Когато хората са млади си представят, че пред тях стои цяла вечност. И като е така те ще имат изобилно време за всичко, което си пожелаят.
Да, в ума на един подрастващ човек има много малко негативизъм и той се държи почти като безсмъртен. Има време да греши, има време и да поправя стореното.
В действителност човешкия живот повече прилича на илюзия, отколкото на реалност. Уж имаме цяла вечност пред нас, а докато се озърнеш и времето на живота ти свършило. Уж по презумпция сме живи и здрави, докато не ни споходи някоя болест и тогава си казваме: „Не може да бъде, аз от това никога не съм бил болен.“ – да, никога досега не си бил, но..
Всъщност, време за губене няма. Наложително е да се захванем с важните неща веднага щом се сетим за тях. Не бива да се отлага, защото негативните преживявания и неволите идват много по-бързо, отколкото ги очакваме.
И кои са тези важни неща?
Важните неща, приятели, са тези неща, които са непреходни – Значимото в живота ни е: винаги е да принадлежим на Себе си.
Сега пак някой ще попита: „Че кой друг можем да бъдем освен себе си?“
Когато следваш идеите на другите, ти не си себе си.
Виж, ако се случи така, че идеите от Вътрешната ти същност съвпаднат с тези на някой друг, това е супер, но обикновено не е така.
Когато заради вкоренените внушения, натрапените правила и вмененото възпитание вие следвате „нравствеността“ на някой друг, тогава не сте себе си.
Когато от егоизъм сте съгласни да стъпчете целия свят, това не е единство с Вътрешната ви природа.
Когато вървите след издълбаните в умовете ви стереотипи и не усещате посоките и полезните ходове на Вътрешната си същност, тогава пак не сте от Истинското си Аз.
Когато се колебаете, двоумите и сте прояждани от съмнения, това не сте вие – това е наслаганото чуждо влияние във вас.
Когато се страхувате и сте парализирани от ужас да не би в бъдеще да се случи нещо неприятно, страшно или някакво нещастно събитие, това пак е натрапено състояние.
Когато неглижирате неволите на другите само защото в момента на вас ви е добре – да знаете, че това е слепота, невежество, тъмнина, която закрива Истинската ви природа.
Когато се втвърдили сърцето си и не искате нито да видите, нито да чувате за никой и нищо друго, освен за собственото си добруване, това не сте вие.
Когато сте склонни да преминете през труповете и нещастията на другите, тогава пак не сте себе си.
Сега следва въпросът:
„Как да знаем кога сме Себе си и кога сме от внушените чужди, несвойствени за нас наслоения?“
Мога много дълго да изброявам състоянията, мислите, чувствата, в които не сме Себе си, но прекият път към Духа не е този.
По пътя към Духа следва да изоставите всичко излишно. Всеки багаж, който ви е служил и ви е бил полезен през годините, може да се окаже ненужно бреме.
Законите, правилата, принципите, ритуалите, традициите и другите съпътстващи помагала през живота, ще играят ролята на окови, когато пристъпите следването на Вътрешната си природа.
Във вашата Вътрешна същност се съдържа всичко – законите, правилата, принципите – всичко.
За да стигнете до трезора на Вътрешната си същност и за да можете да ползвате Вътрешното си знание, би било добре да можете да игнорирате всичко, което сте получили отвън.
Много неща, които са привнесени отвън могат да не са чак толкова лоши или вредни, но за да следваш Вътрешното, ще се наложи да ги изоставиш. В крайна сметка, ти пак ще можеш да ги ползваш, но само след като се водиш от Вътрешното – от Духа си.
Най-важното нещо или ключът към целия свят и всичко друго е Вътрешната ти природа.
Ако се водиш от Себе си, всичко останало ще дойде на мястото си. А ако се водиш от другите „важни“ неща, тогава е много вероятно да изоставиш и да изгубиш Себе си заради тях. И изоставяйки Себе си, ще бъдеш в тъмнина.
Първото важно нещо и вашият неотменим приоритет е да принадлежите и да се водите от Истинската ви природа. Ако имате това, всичко останало ще се подреди по един уникален божествен ред.
Когато медитирате, вие изоставяте всичко, което възниква в ума ви и като не му давате енергията си, така то отслабва и отмира.
Ако имате двоумение и го изоставите, оставайки насочени навътре в Себе си, то ще изчезне и на негово място ще се установи сигурността, непоколебимостта.
Когато не следвате идеите на другите и ги оставите без продължение в умовете си, тогава навлизайки в Пустотата на Вътрешната си същност ще се създаде вашата идея – цел и тя ще е истинската.
Щом изоставите вмененото ви подчинено възпитание, вкоренените внушения, натрапените правила, тогава бидейки насочени в Себе си ще се прояви истинския ви характер.
Когато не подхранвате страха и ужасяващите натрапчиви мисли и стоите неизменно в Себе си, постепенно страхът ще се превърне в комфортно състояние, а предишните ужасяващи мисли ще възбуждат във вас смях, заради нелепостта си.
Когато не следвате егоистичните си подтици и стоейки в Себе си, ще осъзнаете, че няма откъслечно щастие и че ако градите щастието си върху нещастието на някой друг, това ще е само едно временно удоволствие. Истинското щастие е непреходно и не е себично.
Колкото по-скоро пристъпите към завръщането към Себе си, толкова по-бързо ще се завърнете.
И обратно, ако тръгнете по някакъв чужд път, тогава вместо да се завръщате към Себе си, ще се отдалечавате все повече и повече от Същинската си природа.
Така е, приятели, няма никакво време за губене.
За да знаете Себе си, изоставете приетите в съзнанието си чужди, външни неща.
За да изоставите чуждите, външните неща, не ги обслужвайте. Не се опитвайте да ги гоните или да ги блокирате насила, защото това ще ви доведе до изтощение и ще е без резултат. Това, което следва да направите е само да не ги продължавате. Достатъчно е да ги игнорирате.
За да нямат власт над вас коловозите на миналото, не се захващайте с него. Може да възникват спомени, идеи, картини, звуци, изводи – просто не се занимавайте с нито едно от тях.
Останете ли задълго насочени в Себе си, всички паразитни мисли ще изчезнат и на тяхно място ще изгрее вашата Истинска природа.
Имате ли Себе си – ще имате всичко друго, от което имате нужда.
А дори да имате всичко друго – богатство, имоти, пари, скъпи ценни вещи, ако нямате Себе си – значи, че нищо нямате. Ще мине времето и това, което уж е било ваше, ще премине във владение на някой друг.
И това е суета и гонене на вятър! Защо ви е било всичко това, ако е било само за малко..
Бъдете Себе си, за ви води Божествената ви природа и да имате винаги всичко. В това е смисълът и истинското богатство.
Пожелавам ви упорита и успешна медитативна практика!