Отвращението е точно толкова обвързващо съзнанието, колкото и привличането.
Всъщност това са двете крайности на едно и също нещо.
Едното предизвиква неприязън, ненавист, отблъскване, а за другото са характерни приятните чувства, пристрастността, опияняващата любов прочие.
Зависимостта и към двете е с еднаква сила.
Срещал съм хора, които са заклети атеисти. На тях и дума не можеш да кажеш за съществуването на Бог, защото стават агресивни и може да скочат веднага на бой.
Виждал съм и такива, които са „набожни до смърт“. Ако на тях им кажеш, че не съществува Бог, те също биха се заели със саморазправа, за да докажат, че техните виждания са верни.
И едните и другите са в една и съща зависимост.
Да, на два различни полюса са по темата, но с една и съща сила единият изпитва отвращение, а другият е пристрастен.
И друго съм срещал, на което е трудно да се повярва на пръв поглед, но ако се вгледаме в психологията на убежденията, ще го намерим за логично.
Също, често се случва един атеист да се превърне във фанатично вярващ, а вярващият да се отврати от нещо и да стане краен атеист.
В действителност, то е закономерно и логично, защото щом махалото се отклони в едната посока, въпрос на време е то да се върне със същата сила в противоположната страна.
Ето, това са човешките пристрастия и отвращения.
Ако искаш нещо да докажеш, то доказателства винаги можеш да намериш.
Или ако искаш нещо да го опровергаеш, то доводи за това безброй.
Човешкият поглед може да се спре, където си пожелае.
Случки, факти, тълкувания, колкото си щеш – безчет. Каквото си пожелаеш, това можеш да намериш.
Щом човек изгуби пряката връзка със себе си, той започва да я търси по пътя на логиката и разбира се – според интересите си.
Ако пребиваваш в Центъра си, ще знаеш мястото и на двете страни – атеистичната и теистичната. Щом си в Себе си ще имаш знанията за всички полюси, но това няма да поражда в теб напрежение, противоречие или конфликти.
Когато се каже: „Няма Бог“, тогава ще знаеш, че светът е така устроен, че всеки сам гради съдбата и бъдещето си, и няма някой, който да те насилва и да те принуждава да правиш нещо.
А когато се говори „Бог е навсякъде и във всичко“, тогава ще си наясно, че има една Всепроникваща сила, която е извор на живота.
В Центъра си ли си, тогава ще си в синхрон с този Безграничен Разум и законите на битието ще са ти винаги под ръка. Няма да има нещо, което да трябва да търсиш, да намираш и да спазваш, тъй като Законът и Ти ще сте слети.
Следвайки Себе си, ще следваш Законите на Безкрая.
Храмовете, църквите и каноните са, за да се приближиш максимално до Духа – Вътрешната си природа.
Оттам нататък ще ви върши работа само Единството с Духа ви.
Безспорно обаче, един от най-големите препъни камъни към Центъра, това е горделивостта.
Някой започва да ви мрази не заради някакъв друг интерес, а само затова, че не му се получават сравненията с вас. Просто не може да приеме, че можете нещо повече от него. Ето това се нарича отвращение – отблъскване, омраза.
Друг може да ви обича по същата причина, т.е. че сте по-добри от него в нещо. Но този случай е, когато няма горделивост.
Всеки от нас е уникален по своята природа.
Един може едно, друг друго и няма как да се сравняваме в уменията си, нито в слабостите си, но горделивостта говори различно.
Горделивостта е единият полюс, а подценяването и малоценността е на другия
Хванете ли се за горделивостта, после несъмнено ще отидете в недооценяването си.
И обратно, тези които са с ниска самооценка, дълбоко в себе си подхранват горделивост. Може това да не се забелязва, но е така.
Затова, приятели, днес писанията ми са за това да не се хващате нито за горделивостта, нито пък да отивате в ниската самооценка, защото и в двата случая ще сте на погрешната посока.
Ще ви кажа, че когато стоите в Центъра си, ще имате реална представа и за моженето и за не моженето.
Щом можете да правите нещо по-добре от другите, не бъдете горделиви.
Щом нещо не ви се отдава да го правите, не се смачквайте психически, защото ние хората сме уникални по своя характер и дарби.
Тук на помощ ще дойде пак като практикувате медитативната техника:
Стоите насочени в Себе си – навътре към тази своя Същност, която е била преди да се родите и която ще остане след като напуснете този свят.
Стоите насочени в Себе си – в Духа си, и не се занимавате с мислите, които ще спохождат ума ви.
В ума ви ще идват най-различни неща – добри и не добри спомени, идеи за бъдещето, образи и случки, и всякакви други приумици.
Ще дойдат мисли за горделивост и това, че сте ощетени от съдбата или недооценени, но вие няма да се въвличате тези брътвежи на ума.
Ще дойдат мисли за малоценност, слабост или че сте ненужни, непотребни, но вие няма да обслужвате тези мисли, няма да ги развивате, нито да им вярвате.
Ще имате чувство за вина, но няма да им вярвате. Всички грешим с нещо в живота, а по време на медитация не се поддавайте на тези внушения на ума.
Продължавайте отново и отново да насочвате вниманието си в Себе си – в Духа си и „пет пари“ не давайте за дрънканиците на ума ви.
Знайте, че всичко, което ума ви генерира е продукт на живота, заобикалящата енергия, и взаимодействието с околния свят, и не се струва да се захващате с нищо.
Стойте в Себе си и нека умът ви да стане в едно цяло с Истинската ви Природа.
Ето, това се нарича Центриране на ума.
Логиката е функция на човешкия ум, но интуицията идва от Духа.
Посоката, в която ще насочите ума си би следвало да е пряко продължение на интуицията ви.
Първо е Духът, а чак после е умът, който трябва да служи на Духа – Изначалната ви същност. А не обратно както при повечето хора в днешно време. Те искат Духът да обслужва умът, желанията и мнимите им интереси, но не са познали – няма как да стане това.
Понякога по време на медитация може да идват и някакви провокативни чужди мисли. Не се смущавайте, защото ефирът бъка от всякаква енергетика създадена от различни недобросъвестни, порочни или покварени хора. Третирайте тези мисли тъй както всички останали, т.е. не ги обслужвайте, не ги гонете, не оценявайте и не се занимавайте по никакъв начин с тях.
Така, приятели, не се поддавайте нито на отвращенията, нито на пристрастността, защото това са различни полюси на съзнанието.
Стойте непоклатими в Центъра си и така ще преобразувате всичко, което нахлува или е вече в ума ви.
Заредете се с търпение и воля, и медитирайте във времето, за да принадлежите само и единствено на Себе си – Първоизточникът.
Пожелавам ви да сте дисциплинирани, последователни и качествени в медитативната си практика, за да се завърнете в Истинския си Дом!