Ако се търсите в мнението на другите, е много вероятно да сте докачливи.
А ако си знаете своето, какво ще кажат другите за вас, ще ви е все едно.
Когато някой ви направи забележка, упрек или дори нещо по-меко като двусмислен намек и вземайки това за меродавно се засягате, огорчавате, озлобявате.
Няма човек родил се на земята, който да не е грешил.
Всички бъркаме докато се учим или за да натрупаме опит. Дори повечето от светците или просветлени хора имат объркано или тъмно минало.
Думата ми днес е да не се спирате върху мнението на другите хора и по-точно да не го вземате за безпогрешно.
Някой казал нещо си, ами добре, но това е само неговото мнение и никак не е задължително то да е изцяло вярно.
Да, може да съдържа някаква част от истината, но си представете, че някой ви снима от определен ъгъл, светлина, качество на апарата и в някакъв откъснат от действителността момент.
Ще има снимка, но доколко тя ще може да покаже цялата действителност е под съмнение. Различните ракурси показват различни аспекти от обекта.
Още повече, че когато някой ви определя, то той влага неговата си гледна точка, мироглед и субективно разбиране, които до голяма степен ще отразяват неговото психично и умствено състояние.
Разбира се, че човек е редно да прецени доколко становището му е вярно, но ако се поддадете на обида или раздразнение, преценката ви ще бъде емоционална, изкривена и продиктувана от огорчението ви.
Как е добре да се постъпи в случай на вербална атака или недобро отношение спрямо вас?
Тук пак ще изходим от медитативната практика.
Когато медитираме, ние се насочваме навътре към Истинската си Същност и се стремим да не се въвличаме в нито една от мислите и емоциите, които ще спохождат ума.
Стоейки в Дълбоката си Същност, каквито и емоции, мисли, подтици да навестяват ума ни, не се занимаваме и не се захващаме с тях.
Когато има някаква болка произтичаща от обида, огорчение или друго накърняващо самочувствието ви отношение, доминиращите мисли ще се въртят около тях и ще се връщат стотици, хиляди пъти.
Много пъти ще се въздържате да не се въвлечете в тези мисли и емоции и много пъти те отново и отново ще се атакуват мира ви.
Няма никакво място за обезсърчение или отказване, защото такава е природата на ума – да анализира, да разделя и събира, да изключва и още много други мисловни функции.
Когато един ум работи в синхрон с Вътрешната си – Дълбока същност, той неминуемо ще стигне до правилния извод.
Обаче, ако умът е отделен от Вътрешната си същност, той ще зацикли и ще започне да прави грешки. И колкото повече е натоварен, толкова по-объркани и погрешни ще са заключенията, с които се сблъсква.
Ето тук е важния момент!!!-
Ум, който е в единство с Дълбоката си и вечна природа, скоро ще достигне до правилното решение.
А ум, който е разединен от Дълбоката си истинска природа, все повече и повече ще се заплита, обърква, претоварва и психиката ще се срива, потиска, депресира.
Медитирайки вие ще стоите центрирани в Себе си и колкото и пъти да се връщат мислите – емоциите, подтиците, настроенията, толкова пъти ще внимавате и ще знаете, че това са само изблици на ума.
Много пъти ще идва въпросната обида, много пъти ще се огорчавате и ще ви връхлита подлостта, мерзостта и неблагодарността от дадената простъпка, но вие няма да и вярвате, няма да и се поддавате, нито пък това би следвало да има някакво значение за вас.
Не вярвайте на ранения си и уязвен ум!
Със сигурност истината не е в него, не е в емоциите, нито в подтиците, нито в диктуваната ви от болезнения ум „истина“.
В началото на медитацията набезите на ума, ще са силни почти като физически удари, но постепенно и когато внимавате да не се въвличате, те с времето ще отслабват, докато накрая брътвежите на ума и емоциите съвсем ще утихнат.
Така умът, психиката и емоциите ви ще се умиротворят и ще потънат в Тишината на Истинската ви природа!
Ето тогава, когато имате един спокоен, безмълвен и изпълнен с благоговение ум, ще можете да прецените каква е истината и дали упрека, забележката или обидата съдържат някаква истина в тях.
Може да съдържат, а може и да не съдържат.
Има вероятност, атаката срещу вас да е продиктувана от завист, ревност, скрита омраза или просто от лошо настроение.
Възможно е и да има повод за корекция, не е изключено, но само когато имате един спокоен и умиротворен ум, ще можете да прозрете къде и доколко сте сбъркали и ще поправите грешката.
Каквито и правила да четете, каквито и стереотипи на поведение да възприемате за верни, колкото и праведни заповеди да се стремите да спазвате, няма нищо по-вярно и по-точно от вашата Истинска природа.
Да, Истинската ви същност е вечния ви, но дълбоко скрит характер.
Няма смисъл да заучавате нещо, което така или иначе ще е чуждо и което рано или късно ще се наложи да отучвате и да забравите.
Някой ви нарекъл с обидна дума или пък е проявил лошо отношение. Или ви е наранил, подценил, емоционално ви е уязвил по някакъв начин или пък може да е подходил с черна неблагодарност…
Добре, но когато тръгнете по инерция след неговата постъпка, вие само увеличавате обидата, болката, мъката и нездравите емоции.
Уместно е да седнете в медитация или ако нямате условия за сядане, можете просто да се насочите в Дълбоката си Природа и да не вземате участие в нито една мисъл, която ще се опитва да ви занимава. Не става бързо, заредете се с търпение и практикувайте!
Когато имате условия, медитирайте в облагодетелствана обстановка, но когато нямате пак можете да се насочите в Дълбоката си Същност и да не въвличате в бурята, в урагана от мисли и емоции. Изпълнете с търпение и воля и не се подавайте на набезите на оскърблението.
Стоейки така и упорствайки да не вярвате на нито една мисъл, емоция, чувство, вие ще достигнете базовото състояние на Духа – Вътрешната ви Природа. Тогава ще имате една наистина благородна отправна точка, която ще ви даде меродавното отношение и истинското разбиране за себе си, и за другите.
Най-лошо е да се поддадете на оскърбителните мисли или на „справедливостта“ идваща от болезнените емоции и унижения си ум.
Не бива!
Не е разумно да предприемате и да действате, ако не сте достигнали до умиротвореното, безмълвно, благородното състояние на Духа – Вътрешната си Природа.
А когато вече го имате това Състояние, можете да правите всичко, но тогава пък няма да имате желание да бъдете отмъстителни, злопаметни, коварни или злонамерени.
Така, приятели, медитацията ще ви дава знания, опит, великодушие и благородство, за да не влизате в кармични взаимоотношения от една страна, а от друга ще можете да потушите болестотворните и негативните енергии във вас и да ги преобразувате в здравословни и благотворни.
Пожелавам ви упорита, качествена и продуктивна медитативна практика!