Разпространено мнение е, че духовността е, преди всичко да спазваш Божиите заповеди, да се молиш редовно, да постиш, да си смирен, да внимаваш какви думи излизат от устата ти и дори да вярваш сляпо на думите, казани от някой духовен авторитет.
Може и така да е, да, вярно е, но всичко това е само прощъпулникът в духовното поприще.
Истинската духовност е да работиш чрез Духа.
Някой сега пак ще избухне: „Ами той Духът може всичко, ти какво можеш повече от Него? Остави се в Неговите ръце и няма друго какво да трябва да правиш..“
-Светът е устроен така, че е под контрола на тези, които живеят и участват в него. В смисъл, че той е съвкупност от взаимодействията, силите, намеренията и действията на всички живи същества.
Ето, ще видите как някой с усърдие върви и преследва интересите, разбиранията и целите си. Дали те са коректни или не е друг въпрос, но тези, които предпоставят нещата в живота си, осъществяват заплануваното си.
И какво? Ако ти си духовен и стоиш само като свидетел на всичко случващо се, тогава, дали си в синхрон с Духа?
Тук възниква един въпрос, който следва да уточним и да си отговорим правилно на него!
Нали по време на медитация, ние сме свидетели на нашия ум…
И когато медитираме правилно, ние не вземаме участие в нито една мисъл, възникваща в ума ни – това е правилния начин да медитираме, за да достигнем до просветлението – Вътрешната си природа, Духа.
Тогава, (пак чувам въпросите на някой ентусиазиран начинаещ): „Как да стоим като свидетели, а пък после да не сме свидетели? Май нещо си се объркал, а..?“
Обърквах се, преди повече от 40 – 50 години, когато не бях съвсем наясно с всички лабиринти и тайни на духовната практика. Вече не се обърквам.
Сега ще внеса яснота по въпроса.
Когато медитираме, ние всъщност правим това, за да приведем ума си в единство с Духа.
Тогава, ние наблюдаваме всичко, което произтича от ума ни, но не вземаме участие в нито една мисъл, чувство, усещане, план, действие и прочие. Процедирайки така, умът ни утихва и се слива с Духа, т.е. бидейки свидетели на ума и не вземайки участие в мислите, те постепенно утихват и така навлизаме в безмълвното, умиротворено, невъзмутимо състояние на Духа.
Когато вече имаме единството с Духа, тогава няма как да не останем неподвижни спрямо Духа, защото ако се различаваме, това би било вид действие различно от Духа. И за да продължаваме да сме в синхрон с Духа си, ние следва да сме в единство с Него. Само така, ще останем „бездейни“, не правейки нищо различно от Него.
„Не правим нищо“, защото не правим нищо различно от това, което Духът прави.
А не погрешното схващане, че следва да сме равнодушни, безучастни и без каквото и да е физическо движение.
Щом си в единство с Духа си, ти всъщност не правиш нищо, това е подобно на река, която се носиш. Духът е реката, която те движи. А ти правиш необходимите усилия, за да останеш в единство с Него.
Това може да стане и без усилия, но тъй като човешката ни природа винаги може да се подлъже поради невежество – от страх, паника, мързел, алчност, конвенционално мислене и др., се налага чрез техниките да следваме Духа си.
Не може да си свидетел на някаква жестокост или зло деяние и да стоиш и да наблюдаваш безсърдечно, равнодушно, безучастно.
Разбира се, не можеш и да правиш необмислени ходове или действия, които биха ти навредили, но.. Точно тук е „ключът за палатката“ – да действаш в единство с Духа си, т.е. имайки пряка и непрекъсната връзка с Духа си, ще знаеш и ще правиш полезните ходове.
И отговорът на въпроса на възмутения начинаещ е:
-Ти медитираш, т.е. ти си свидетел на ума си, за да придобиеш единство с Духа си! Когато вече имаш единството с Духа си, ти следва да вършиш всичко в едно с Него!
Когато Духът ти те движи – движи се точно, както Той се движи – това е невъзмутимият Покой!
Когато Духът ти е неподвижен – бъди неподвижен точно, както Той е неподвижен – това е действие отвъд действията.
Когато Духът ти предприема нещо конкретно – не се отличавай и не се отделяй по никакъв начин от Него, т.е. бъди неотличим, неотклоним от Духа си в действията си – това е да действаш чрез Бездействие. – не правиш нищо различно от „реката“ на Духа.
Поради невежеството на различни хора, това „действие чрез бездействие“ спрямо Духа, се възприема като бездейност и физическа неподвижност.
Голяма глупост е да знаете!
Става въпрос за неподвижност спрямо Духа, а не спрямо предметите и физическата обстановка пред вас.
Ако „една река течала, то не бивало да гребете, а би било добре да се носите по течението“ – тъпизъм.
Ще се носите, докато попаднете на някой водопад и така ще се убиете, или докато влезете в устата на някой крокодил или смъртен водовъртеж.
Ей такива недомислици битуват във въображаемите „духовни наставления“ на още по-невежите, дори от учениците си „гуру“.
Сега се разбрахме, нали?
Техниката на медитацията е, за да се слеете с Духа.
След като вече сте единни с Духа, тогава движението или неподвижността спрямо Духа си, наричаме „действие чрез бездействие“
То може да е физически покой или физическо действие, това няма как да кажем, защото движейки се в единство с Духа си, ние следваме ходовете Му – такива каквито са.
И сега ще се върна на темата, която започнах.
Животът го правят всички участници в него – той така е създаден.
Жестоките хора го правят жесток.
Алчните хора го правят мизерен.
Похотливите хора го правят отвратителен.
Сатанинските, дяволските, демоничните постъпки го правят зъл и извратен.
А Духовните хора го правят духовен, благороден, състрадателен, добър.
И ако вие сте духовни, но го играете „свидетел“, то ползата от вас в духовното поприще ще е нищожна.
Но ако вие следвайки Духът си променяте и влияете на събитията в света, тогава наистина ще сте продължение на Безграничния Разум.
Безграничният Дух, това е обединеното Цяло, т.е. зачитайки изначалните интереси на всяко едно същество или отделен дух. И същевременно, грижейки се за Единното и Неделимо Цяло.
Неговата същност е благородство, милосърдие, състрадание, принадлежност и грижа за всяко едно отделно същество, и към Цялостното Единство.
Всеки от нас има своя уникална същност и според нея е и призванието му.
Колкото повече сте единни със Себе си, толкова ще сте по-наясно с присъщите за вас неща и дарбите ви.
И имайки ясна представа за индивидуалността и уменията си, ще знаете как да сте най-полезни на света.
Следвайки Вътрешната си Същност – Духа си, ще знаете и какви ще са полезните ходове, за да направите живота и света по-добър.
Каква е техниката ли?
Знаете, примитивните хора са правели различни ритуали – обети, заричания, жертвоприношения и т.н. Така те активирали – усилвали и умилостивявали техните духове защитници, „богове“ и другите окултни сили.
Посветените на Духа хора не се занимават с подобни неща – нямат нужда, защото бидейки единни с Всемогъщия Дух, те носят Силата и уменията винаги в себе си.
И когато искате да промените някакви предначертани и предпоставени събития, можете да направите това като ги преобразувате посредством Духа си.
За да имате уменията, силата и възможностите на Духа е необходимо да се слеете с Него.
Това ще направи техниката на медитацията, но не бързайте.
Дори медитирайки да се сливате с Духа си само частично, то вие пак преобразувате събитията в света и му въздействате по образеца на Духа.
Затова, приятели, е необходимо да медитирате и да се привеждате в единство с Духа.
Защото имайки за база Духът вие го променяте съобразно Неговата същност.
Казах ви, всеки взаимодейства и променя света според нагласите си.
Ако само другите действат, те ще го тласкат в своите си посоки и желани намерения.
Ако обаче и вие се намесвате чрез Духовните си техники и медитацията, тогава със сигурност ще влияете на енергийно и на духовно ниво, за да правите света по-благороден, по-осмислен, по-милосърден, по-добър и Единен с Цялото.
Може би си мислите, че енергийната и духовната ви нагласа нямат значение, но това изобщо не е така!
Колкото повече хора се свързват с Духа, толкова по-благородна енергия ще излъчват в света, която ще неутрализира набезите на жестоките и алчни хора.
Дори и да не можете да промените самите тях, то вие ще променяте енергийната матрица, която предпоставя бъдещите събития.
И няма да се случва така, както случките водят до осъществяването на някакви тесни интереси, а животът и събитията в него ще клонят към състрадание, милосърдие и помощ към всички нуждаещи се чувстващи същества и към облагородяването на цялата природа и Вселената.
Едно е падналите духове да предпоставят живота, както те си го представят и желаят.
Съвсем друго е вие чрез Духа да променяте матрицата на живота, така както е добре за Единното Цяло и отделните същества в Него.
Важно е, защото иначе някой ще води живота на планетата ни към разврат, поквара, жестокости и унищожение.
Медитирайки и намесвайки се чрез Духа в демоничните проекции и планове, ще изменяме и неутрализираме опитите им за доминация в живота на земята.
Физическите сили са едно, а духовните сили и въздействие са съвсем друго нещо. Хората са ограничени физически, но духовните и енергийни сили са със съвсем други свойства са в основата на живота и събитията в света.
Практикувайте медитацията си, за да се сливате в Едно с Духа си и да можете да осъществявате благородните си намерения към живата и не жива природа.
Пожелавам ви упорита медитативна практика и всеотдайна работа за един по-добър свят!