По Пътя на Духа, няма нужда от много думи и обяснения. – Само най-важното.
А кое е най-важното ли?
Най-важното е да си припомняте, че каквото и да се случва няма значение.
Всъщност, всичко е важно и всичко има значение, но пред Пътя на Духа всичко останало бледнее.
Не, не бледнее, то изчезва яко дим.
В този смисъл, когато сте се посветили на Духа, другите неща са незначителни.
Някой тръгнал по Пътя на Духа, но се появила някаква фатална жена и така го омотала, че Пътя към Духа си го изгубил от полезрението си, сякаш никога не е тръгвал по него. И тъй като пътеката му към тази „фатална“ жена станала трудна и невъзможна, той започнал както и с каквото му дойде на ум да хули Безграничното.
„Няма Господ – всичко е измама“, „Вече не вярвам в нищо, щото ако има ще Господ, щеше да…“, „Колко се молих, а с нищо не ми помогна!“, и изброява неща, които обърканият му ум, му е внушавал и вменявал за верни.
Друг тръгнал по Пътя на Духа, но животът така го подхванал и така му тръгнало с печеленето на пари и богатства, че забравил от къде е тръгнал и накъде отива.
И вместо да помни, че всички излизаме от Първоизточника и неминуемо в Него ще се завърнем след време, той влага всичките си сили и време да печели все повече и повече богатства, а Пътя на Духа пренебрегва.
– Не, не, че е лошо да печелиш. Дори е много добре, щом си кадърен и умел в това – супер, но не забравяй кой ти е дал кредита Живот.
Тръгнал съм за София, примерно, и се е появил един заек, който ми се струва, че мога да хвана и … бегом подир него по кривите пътеки. Нищо, че заекът бяга, за да се скрие в дупката си. И не забелязвайки, че вървя в друга посока, аз бягам, без да разбирам, че бързо приближавам пропаст – дълбока дупка, пещера, от която е невъзможно да се измъкнеш или е толкова трудно да излезеш, че ще се наложи да викаш и да се молиш на хора обучени за това да спасяват заблудени .
И какво? – Вместо да върви в посоката, към която се е бил устремил, този човек е изместил целта си и е заменил Пътя към Духа си, с печелене на пари, богатства, имоти.
Трети искал да върви по Пътя към Себе си, но отправяйки се към Себе си, видял нещо лъскаво, примамливо, магнетично и забравил за Пътя..
Ей, така става с всички хора, които се унасят в земния живот и забравят истинския си произход.
Един тръгнал да гради кариера, друг се опиянил от разкоша, трети искал всички да го почитат и уважават повече от всичко на света, четвърти се главозамаял от успехите си, пети бил обсебен изцяло от някаква мимолетна любов, шести… безброй хора с безброй заблуди и погрешни ходове.
Сега знам, някой ще каже: „Ами това е животът, всеки се занимава с това, с което му харесва..!“
-Разбира се, че всеки следва да живее живота си така, както му допада, както му се нрави и както го разбира. Само едно нещо е най-важното, обаче!
Нека всичко което правиш, което ти идва като призвание, умение или желание да бъде посветено и да бъде подчинено на Пътя на Духа, т.е. на Вечното ти Себе!
Тогава, когато всичко е подчинено и подвластно на Пътя към Цялото, ще бъде благословение, а не проклятие.
Проклятие е, когато се откъснете от Себе си – от Духа си и превърнете заниманията и живота си в самоцел. И за тези свои прищевки, сте готови да минете през всеки и през всичко, само за да имате някакви сетивни наслади или да докажете на егото или на другите, че сте „велики“
Никой не е велик – никой. Особено, когато се отделим от Духа си и последваме заблудите на ума си. Това е пътя към Ада и точно тогава ставаме нищожества.
А когато човек върви по Пътя към Себе си, той може да се посвети на призванието, уменията и нещата, които харесва и желае, но всичко следва да е подчинено, посветено, отдадено на Изначалната му Същност.
Това е, приятели, няма нужда от много думи.
Има нужда постоянно да си напомняме от къде сме тръгнали, накъде отиваме. И как следва да вървим по този път. Всичко останало е незначително спрямо това.
Някой изгубил много пари – много важно, и без това ще си ги изгубил само след малко време, когато живота ти изтече, а той знайте, че минава като лъх.
Някой се разделил с любим човек – много важно, така или иначе, временната любов ще свърши със смъртта, а тя ще дойде съвсем скоро, въпреки илюзиите, че имаме цяла вечност занапред.
И чао на всичко временно, но и Здравей на Вечното!
Някой бил предаден или бил несправедливо ощетен – много важно, краят е ясен и дори и царете и най-силните на деня хора са абсолютно безпомощни пред закона на Вечността и пред закона на Кармата.
Всички ние ще се подчиним да Вечното и ще бъдем посетени от господин Карма – това е неизбежно, неминуемо и неоспоримо!
На някой му вървяло много в живота – супер, но и той нека да знае, че колелото се върти и ролите се сменят.
На някой не му „кълвяло“ и нямал бил късмет, но нека и той да не забравя, че като мине „черната вода“, ще дойде златната.
Нищо не е вечно и нищо не е завинаги на тази земя.
Ето затова, приятели, знайте кое е важното и кое е маловажното и кое е нищожното.
И вървейки и успявайки в живота, не забравяйте от къде сте тръгнали, къде ще стигнете и кой управлява Безкрая и Вечността. – Това е Единното Цяло на Вездесъщия Дух.
Не се обърквайте да цените нищожното и не подминавайте, и не подценявайте истински важното – Вътрешната ви Същност.
До Вътрешната Същност се стига чрез медитация.
Когато спрете да обслужвате дребнавостта и илюзиите за величие на обичайния ви ум, тогава ще достигнете до умиротвореното, безмълвно и благородно състояние на Духа.
Тогава чрез Него, ще можете да осъществявате и призванието си тук – на земята.
Пожелавам ви упорита и безотказна медитативна практика!