Човешкият ум винаги се стреми да разбере нещата по своя си начин.
За тази си цел той се опитва да си изясни няколко важни положения. На него за всяко доказателство му трябва начало, нужна е причина, логична последователност и възможност за повторение. Само така може да докаже едно явление.
Тези дни изпробвах Изкуствения Интелект. Разбира се, той не е нищо повече от алгоритмите в него и начинът, по който е проектиран да работи.
И ето, когато го питам, дали съществува дух, той винаги отговаря по смисъл: „Няма научно обосновани доказателства.“
Казвам: „Добре, а доколко в съвременното развитие на науката можем да погледнем надълбоко? Можем ли директно да видим градивните частици – атомите – протоните, неутроните, електроните? А също можем ли пряко да наблюдаваме частиците от субатомното ниво – кварки, лептони, хигс бозони и още по-надълбоко в същността на нещата?“
ИИ ми отговаря: „Можем да видим атомите и то със специална апаратура, при определени условия. А частиците на субатомно ниво можем да откриваме индиректно чрез техните взаимодействия и математически модели.“
Значи, съвременната наука прилича на слепец, който си прави заключения от нефелните си сетива. Но от друга страна пък е категоричен – „Няма доказателства.“
Каквито са хората, такава е и науката ни.
За да докажем, че съществува Духът, трябвало да има повторяемост, т.е. законите му да се подчиняват и да са достъпни за човешките сетива и ум.
Смешни хора. Как ще накараш Неповторимият да се повтори, за да могат „наше величество хората“ да го видят. Как ще сведеш Безграничното в ограничените си човешки възможности и наблюдения, за да можеш да го обхванеш, макар и само с ума си.
На горделивите хора им харесва всичко да опира до физически закони.
Нямало Безграничен Разум, имало физически закони, закономерности и.. съвсем случайни съвпадения.
Добре, ако искате и така можем да разсъждаваме:
Няма Безграничен Разум, но има Карма. Тя Кармата е един физичен закон, който ни възмездява рано или късно. И това е неизбежно.
Няма Създател, има Сътворение – добре, нека така да е. Няма Вседържител, нека – хак да ни е, но с този начин на разсъждение сме съвсем близо до параноята. Ако този свят няма Вездесъщ Господар, тогава всичко би принадлежало на парите, на временната власт, на измислените правила на изгодата, би било неконтролируемо и обърнато с краката нагоре.
Въобще, човек като реши да мисли или да говори глупости, може всякак да си ги наглася. Мъдрите от едно старо време казваха: „Туй са уйдурми.“ – сиреч насосани неща
Да, светът може да функционира по определени дадености и закономерности, подобно да един двигател, който веднъж като е създаден си работи според замисъла на изобретателя, но нека никой да не се заблуждава и нека всеки да знае, че Духът присъства във Същността на всички неща.
Ние, хората не можем да проникнем и няма как да провидим Същността на нещата, но обичаме да се изхвърляме, че знаем всичко.
Не можем да стигнем до Безграничната Дълбочина нито със сетивата, нито с умовете си, но „фабриката ни за илюзии в умовете ни“ ни успокоява и ни дава самочувствие на всезнаещи господари.
Всъщност, ние може и да сме господари, но не като се уповаваме на човешките си сетива, способности и умения, а като се слеем с Безграничния Абсолют.
Ограниченото няма как да схване Безграничното.
Само Безграничното може да проникне и да обземе Безкрайното.
Така, приятели, ако се опитвате да вникнете в Безграничното чрез посредствения си ум, заключението винаги ще е едно и също: „Няма доказателства“
Ако обаче, пуснете и изоставите ограниченото, тогава навлизайки в Пустотата на Съществото си, ще осъзнаете Безкрайността на нещата. Ще ги „видите“ в микроаспектите, ще познаете и в макрокосмоса.
За един интелигентен човек е по-трудно да изостави ума си, тъй като е свикнал да си обяснява света чрез него. И той винаги ще се опитва да осъзнае Безграничното чрез ограниченото си познание, но това е непосилно, невъзможно.
Само, когато се откажеш от знанията си, когато напуснеш уменията си и когато престанеш да се отъждествяваш с човешките си възприятия и възможности за доказателства, само тогава ще можеш да преминеш границите на ограничеността си.
Човешката наука е напредничава, интелигентна, изобретателна, много полезна, но и сама се блокира от възприятията и невъзможността да допусне, че нещо е отвъд способностите и да вижда, улавя и разпознава.
Тя, науката е ограничена от време, пространство, размери и различни същности, които не са полето на изследванията и. Щом не виждаме, не улавяме, не засичаме нещо с апаратурата си, и щом то не се поддава на повторение, значи, че не съществува.
Ей с такива убеждения, няма как да преминем отвъд познатите ни източници на енергия.
Хората на Духа не се подчиняват на ограничения и стоят отвъд доводите и доказателствата.
Все едно в някой правораздавателен съд да решат, че няма доказателства за определено деяние и всички ние приемем това за меродавно и истинско, нищо, че знаем, че има извършена мерзост.
Духът прониква през Безкрая и за Него няма нищо неясно и непознато.
Бидейки в Същността на Нещата, Той знае всеки миг от миналото, присъства в настоящето и съществува в бъдещето.
В действителност тези три аспекта от време. съществуват само в човешкия ум.
Или както се казваше в една Дзен поговорка:
„Причината не е преди и следствието не е след нея.“
Тук човешкият ум блокира, защото се нарушава неговата логична последователност.
Ако искате да влезете в Същността на Нещата и да се слеете с Безграничния, няма как, ще трябва да изоставите човешкия си опит и обусловеността на ума си.
Отивайки там – в началото, ще знаете, че то не съществува.
Няма начало, няма край, няма среда, няма грешки и няма поправяне на грешките – това са само човешки умозаключения и възможни схващания на частици от Истината.
Знам, че това изглежда обезсърчително и деморализиращо, но погледнато само от пиедестала на човешките разбирания.
Изначално съществуващите духове няма как да не вървят според Същността си. Невъзможно е да изменят на себе си и да не се движат в коловозите на своя път.
Пак ви казвам, приятели:
Не се обърквайте!
Ако искате да преминете отвъд познатото, изоставете го!
Когато умът ви ви дрънка глупости, а всичко е глупости – напуснете полето му. Той изследва полето на познатото му. Не стойте там, защото ще се движете в омагьосания кръг на порочността и ограниченията.
Щом желаете да се завърнете в Истинския си Дом, не обслужвайте ума си. Умът следва да ви служи, а не вие да вървите в порочните му пътеки.
И щом се стремите да навлезете в Себе си, насочете се Навътре – в Същността си.
Умът ви вероятно ще започне да се бунтува – да работи трескаво в някаква посока – към минало, настояще, бъдеще, противоречия, конфликти, важни или маловажни преживявания и всичко останало, което един ум може да съчини.
Като не се поддавате на нито едно от „предложенията му“, останете неподвижни и бездейни. В смисъл не се занимавайте с тях.
Не правете грешката да искате да спрете ума си или да го променяте в някаква „добра“ посока.
Най-добрата посока е тази – умът ви да се успокои и да стане пряко продължение на Истинската ви природа. Всяка друга техника или посока, колкото и да е добра, би била компромис и временно подобрение.
Няма нищо по-добро, по-правилно, по-благоприятно от това да сте Себе си.
Не се влияйте от мнения, опитност, научни доказателства или благоприятни тенденции, защото всички те са продукт на човешки изследвания или опитност към някакъв откъслечен миг от времето
Това, което извира от Същността на нещата е вярно, меродавно, могъщо.
Ако се впуснете в човешки разсъждения, критика или логика, ще загубите истината.
Ако игнорирате всичко останало и послушате Вътрешната си природа, тогава със сигурност ще бъдете крайните победители.
Това е, приятели, бъдете Себе си и знайте, че мимолетността на човешкия живот може да ви даде малко полезни неща.
Едно от тях е да се завърнете в Истинския си дом и да принадлежите на Себе си.
Когато следвате Себе си, тогава ще изпълнявате и призванието си безупречно.
Щом сте продължение на Вътрешната си – на Истинската си природа, вие ще сте единни с Абсолюта.
Пожелавам ви упорита и безотказна медитативна практика и скорошно завръщане в Неназовимото!