Упражненията в медитация ще ви дадат стабилното пребиваване в Същността ви.
Ето някой практикувал по 10-15 минути на ден и си представя, че това е достатъчно, за да навлезе стабилно във вътрешния си мир.
Разбира се, че дори малката по време медитация е полезна и е препоръчителна.
Обаче, ако искате да можете да надвивате лошите си навици или слабостите си и да промените кармичното си бреме, ще е необходима по-солидна медитативна практика.
Някои наблягат на четивата. Преповтарят отново и отново свещените писания, разни духовни беседи и напътствия. Хубаво е да се чете, но още по-хубаво е да се практикува редовно връзката с Духа – медитацията.
Иначе ще заприличаме на хора, които постоянно спират на улицата някой, за да ги упъти, но си остават само с теоретичното знание. Ако не тръгнем към целта си, тогава каква е ползата, че правилно сме се информирали за местонахождението и..
Други пък си изграждат фалшивата представа, че Духът – това са правила, закони, въздържание от храна или добри условия на живот.
Не, приятели, Духът – това е Духът. Той не признава правила, нито закони, не се вмества в никакви духовни учения, доктрини или заучени постановки.
Искате ли да останете наистина в Същността си, то тогава следвайте Я по всяко време на ежедневието си.
Много е добре, ако по време на ограничената си медитативна практика на килимчето постигнете душевен покой. Супер е!
Обаче, ако имате непрекъснатото единство с Духа си, това би означавало да не излизате никога от душевния си мир. Как може да се сравни едното с другото? – Не може, няма как да сравниш ограниченото с безкрайното.
Имайки единството със Себе си, няма да се ограничите с пребиваването в комфорта на Духа. Щом сте слети с Духа си, ще имате и безграничната му подкрепа. Тогава, от какво ще се страхувате?
Различни хора има и с различни илюзии. Представят си, че като постигнат единството със Себе си и ще се отдадат на вечното благоденствие и егоизъм..
То – благоденствието идва от единството с Духа, но Пътя на Духа изисква непрекъснатото му следване. Егоистичната представа: „Аз постигнах това, към което се стремях и което ми трябваше и сега не ме интересува никой и нищо“ не произтича от Духа. Тази илюзия се вкоренява пак от егото.
Този, който е постигнал Духа, за него оттук нататък няма значение каква роля ще играе в съществуването си, къде ще бъде и с какво ще се занимава.
Когато някой каже: „Занимавам се, за да се очистя и да пребивавам в блаженството на Рая, без да ме интересува нищо друго“, това е още една илюзия произтичаща от Временното му разбиране.
Пак ви казвам, човекът, който е надмогнал себе си и съществува в единство с Духа си, тези теми за благоденствието и личния му комфорт не го интересуват.
Няма нужда от Рай, в който да благоденстваме.
Няма нужда от постижения, за да си удовлетворен. Няма никаква необходимост от слава, признание, лаврови венци и почести, защото да си в Духа си превъзхожда всеки Рай.
Да си Себе си, е повече от всяка световна слава, високи титли, материални постижения или признанията на света. Несравнимо е това, но само за тези, които могат да го разберат.
Ще се опитам да го обясня това.
Я сега си представете, че имате всички дворци на земята, несметни богатства, коли и световна известност. Имате и прислужници – слуги, които да ви доставят всичко, което си пожелаете Но ако нямате покоя в душата си, всяко легло би било като да лежиш върху остри шипове, нищо че физически е на ниво и е качествено издържано отвсякъде.
Ако имате най-модерните коли с всички екстри, но ако душата ви няма покой, тогава пътуващия в каруца ще е по-щастлив от вас.
Ако имате несметни богатства, но поради прояждащата ви съвест ви нападат бесове, душевни мъки, тогава защо ви са? Та в този случай вие ще сте оковани в страдания и ще сте на дъното на пъкъла.
Ако сте заобиколени от красиви жени/мъже, но ако на вас поради душевна немощ не ви е до тях, каква ще е ползата? Така казва една библейска мъдрост: „За какво му е на евнуха хубава жена?“
Някой владетел имал неограничена власт, сила, могъщество. Добре, но тъй като душата му винаги е подвластна на силите от невидимия свят, тогава нали се сещате, колко малко ще е необходимо той да бъде окован с невидимите вериги страданията.
Всъщност, ако трябва да съм по-ясен:
Раят – това е си в единство с Духа, а Адът това е да продадеш душата си на дявола, т.е. да отдадеш себе си на демоните – да си в робството на изкушенията, съблазните, на зависимостите.
Няма друг рай и друго Божие царство, освен единството със Себе си.
Няма друг ад или преизподня, освен да изоставиш Себе си.
Един полезен съвет ще ви дам, ако ме послушате, ще пребъдвате в блаженство. А ако не ме послушате, ще бъдете измъчвани и изтезавани от зависимости, липси и ще сте винаги в робството на някой или нещо.
Съветът:
Никога не поставяйте нещо или някой по-горе от Себе си – от Същността си.
Когато поставите нещо или някой – това може да е някаква цел или пък даден човек, то вие ще се сливате не със Себе си, а с тях. И като се сливате с тях, ще сте склонни, заради това нещо или някой да пренебрегвате Себе си. Дори и най-висшата цел, дори и най-скъпия човек не бива да настанявате между вас – душата и Духа си.
Нека малко яснота да внеса, за да няма объркване!
Духът – това е непроменимата Вътрешна Същност, която е вечна, непроменима, неунищожима, неподвластна и незамърсима. Той – Духът ви, е винаги напълно единен с Абсолюта.
Душата – това е също вечно присъстваща и неунищожима, но тя е променлива и се влияе от енергията, с която сте взаимодействали в различните съществувания. Върху нея се наслагват енергията на деянията ви, .т.е. Кармата! Когато сте приемали външни, чужди, порочни или не свои неща, тя се влияе и се променя според въздействията. Ако я продадете на дявола – пороците, зависимостите, лошите навици, покварата, тогава тя придобива техния характер.
И обратно, когато сливате душата с Духа си, тя се пречиства и заблестява с чертите на Духа.
Когато не поставяте нещо друго между душата и Духа, тя приема и се уеднаквява с Него. Така тя става отново божествена.
Когато сложите нещо друго или някой между връзката на душата и Духа, тя става подвластна на това нещо или някой. Така душата не отразява Духа, а другия обект, който сте поставили.. Това се нарича да се продадеш в зависимост – в робство.
Когато медитирате, вие свързвате душата си с Духа си и я уеднаквявате със Себе си. Ако го правите 10-15 минути, то това пак ще ви е от полза, но не толкова, колкото ако го правите постоянно в ежедневието си.
А когато се поддавате на изкушения, съблазни, на страхове, зависимости или лоши навици, тогава вие взаимодействате с нечисти сили и се замърсявате. Така обременявате връзката на душата с Духа, т.е. замъглявате контакта с Духа си.
Сега ще възникне друг въпрос: „А къде в тази връзка е умът?“
Умът е интелектуалната енергия, която управлява душата.
Ако умът е оригинален, т.е. ако изцяло отразява състоянието на Духа, тогава той е пречистен и превъзходен, защото бидейки чист, той управлява душата в непосредствена връзка от Духа.
А ако умът е замърсен и замъглен, то той е подвластен на тези енергии, които са се налагали в него и опорочава връзката на душата с Духа. Така умът води не по Пътя на Духа, а по пътеките на робството – зависимостите, пороците и кармични усложнения.
И когато четете свещени текстове, писания и когато следвате духовни напътствия, когато постите или спазвате мълчалив обет, вие пречиствате душата, за да прогледне в Духа и да Го последва.
Но нито четивата, нито правилата и законите могат да ви слеят с Духа. Те ще ви пречистват, но последната стъпка към Духа е ваш дълг.
Как да направим последната стъпка към Духа?
Насочвайки вниманието си към вашата Изначална Същност е пътят към Пътя.
Оставайки невъзмутими и не въвлечени, в която и да е мисъл от ума, ще е последния етап към единството с Вътрешната ви Природа.
След като имате пряката връзка със Себе си, тогава няма да ви трябват никакви напътствия или опита на някой друг, за да имате ключа към Абсолютното знание.
Имайки Себе си, ще знаете как да противодействате на набезите срещу вас и нещо повече – те ще бъдат безпомощни да ви навредят и ще ви изглеждат смехотворни.
Имайки Себе си, ще можете да пребивавате там, където Духът ви насочи, за да сте оптимално полезни на другите и света като цяло.
Имайки Себе си, ще имате плътната и неотклонна връзка с Абсолюта и ще следвате Пътя на Духа.
Пожелавам ви никога да не поставяте никой и нищо между душата и Духа ви, за да пребивавате в Рая завинаги!