Не ме слушайте мен!

Духовно посветените са много. 

Само като видите, в какво изобилие са книгите за духовно и личностно израстване и може да ви се завие свят.

Да си единен с Духа обаче е нещо съвсем различно. Няма да има голяма полза от дисекцията на свещените писания или ако има, то тя ще е от изпълняването на това, което е написано в тях, но пак ще е само донякъде.

Битува мнението, че един духовен човек винаги е смирен, възпитан и който внимателно избира думите си. 

Да не би езикът му да вземе да артикулира нещо, което „учителят“ не е дал или пък не е упоменато в свещените писания.

Иначе, да знаете, че не сте духовни. Само да сте посмели да кажете някоя неприлична дума и отпадате от Духа веднага, а и думите ви се записват на небето и един ден ще трябва да отговаряте за тях.

Ей, папагали! 

Вездесъщият Дух не е това, което вие имате за възпитано, благоприлично и „богоугодно“.

По-скоро богоугодно е да не лицемерите и да не извъртате думите така, че да звучат като извадени от химическо чистене.

Човекът на Духа не го е еня как ще го възприемат другите и за какъв ще го имат. 

Нека да си мислят за него, каквото си щат. 

Важното за него е той да не се отклонява от единството с Духа, а не какво ще кажат хората.

Ето, ако вземем за пример Христос. Ами има една цяла глава от евангелията, която е отгоре до долу пълна с обиди и нападки. Разбира се, че това са думи казани на място, но ако ги тълкува някой, който спазва „благоприличие“ ще му звучат направо кощунствено и светотатствено.

Буда също има такива „обидни“ слова. Всъщност, те не са никак лоши и са съвсем точни, но някой „префинен ученик“ в духовните беседи може да намери за непонятни и лоши.

И сега ако мога да понаредя класовете в духовното развитие, то те са следните:

Най-напред е слушането на религиозна тематика. 

После идва научаването и спазването на заповедите и правилата.

Едновременно с това са молитвите, постенето и служенето.

И едва, когато установиш връзка с Духа, можеш да преминеш към единството с Него.

Самото единство с Духа също има различни етапи. 

Някои го следват само с речта си. Други се съединяват с Него чрез различни ритуали и действия.

Трети се уеднаквяват с Духа чрез свещенослужения и изпълняване на повелите.

Навлизайки в медитативните техники, вие можете да станете в едно с Вездесъщата си Природа чрез ума, емоциите, действията и частично или пълно единство с Него с физическото си тяло – различните енергийни центрове, канали, функции и т.н.

В действителност, ако сте решили да се слеете с Висшата си Изначална Същност, от книгите няма кой знае каква полза.

В книжарниците можете да намерите пълни рафтове с наставления, увещания или правила как да се слеете с Духа. „Слепци водят слепи“- казва Христос

Това е все едно някой да ви упътва как да стигнете до дома си. Да, точно така, вие може да все ден да се прибирате вкъщи си, но ако започнете да четете обясненията как да намерите дома си, доста ще се лутате.

Защо ли?

Еми ето, първо ще ви кажат в коя част на света се намирате. После ще ви говорят за вашата страна, ще последват инструкции как да намерите града си.

Ще последват обяснения в коя част е вашия квартал, а след това за улицата ви…

Представете си, че не знаете къде живеете и трябва да научите от някой или от няколко различни хора обяснения за крайната ви дестинация.

Ако нямате джипиес, и се стремите да запомните различните упътвания, ще се лутате доста време. И това е при положение, че търсите някаква определена локация и адрес, които са точно установени с улици, номер, етаж и т.н. 

А ако трябва да намерите Духа си, който няма точно зададени ориентири, ще се лутате до пълно отчаяние – до безкрай.

Един ще ви каже: „Не говори неприлични думи, защото Духът ще се скрие..“

Друг ще ви посъветва: „Внимавай да не съдиш никой, щото Господ ще те накаже…“

Трети ще те укори: „Спазвай заповедите, тъй като няма да си безгрешен, ако не ги спазваш, ама точно!“

Четвърти ще те назидава: „Ама ти как така не си православен, смири се, моли се и се покай, щото ще отидеш в ада за вечни времена.“

И така, колкото различни хора срещате, почти толкова ще са техните „ръководства.“

В действителност, всеки прекрасно знае самия себе си и няма нужда от наставления, защото с тях само се обърква.

Всеки дълбоко в себе си има знания,  може да ползва и джипиес, който ще го заведе точно до дома му – до Себе си.

За какво са ви тези книги с които се задръстват книжарниците. За да ви объркват ли?

Ето, когато някой е в угнетение, неволя или нещастие, веднага се обръща към Вездесъщата Безгранична Сила и търси спасение. 

Няма нужда да четеш дрънканиците на някой, който да ти обяснява изначално ясните за теб неща.

Така, слушайки и следвайки съветите на другите наистина можеш да объркаш пътя си и да изпаднеш в неведение.

Имаше преди една реклама, в която от масата беше изтикано всичко, докато остане празна. 

Ето това ви е необходимото!

Когато масата е празна и свободна от всичко, ще можете да поставите върху нея вашата си Вътрешна Същност!

Разкарайте всичко, абсолютно всичко!

Не ви трябват съвети.

Нямате нужда от наставления.

Излишни са учения и правила.

Отидете навътре в Себе си и там ще намерите това, от което имате истинска нужда.

Този бил казал това, оня бил казал онова. Учителят бил учел не знам си какво.. На баба им хвърчилото на всички!

Има само едно важно нещо и това сте самите вие.

Когато се слеете със Себе си, ще видите, че неволно, непринудено и от само себе си спазвате всички закони и правила, съвети и наставления.

Без да се раздвоявате, без да се съмнявате, без да се колебаете или влияете от някой или нещо.

Всеки знае себе си съвсем точно и единствено външните сили са тези, които ви объркват.

Насочете се в Себе си, там е Духът, там е и съкровищницата на всичко, което някога сте търсили.

Там са тайните, тайнствата, посвещенията и просветлението.

Не ви трябва някой, който да ви обърква.

Стойте там, дълбоко в себе си и следвайте вътрешната си Природа.

Това не е упътване, нито наставление.

Това пътят към Себе си, такъв, какъвто си го знаете сами!

Не ме слушайте и мен! Не изпълнявайте моите заръки или упътвания, защото аз съм само един външен човек.

Отидете при Себе си, слушайте Себе си и се водете от Вътрешната си Същност!

Всъщност, това е и медитацията, но не медитацията, която аз ви казвам.

А медитацията, която вие винаги сте били!

Не слушайте и не следвайте никой, в това число и мен!

Следвайте Изначалната си Вътрешна Природа.

Пожелавам ви успешна медитативна практика!