Знаете, че в моя сайт не говоря за нищо друго, освен за медитация.
Смисълът на медитацията е да установи трайна връзка със Себе си по всяко време, във всяка ситуация, местоположение и състояние.
Ще попитате: „Ние не сме ли Себе си, че медитацията трябва да ни свързва с Вътрешната ни Същност?“
Всеки човек по начало е Себе си.
Това малко ми прилича на някой, който иска да срещне и да запознае двама души, които се познават отдавна. И това сравнение не е много вярно, тъй като ние в целостта си не сме двама отделни души.
И за какво тогава ще е медитацията, и за какво ще полагаме усилие за нещо, което така или иначе е направено?
Вярно е, че няма как ние да не сме себе си.
Но също е вярно, че вследствие на многобройните прераждания, се замърсяваме, т.е. може да се каже, че приемаме чуждото за наше.
Сега пак ще възникне друг въпрос: „Нали Единното Цяло е едно същество. Как може да има нещо чуждо или нещо наше?“
Ние всички сме части от едно Неделимо Единство, но всеки в това Единство си има точно и уникално място.
Ето един жив организъм е съставен от милиарди клетки и всяка една от тях си има нейно си място, работа и призвание. Има мозъчни клетки, има клетки от органите, костите, кожата, мускулите и прочие. И никоя клетка не може да изпълнява функциите на друга, или ако може, то това ще е по необходимост, но няма да е пълноценно така, както е в оригинал.
Клетките от дебелото черво например, не могат да изпълняват функциите на мозъка, както и обратно – мозъкът не може да евакуира от тялото чревно съдържимото. Мускулните клетки не могат да се превърнат в костни и костните не могат да се съкращават, както мускулните влакна.
Знаете, когато клетките започнат да се израждат какво се получава – болест!
Така и със съществата – всяко си има уникално място, функции, призвание.
Същото е и с духовете.
Един дух е ориентиран към изкуствата, друг към материалното, трети да управлява и ръководи, четвърти да следи за реда и т.н., уникална същност и призвание.
Във всеки от нас има дух, който е свързан с Първоизточника и който изпълнява Неговата воля. Не е добре, когато нещата започнат да се объркват.
Поради замърсяванията и приемането на чужд характер, функция или дейност, ние се объркваме.
Все едно да имаш някаква посока и дестинация, а ти да тръгнеш по пътя на някой друг. Ами да, ще отидеш не в твоето си място, а в местообитанието на някой друг.
Така, в течение на безконечните прераждания, хората се замърсяват – приемат чуждото за свое, а своите неща те изоставят.
Някой не го бива хич да управлява, но той воден от желанието за печалба се наместил и се разпорежда, както му дойде на ум.
Могат ли клетките за евакуация на чревно съдържимото да заменят сивите клетки? – Не, не могат.
А могат ли сивите клетки директно да обработят храната и да я изведат от тялото? – абсурд!
Ако нещата и работата на клетките се объркат, какво следва за организма? – болест и смърт.
Объркването в същността, естествено води обществата и отделните индивидуалности към самоунищожение.
Само че има и едни други клетки, които са пряко продължение на Духа.
Е точно те, могат и следва да въведат ред в организма и да го спасят от болестта, водеща до смърт.
И причината, поради която всеки следва да заеме своето си място не е каприз, а е жизнено важна необходимост.
Когато медитираме, ние изоставяме брътвежите на ума и се насочваме към Вътрешната си Същност. Така ние постепенно и систематично се превръщаме в това, в което Сме.
Не са щастливи хората, които заемат чужди самоличности и дейности. Когато не те бива да управляваш, ти само измъчваш и себе си, и другите.
Или когато не те бива в изкуството – да пееш, свириш, примерно, а се опитваш да го правиш, то не само че няма да се получи както трябва, но и ще е пълна какафония.
А колко е хубаво и колко възхитително, когато някой е на мястото си. Тогава без човек много да разбира от изкуство, веднага улавя нещата и може да ги оцени по достойнство.
Ето това прави Единството със Себе си – очиства ви и ви поставя на точно вашето си място.
Медитацията не е култ. Тя е само един от преките начини да се завърнете в собствения си дом – в Духа си.
Щом редовно практикувате медитацията си, постепенно ще изоставите всичко чуждо и несвойствено за вас – това, което не е ваше.
Къде обикновено се настанява несвойственото за Същността? – То се въплътява в ума. Тогава умът опитвайки се да води, изопачава и отклонява характера, формира не свойствени за вас мисли, емоции, чувства и съответно действия.
Нека да сме точни. – Този, който води трябва да е Духът.
Умът е длъжен да следва насоките на Духа. Тялото е предопределено да следва и изпълнява волята на ума и т.н.
Няма нищо по-лошо от това, когато умът изземе функцията на Духа и започне самоцелно и самосиндикално да се опитва да води. Да, той ще води, но това ще пътя към кармичните последствия.
Умът е полезен тогава и само тогава, когато той е пряко продължение на призванието, посоката и волята на Духа. Иначе си е чисто объркване, тежки неволи, болести, смърт и продължението им в кармичен план.
Безбройни учения, безкрайни философии, нескончаеми спорове.. изоставете всичко това и следвайте Вътрешните си Посоки. Само те са ваши и само те са меродавните.
Сега, като казвам „Вътрешните Посоки“, нямам предвид капризите, желанията и прищевките ви, защото те не са от Вътрешната ви Природа – те са продукт на разглезения и мътен ум.
Вътрешните Посоки са това, което произтича от Духа.
Как да ги различим и как да знаем, че нещо произтича от Духа, а не от объркания ни ум или умопомраченото ни съзнание?
Пак ще кажа: Медитация!
Когато медитирате, вие изоставяте всички свои мисли, емоции, чувства, подтици и прочие и се насочвате към Вътрешната си Същност. Нищо, че не Я знаете и не Я усещате отчетливо, достатъчна е идеята за Истинското си Себе.
Не се впускайте в мислене.
Не се опиянявайте от положителните емоции и чувства.
Не се отдавайте на негативните мисли, емоции, чувства или отчаяни действия.
Не подбирайте мислите си и не ги моделирайте по никакъв начин.
Не гонете мислите и не ги спирайте да се появяват. Оставете ги, подобно на вода, която ври върху огън, те докрай ще се изпарят от само себе си.
Не бъдете амбицирани да постигате, каквото и да е.
Не се оставяйте на леността и мързела да обезсмислят съществуването ви, не им се връзвайте.
Не вървете след унинието или самосъжалението – те са коварен враг.
Не се унасяйте в чувството си за вина и не съжалявайте за нищо, което ви се е случило. Така трябвало – така станало, за Вечността всичко е маловажно!
Не се пренасяйте в миналото и не го правете настояще.
Не се проектирайте в бъдещето и не правете планове, защото хората предполагат, а Господ разполага.
Въобще, не се отдавайте на нито едно от изкушенията или заплахите на ума, оставете го да генерира мисли, но вие не се захващайте, не се занимавайте и не се въвличайте в тях.
Може да ви обхване страх – много важно, нека да се случва, каквото си ще!
Може да ви обземе радост – много важно, това, което не е дошло, то не си е отишло, за какво да подскачам излишно.
Може да се появи желание за действие – по кротичко, нека да се потвърди от Духа ви и тогава, а не да е ентусиазъм породен от заблудите и изкушенията на ума.
Може да дойде депресия – не и вярвайте и не и се подчинявайте, ако съумеете да не и пригласяте и като не се свързвате с нея, тя ще се само умъртви.
Може всичко да ви дойде в ума – позитивно, негативно, неутрално.. – много важно, няма да се занимавате с нито едно от тях, защото са временни и незначителни
Когато стоите насочени към Вътрешната си Същност, постепенно умът ви ще се укроти, ще се опитоми и ще последва Първоизточника вътре във вас.
Ще дойде едно невъзмутимо, непоклатимо, безметежно състояние.
Ще сте умиротворени, добронамерени, благородни.
Ще се изпълните с Пустотата на Цялото, умът ви ще е безмълвен и отсъстващ, и тогава ще сте пряко продължение на Този, който прониква, пронизва, насища пространството – който е бил, е, и винаги ще е във всяко битие, време, космос, в случващото и в не случващото се.
Създателят, който никога не се е раждал и никога не е умирал – Господарят на Времето, Безкрая, на Живота и Смъртта,
Пред Него изчезва всяко замърсяване, болест, нещастие, неволя. Паднали и не паднали ангели, архангели, дяволи и сатани – всички те са прах във времето-нищожни сили спрямо Безграничния
Никой никога и с нищо не е могъл, не може и не ще може да Му се противопостави или да осуети волята Му.
Така, приятели, ако искате да сте в Единно Цяло с Него – Вседържителя, бъдете единни с Вътрешната си Природа и не се занимавайте не свойствени, чужди и не ваши неща – дейност, събития, призвания и прочие.
Медитацията е вход към Себе си.
Влизайте по малко, за да не се уплашите, объркате или дезорганизирате – и така всеки ден все повече и повече.
Набирайте смелост, воля, дисциплина и вървете към Пътя за Дома си.
Това е медитацията.
Пожелавам ви скорошно завръщане към Истинския ви Неразрушим Дом – Духа ви!