълга е тази тема, но тук трябва да знаете, че чрез Вътрешното Управление, ще можете да коригирате и да подчините дори покровители – техните зли духове или стихии, които използват, за да постигат нечистите си намерения и цели.
Ако никой не им се противопоставя и променя, те в стремежа си да постигнат бляновете си, са в състояние да унищожат света.
И така, за всеки, който е решен да ходи в Пътя на Духа, е следната техника:
Насочвате се към Вътрешната си Природа. Стоите докато умът ви се уталожи и поутихне.
Тогава се насочвате към дадената си цел. Тя е добре да бъде благородна и в за доброто на всеки и всичко.
Примерно, ако искам да защитя и да помогна на дивите животни, тогава мислено се насочвам към всички тях, или темата за тях, и със силата на концентрацията си ги потопявам в Духа си. Държа ги там, дотогава, докато съпротивленията или несъответствията изчезнат, т.е. докато целта стане еднородна с Духа вътре във вас.
Или ако искате да помогнете за мира, също. Отивате мислено – с концентрацията си, насочвате се в даденото място, конфликт или тема и ги потопявате във Вътрешната си Природа. Държите ги докато ги направите неразличими от Вътрешната си Същност.
Разбира се, това да ги изчистите, хармонизирате и направите еднородни и неразличими от Духа си, може да не стане наведнъж. Може да изисква много пъти да се насочвате и да привеждате дадената цел или тема в Духа си, докато ги моделирате, но какво от това, времето е пред вас.
Разпределяйте разумно индивидуалните си сили към целта, за да постигате начинанието си, но и да се съхранявате и да не се изтощавате прекалено, пренапрягате или пък да стигате до предела на силите си.
Важно е, не да го направите наведнъж, а да го направите, независимо, кога във времето ще това.
Хората на логичния ум сега може да ме апострофират, но ако правите нещо с човешкия си ум, то ще е слабо, немощно, хилаво.
Ако действате чрез Духа си, това вече е сериозно занимание. И не се притеснявайте, че не правите всичко детайлно.
Фактът, че насочвате определеното място, материя или тема в Духа е достатъчен да се само хармонизира. Естествено, че има параметри, но когато Духът присъства в даденото място и когато давате усилията и енергията си за дадената цел, тя ще бъде реализирана! Промяната ще е налице както в медитацията, така и после в реалната действителност. Защото по този начин, ще изработите матрицата, по която нещата после да се случат. И какво ще произтече е това, което се предначертали и предпоставили чрез хармонизирането в медитацията си.
Накратко, насочвате се в определената цел, привеждате я навътре в Духа си, държите я там и вследствие на това, тя ще се хармонизира и то според характера на Духа. Това ще се получи по един благороден, благоприятен, състрадателен и достоен начин, тъй като такъв е характера на Вездесъщия Дух! После ще наблюдавате резултата от медитативната ви работа. Така можете да изработите и да предпоставите това, което ще се случи. То ще носи благородството от сливането на обектите или темите с Безграничния – Абсолютния Дух!
Обясних ви техниката, ако нещо не сте разбрали, може да ме питате в коментарите във ФБ. Тук в сайта ми са изключени, тъй като идва спам за всякакви недостойни неща.
Пожелавам ви качествена, упорита и благородна медитативна практика!