Стойте в Центъра си!

Независимо от това, дали сами нарушавате порядъка в организма си или неразбориите са плод на външна намеса, начинът да възстановите хармонията си е във ваши ръце. 

Когато седнете на , от това дали сами нарушавате порядъка в организма си или неразбориите са плод на външна намеса, начинът да възстановите хармонията си е във ваши ръце. 

Когато седнете на килимчето и леко се насочите към Себе си, много е вероятно в съзнанието и душевността ви да изплуват енергиите, които ви причиняват най-силните разстройства в организма ви.

Може да се появи някакво далечно усещане за безпокойство, но вие няма да го подценявате, защото то е подобно на снежна топка. Като е още малка, лесно може да я вземете и да я хвърлите, но когато започне да натрупва повече сняг и да се уголемява само да я помръднеш е трудно.

И така, когато сте леко насочени в Себе си, през съзнанието ви ще преминват мисли с различна емоционална окраска. Една и съща мисъл може да има различно оцветяване – от непрогледно черно до всички цветове на дъгата и достигаща до искрящо бяло. Това са емоциите, т.е. енергията, която формира мислите.

Може да възникнат мисли за самосъжаление – “ах, горкия аз, колко съм нещастен и ощетен от съдбата”. – това разбира се не е вярно, всеки го знае, но ако се въвлечеш в такова мислене, заключенията могат да имат зъл завършек.

Може да дойдат мисли за опасения, страх, безизходица – “какво ще правя, какво ще се случи с мен, с близките ми, с бъдещето..- тези глупости също са несъстоятелни, защото всеки проблем е и една добра възможност за успех, но ако се подведете по тези брътвежи на ума, ще навлезете в спирала на объркване, прегаряне и срив.

Може да се появят съображения за вина – “Как можах да направя това или как съм могъл да бъда такъв…”. Ех приятели, прекрасно знаете, че няма роден човек, който никога да не е сгрешавал. Така било – така станало, ние сме продукт и на обществото, и на обстоятелствата, и на времето, в което сме живели. Има една хубава нашенска поговорка, която казва: “Тъй мрели, тъй ги ровели”. Нека всичко, за което се чувствате виновни да бъде заровено и край с него.

Може да дойдат и прекомерно оптимистични или  еуфорични – радостни мисли. Това също може да е една от клопките на ума.  Всяко състояние, което е встрани от Центъра, е способно да ви въведе в илюзорни представи, да ви изкуши, съблазни и да ви вкара в опиянение и заблуда. Уравновесяването на ума в този случай е, отново да се насочвате в Центъра на Вътрешната си Същност.

Може да ви дойде съзнанието всякаква мисъл, емоция, чувство, подтик или друга приумица. Центрирането – контрата на всяко енергия, която е на път да отклони ума ви от Центъра е: да си припомняте, че не бива да се захващате с нищо и да връщате вниманието си отново и отново в Себе си – Същността ви, която е била преди да се родите, която сте сега и която ще останете, когато напуснете товав тяло. Това е Духа ви.

Различните енергии, произвеждат различни състояния. Едни използват негативен заряд, а други позитивен.

Каквато и окраска да имат, знайте, че няма по-добро “оцветяване” от Пустотата на Духа, който изначално Сте.

Медитирайки, бидейки насочени навътре в Себе си и изоставяйки всички подбуди и настроения на ума, вие все повече и повече ще се очиствате и ще се уподобявате на Истинската си Природа, която е скътана дълбоко във вас. 

Така, ще ви е все по-лесно, по-непринудео и естествено да сте Себе си, а чуждите неща в организма и навиците на психиката ви ще бъдат все по-неуместни и неестествени за вас. 

Пожелавам ви упорита и успешна медитативна практика!