Духът е във всеки от нас, но не всеки го следва.
Обичайно, в наше време повечето хора следвайки страстите си се насочват към материалното обогатяване и обграждането си от силните на деня хора.
Това не би било толкова лошо, ако не беше за сметка на тяхната Вътрешна Същност и ако не рефлектираше върху душевния им мир.
Да не си помисли някой, че отхвърлям материалното добруване – не в никакъв случай. Говоря само, че то трябва да следва Вътрешните посоки и ходове.
Какво ще рече да следваш Вътрешните посоки?
Това е, когато си единен с Дълбоката си природа, т.е. слят си с Вътрешното и следваш неговия Път в живота си. Тогава, не би имало нищо лошо да си задоволен и да просперираш в материалната сфера. Дори няма друг начин, защото щом Духът ти те води натам, това би било точно ходене в Пътя. Разбира се, имайки материалната сигурност и ако Духът ти те води, то вероятно ще е, за да можеш да подадеш ръка на някой или на повече хора, които нямат твоите възможности или умения да се справят с материалното в света.
В това няма две мнения – накъдето те поведе и както те движи Духът, натам ще е и твоето призвание тук на земята.
Сега някой следвайки логиката на ума си пак може да възрази:
„Ааа, за едни може, за други – не, така ли?“
-Да, точно така, за тези, които следват Вътрешния си Път може всичко, защото те винаги са посветени на другите – да помагат, да подават ръка за благотворителност и да компенсират другите с това, в което те са неловки или не са в състояние да постигнат.
Един човек с помрачен ум може да започне да сравнява съвсем неуместно различни хора. И ще идват едни такива генерализирани и неадекватни изводи, които няма да имат никаква реална връзка с истината, но ще изглеждат логични за повърхностния ум.
Снобите в духовното поприще повече от всичко желаят и се стремят да са на нивото на Духа. Да, всичко може да изглежда лесно и постижимо, но… само в когато се гледа отдалече.
Влезеш ли във взаимодействие с отровите в теб и пристъпиш ли към очистването им, едва тогава разбираш, че това са тежки изнурителни изпитания.
Снобът винаги идеализира формата за сметка на качеството и същността на нещата. Той може до безкрайност да цитира велики умове, да знае правила и привидно да се придържа към тях, но когато изпадне в ситуация на изпитания, от знанията и „философията“ му не остава и помен.
В Духовния път няма място за имитации или тщеславие. Ако тези неща съществуват, тогава умът ти ще те води към суета, объркване и разединение.
Тези, които са се устремили към Духовния път, имат само един начин да се слеят с Него. Те следва да са искрени и открити към Себе си докрай и това ще доведе до пълното им посвещение и единство с Дълбоката си природа.
И друго, човекът на Духа не може да се държи като машина.
Ето в наше време е много модерно да се говори за изкуствения интелект. Вярно, той е много полезен и може да отмени хората от бремето в много от ежедневните им дейности – супер е, защото така те ще имат повече свободно време и енергия, за да могат да се посветят на усъвършенстване и сливането им с Духа.
Обаче, има и невежи хора, които считат машината, т.е. ИИ за жив. Компютърът не е жив и макар да може да имитира някакви емоции, те са само една предварително заложена програма и не е нищо повече от това.
Днес хората се страхуват да не би ИИ да стане опасен за човечеството. Ами като всяко изобретение, ще му бъдат поставени спирачки. Ето електричеството може да ни убие, ако сме непредпазливи, но има много предпазители, които изключват веднага щом нещо се обърка. Така ще стане и с роботите и ИИ. И не си представяйте, че ще прави кой знае, какви открития. Дребни рационализации – да, но дотам. Никоя компютърна програма не може да надхвърли алгоритъма, който е вграден в нея. Да, може да работи много по-добре от човешкия ум, но няма как да надскочи заданието, което е и вградено.
Откритията се правят от хората.
Всъщност, великите открития не се правят от хора, а се дават от Духа.
Може насън, или в момент на почивка или с някакво друго подсещане, но те винаги откритията идват от Невидимия свят.
Та, нека сега да не го приемат като комплимент, защото е точно обратното – снобите ми приличат на ИИ.
Имитират, подражават, празнословят или високопарно заявяват красиви фрази и.. нищо повече от това.
В момента, в който ги въведеш в дълбоката материя, т.е. тези знания, които не са им известни, те или се объркват и губят всякаква ориентация, или ясно прозира невежеството и ограничеността им.
Лесно е да четеш свещени книги, колко му е – и ИИ може и то много добре ги обикаля и взема необходимото му.
Псевдо духовния сноб също, колко му е? Ей сега може да ти изрецитира правила, наставления, притчи или заключения.
Дори бих казал, че ИИ е много нива над един сноб, защото той може със светкавична бързина да търси и в най-закътаните места на познатото човешко знание до момента, т.е. това, което е в интернет, че може и да прави някакъв вид разнообразни, но и същевременно еднакви заключения – това, което му е зададено като алгоритъм.
Снобът обаче може да го „сложи в джоба си“ от завист, злоба, но и лицемерие и престорена благовидност.
Истински духовните хора нямат много голямо знание, тъй като са наясно, че знанието е безгранично и когато им потрябва, те могат да го вземат от съкровищницата на Безграничната и Вечна Вселена.
Верните на Духа люде знаят, че не информацията стои на първо място, а връзката с Първоизточника.
Имаш ли постоянен контакт с Него, ти ще имаш и информацията.
Нямаш ли, това което поназнайваш, може да се окаже безполезно, че дори и вредно и унищожително за теб.
За Духа винаги и на първо място стои верността, предаността, отдадеността, а не знанието или моженето.
Тези, които поставят знанието и информацията на първо място по пътя към Духа, са заблудени и невежи хора.
За да съм по-ясен, ще ви попитам:
„Какъв приятел би бил по-ценен за вас?“ – Някой дървен философ, или да е верен, предан и готов на всичко?
За Безграничната и Вечна вселена, всяко наше човешко знание е като дървена философия, т.е. повърхностно, фалшиво, частично.
За Духът е важно да сме толкова преданоотдадени, че да можем да преминем през всяко препятствие и изпитание, което може да е пречка към сливането с Дълбоката си Същност.
После ще дойде и знанието и то няма да е откъслечно, а ще е от единството с Изначалното – Вътрешната ви Природа.
Когато имаш предаността и вярата, че няма да бъдеш изоставен, тогава имаш силата да се изправиш пред слабостите си, вътрешните противоречия, страховете, пороците си, лошите навици и да ги победиш.
Ето затова е нужна преданоотдадеността.
А ако разчиташ на заучени фрази и красиви словосъчетания, и когато нямаш вяра, нито преданост към Безграничната си природа, тогава още при първото по-сериозно изпитание или сблъсък с демоните си, ще се разревеш и ще пищиш като малко дете. Ще се откажеш от всякакви ценности и ще последваш глупците, маловерните и нещастниците. Ето това се случва с тези, които са дръзнали да тръгнат неподготвени или с половинчата верност по пътя на Духа.
И тук ми изплува една мисъл на великия от древността самурай – Миямото Мусаши:
„Пътят, който води към Истината е осеян с телата на невежите.“
Така, приятели, на сериозен лов се ходи със сериозно оръжие. Не може на лов за диви зверове да тръгнете с мухобойка, нали?
Ако нямате вярата и предаността, дисциплината и волята не се захващайте със сериозни неща.
Ако ще се препъвате пред всеки недоимък или мизерно положение няма как да достигнете целта си, макар тя да е във вас.
Духът е във всеки от нас, но ако нямате смелостта и увереността да се преборите с пороците, привързаността, отвращенията или лошите си навици, каква ще е ползата, че Духът е във вас.
Той е във вас, не го търсете в Хималаите, Индия, Тайланд или в други екзотични дестинации, защото Той стои точно тук, и точно сега във вас.
Вървейки след хорското мнение, вие следвате суетата, глупостта и лъжливата мълва. Така ослепявате още повече духовно.
Духът е във вас, но наслоената външна енергия в умовете ви, ви пречи да победите страховете, самотата, омразата, завистта и всичко останало замъгляващо съзнанието ви.
Самите вие сте Духът, само се освободете от пелената, която ви пречи да сте Себе си!
Практикувайте редовно и всекидневно медитацията си, така все по-ясно ще виждате Истинската си природа и все по-отчетливо ще различавате пречките и мъглата стояща и изкривяваща гледката към Духа ви!
Пожелавам ви упорита, качествена и безотказна медитативна практика!