Някой решил да замаже Слънцето с кал.
Гледа през прозореца си – няма слънце, само кал. Да, само кал, мръсотия, мизерия и нищо друго. После започват възмущенията, гневът и претенциите. Как може, това на нищо не прилича.
Голяма несправедливост е да гледаш нечистотии, ама кой, кажи кой ти е крив?!
На това ми прилича, когато някой реши да критикува Безграничното.
Не е равносилно това сравнение, тъй като дори Слънцето е една нищожна прашинка, приличаща на нищо и носеща се в Безграничния Океан на пространствата и битието.
Болезнена тема за някои е да им споменеш, че има Безграничен Разум, който твори, подържа световете и когато им дойде края, ги унищожава, за да ги трансформира отново за нов живот.
В нашите човешки представи има раждане, живот, смърт. Да, това е така, но само според сегашните ни ограничени възприятия.
Иначе тези три събития са подобни на ставане от сън, живот през деня и после следва лягане – почивка и заспиване. Ето това са различните етапи от живота.
Независимо как ги разпределяме чрез действията си, всички хора и въобще цялата жива и не жива материя се води от тези процеси.
Дори камъкът има създаване, живот и разпадане. Разбира се, времето при него тече по различен начин от човешкото време, но законът на живота е един и същ.
Особено, когато споменеш на някой психично травматизиран от някакво негативно събитие в живота му, веднага ще подскочи: „За какъв Господ говориш? То ако имаше Господ…“ и е готов да изброи, какво щяло да бъде според неговия акъл, ако било имало Господ!
Ако имало Господ, нямало да има толкова много страдащи, болни, гладни. Нямало да има войни, жестокости и толкова ширеща се несправедливост по света.
-Ех, глуповати човече.. Сега се сещам за онази библейска история на праведния Йов. Седнали трима човеци с оскъдни умове да определят колко Господ е неправ и колко е несправедлив.
Ти бил ли си, когато светът се е създавал?
Знаеш ли кое стои в основата на живота?
Можеш ли да кажеш как е устроен света?
Знаеш ли миналото, настоящето, бъдещето? – Не, разбира се.
За теб е достатъчно, че си си отворил очите и вече си готов да раздаваш съвети и знания как би трябвало да бъде. И важно е непременно да мразиш и осъждаш всяко нещо попаднало ти в полезрението.
Първо, светът е създаден въз основа на Първоизточника и съществува според индивидуалността на всеки и отделен дух в Него.
Съществуването на всяка индивидуалност е свободно и всеки сам определя живота си.
Безграничният е вездесъщ и всесилен, но той не се меси в пътя на духовете, т.е. всеки от нас сам решава как да живее.
В Началото всички са били чисти, неопетнени, не повлияни от живота. В последствие заради на свободата на волята нещата са се смесили и опорочили.
Всеки би следвало да живее според Пътя на Безграничното, но бидейки себични, отделните духове влизайки и замърсявайки се в грубата материя са „пообъркали конците“.
В действителност, нищо не е объркано и всичко си е по справедливост, макар на пръв поглед да изглежда като неразрешима плетеница.
Справедливостта на Безграничното е недосегаема и в миналото, и в настоящето, а и в бъдещето.
Защо несправедливото е справедливо ли?
Ами точно заради закона на Кармата, т.е. каквото си направил, то неминуемо ще бъде заплатено.
Ако си направил добро – ще ти бъде дадено същото.
Ако си сътворил зло – ще си го получиш и то точно в такъв вид и преживяване, каквито си посял.
Някой ще каже: „Ама аз не си спомням да съм правил нещо лошо, че да трябва сега да го изкупувам. Нямам спомен, това означава, че може да не е вярно..“
Имаш, имаш и още как.
Ако в обичайното си състояние ти осъзнаваш само повърхностните неща от деня, то в Дълбоката ти същност, записите са непокътнати, ясни и абсолютно точни.
Погледнато само от една точка на битието (единична серия), можеш да кажеш, че ти нямаш простъпки или деяния, които да предполагат лоша карма.
Можеш да кажеш много неща, но.. няма как да избегнеш истината.
Всичко в Безкрая в на точното си място. Но колкото по-объркан е ума ти, толкова по-голям хаос ти се струва, че цари.
Тук пак сякаш чувам осъдителните гласове на падналите духове:
„Ами какво ще кажеш за педофилията – и тя ли е справедливост?
Как ще оправдаеш болните деца, които нищо никому не са сторили, това харесва ли ти?
Как ще обясниш генетичните болести на новородените, това пак по волята на Безграничния ли е?
Познавам един много добър човек, а той е неизлечимо болен при все че никога нищо зло не е направил?
По света има толкова много несправедливости, мъка, мизерия и нищета, тях твоя Господ ли ги създаде?“
Падналите духове, затова са паднали, защото са се възгордели и се имат за онеправдани, властни и меродавни. Те винаги са „правите и единствено справедливи“.
Обвитите с кармичното було на енергия, те са забравили за Себе си и за реалното си място в света.
Какво да кажем за въпросите на „несправедливо ощетените“!
Тези, които създават и поддържат педофилията, в един момент от живота си ще се наложи да бъдат тези, които ще изпитат „сетивното наслаждение“ на делата си. Г-н Карма ще ви сложи точно там, където ви е било най-приятно и това е неизбежно. После и да плачете, и да пищите, ще е твърде късно.
Да, съществата може да не са сторили нищо в последните няколко години, но в „Историята на всички дни“ всичко е отбелязано и до най-малката подробност. Написали сте си го самите вие, ами кой ви е крив, кой?!
И ако имаш повърхностния поглед или виждането си за някой, не бива да ставаш съдник, щото в „Абсолютната книга“ няма грешка, там всичко е точно открай докрай.
Чистият ум, който е свързан чрез Духа си с Безграничния Разум, няма желание нито да критикува, нито да осъжда никой, а пък какво остава за омразата към Безграничния – никога и под никаква форма не може да се случи това.
Чистото Съзнание, знае и е наясно с първопричините и следствията в света.
Вътрешната ви Природа разбира всичко без дори следа на усилие, защото тя е Единна с Безграничния Разум и няма нужда от разяснения.
Един сатанински ум винаги е недоволен, винаги изпълнен с презрение, омраза, недоволство и чувство на незадоволеност и мъст. Ще ги срещнете такива хора – с постоянно възмущение , перманентно недоволни, онеправдани и на които е виновен целия свят.
Сатанински настроения са високото, но без никакво покритие самочувствие, горделивост, обидчивост. Те винаги са недооценени и ощетени от някой и нещо.
Човек, който следва Вътрешната си природа, постепенно изоставя всичко чуждо и несвойствено за Същността му.
Оставете горделивостта на глупаците. Ще дойде време и те ще поумнеят и ще я превърнат в осъзнаване, но засега ще е така.
Този, който следва Себе си, не се захваща с омраза, нито завижда. Такъв човек не се фиксира в желания, не е обладан от капризи или стремеж към несметни богатства, защото знае, че те са съвсем временни и са безстойностни.
Истинското богатство е вътре във вас самите, не го търсете навън.
Когато принадлежите на Себе си, т.е. когато връзката ви с Безграничния е възстановена и пълна, тогава всичко от което имате нужда, ще бъде налично, напълно достатъчно във всяко отношение.
Приятели, няма нужда да доказвате нищо на никой, дори и на себе си.
Просто протегнете ръка и ще видите, че тя не отива далеч.
Погледнете напред и ще осъзнаете, че сетивото ви за виждане и съвсем ограничено и немощно.
Опитайте се да чуете вибрациите на заобикалящите ви предмети и ще разберете, че възможностите ви не са никак големи.
Пробвайте да помиришете планинските билки и треви и ще знаете, че това е невъзможно, ако сте в стаята си.
Човешкият ум е също с такива оскъдни възможности, затова приемете, че не сте достатъчно силни и способни, за да оцените света, живота и съдбата си.
Отдайте се напълно на Духа си и ще имате вездесъщността му да знаете, да можете, да съществувате.
Не може едновременно да мислите ограничено и безгранично, затова пуснете малкия си ум да се слее с Големия ум на Вътрешната ви природа, тогава ще сте наясно.
Така ще изчезнат всички противоречия и конфликти от ума ви.
И на тяхно място ще се установи разбирането, яснотата и проницателността на Духа ви.
Така ще изчезнат и вменените ви за истина сатанински възприятия. Те ще разтопят и ще се превърнат в единство с Истинската ви природа.
Горделивостта ще разтвори и ще придобие яснота за малките ви – човешки възможности, и същевременно ще се превърне в знание за Същността, Единството и възможностите ви чрез Безграничния.
Осъждането ще се трансформира в проницателно и обхватно знание, което ще бъде вездесъща яснота.
Омразата ще се обезсмисли, защото човек често прави същите неща, заради които мрази другите хора.
Чувството за мъст ще изчезне, защото в Единното Цяло няма аз и няма други, а и ако направиш нещо недобро на някой, то един прекрасен ден г-н Карма ще ти го връчи без остатък. Просто нито има смисъл, нито пък си струват жертвите и усилията.
Пътят към Истинската ви природа, приятели, е медитацията!
Когато медитирате, вие сте насочени навътре към Вечната ви Истинска природа и игнорирате, и не се захващате с нито една мисъл, емоция, чувство, подтик, спомен, проекция или друго, което възниква в ума ви.
Така, постепенно всички паразитни приумици ще намалеят, ще отпаднат и ще изчезнат, за да се настани на тяхно място вашата Вездесъща Истинска Природа!
Ето това – да си Себе си вече наистина е безценно съкровище!
Пожелавам ви упорита, дисциплинирана и безотказна медитативна практика!