Общоприето вярване е, че духовните хора са безопасни хора. В смисъл, че те са търпеливи, многомилостиви и състрадателни и от тях не можеш да очакваш агресивност, злост, омраза или отмъщение.
Точно така е, истински духовните хора не са агресивни, не мразят, не злословят, не нападат никого. Това е заложено във всяка духовна практика и ако един преданоотдаден на Духа не може да уталожи гнева, желанията, страстите, похотливостта си, мързела или горделивостта си, то той на практика не е никакъв посветен.
Не може да си обзет от гняв и същевременно да следваш Вътрешния си Път. Щом си в плен на гнева, то ти ще си замъглен и неминуемо ще изгубиш Пътя.
Не може да си завладян от някакви желания и същевременно да останеш в Себе си, защото ще бъдеш изцяло във властта на капризите си. Ако искаш някакъв скъп, комфортен, луксозен автомобил, то ти съвсем ще забравиш за Вътрешната си Същност, защото тя изисква от теб да си и верен винаги и при всички обстоятелства, а не само когато имаш автомобила.
Не може да си изпепелен от някаква страст и да останеш концентриран в Същността си, защото тогава целия ти огън ще е в обекта на страстта ти – ще изгубиш Себе си и ще останеш дърво без корен, което всяка буря ще изтръгне от земята.
Не може да си похотлив и постоянно да желаеш съвкупления, защото където е умът ти, там ще е и енергията ти. А Духът? А, Духът той ще е след като уталожиш крастите си. Иначе забрави – не става никак. „Не можеш да служиш на двама господари, защото единия ще обикнеш, а другия – ще намразиш“
Не може да си мързелив, защото така ще се отдадеш на леността и Пътят ще остане не извървян. Той – Духът, ще бъде далеч от теб, тъй като ти предпочиташ лентяйството. Мързеливият е в услуга само на бездействието. А Духът не е нито само действие, нито пък бездействие. Той е Разумното Вътрешно съществуване.
А ако си горделив, тогава ще приличаш на онези „паднали ангели“, които се възгордели и счели себе си за по-велики от Първоизточника. Не случайно те са се покварили и са изпаднали от Рая, това е заради прекомерното си чувство за величие. Гордостта е лош съветник. И повечето падения стават точно заради това измамно сатанинско самомнение.
Този, който е решен да следва Духа в себе си, би следвало да може да се откаже от всичко. Само така ще може да е единен с Вътрешното.
В противен случай, ако човек е роб на някакво желание, гордост, страст, омраза или каквото и да е друго, той ще върви след робството си и ще игнорира Истината в Себе си – Домът на Душата си.
Не може да си обзет от чувство за мъст, защото в това чувство ще е фиксацията на ума ти и ти ще си готов на всичко, за да си отмъстиш. Тогава Разумът в теб ще е замъглен, умопомрачен и ти вместо да неглижираш желанието си за мъст, ти ще игнорираш Себе си. Така ще поемеш по пътя към Ада.
В дъното на всички илюзии стои невежеството, но то почти винаги е разпалвано от горделивостта. Мислейки се за голяма работа, човек подминава Същинското в Себе си и става подвластен на илюзиите си за величие.
Да, както казах в началото хората на Духа са безопасни хора, но нека това да не ви заблуждава, че можете да правите с тях, каквото си поискате.
Те, хората на Духа, бидейки инициирани, водени, напътствани, въплътени от Него имат безгранична власт. Власт, за която никой обзет за мания за величие не подозира и не може да си представи.
Хората на Духа са уподобени на Него. – Има ги, но сякаш ги няма. Действат, но сякаш не правят нищо. Владеят, но видимоа изглежда, че се подчиняват. Присъстват, но това прилича на отсъстване.
Обичайната скромност и привидната невзрачност на духовните хора със сигурност заблуждават и „дават криле“ на всеки силен на деня да си въобрази, че има неограничена власт над тях. Голяма грешка е такова мислене.
Вътрешната енергия на тези хора е невъобразима и властта им е безгранична. Привидно те може да изглеждат почти като изпаднали от живота несретници, но нека това да не подлъгва умовете, защото само за един миг нещата могат да се преобърнат необратимо. Тогава и да плачете с глас – като деца, няма да има никой който да ви помогне. „Страхувайте се от гнева на търпеливия (на Духа)“!
Веднъж задействан Духът, трудно се отвръща от предприетото, затова по-добре е да не го предизвиквате. Да, дълготърпелив е, но тръгне ли веднъж, край – свършени сте! Сбогом.
Знаете кой е Пътят на Духа, нали?
Всеки човек, животно, дори „неодушевен предмет“ съдържа в себе си и е проникнат от Духа. Когато следвате тази Безгранична Същност, вие се част от Него – от Абсолюта. Тогава сте неуязвими, безпогрешни, непобедими.
Когато следвате горделивостта – нарцистичното чувство за превъзходство над останалите хора, животни, природа, манията си за величие, страстите и неконтролируемо желание за удоволствие и контрол над другите, тогава много здраво хващате пътя за Ада. Избягвайте това и ще сте щастливи.
Пътят на Духа е Пътят на Вътрешната ви Същност! – следвайте Го.
Медитативната техника е пътепоказателят. Когато останете сами, тихи и сте в умиротворение, и безмълвността на Изначалната ви природа – това е Пътят, който да следвате.
Практикувайте редовно тази техника, защото тя ще ви доведе до истинското Щастие.
Това е, приятели, за днес.
Умерена и с разчетени сили и време за медитативна практика. Не прекалявайте с нищо – не бъдете недостатъчни в практиката си, но и не бъдете прекалени.
И не забравяйте онази Източна поговорка, която казва: „Недостатъчното е като прекаленото!“
Желая ви успешна медитативна практика!