Да си Себе си е най-естественото нещо на света. Да, парадоксално – уж е най-естественото, а в толкова много случаи е невъзможно.
Кога е невъзможно?
Ами, примерно, когато са ни ощетили – реално или привидно, но и дори само ако субективно приемем, че са ни подценили, тогава присъствието на духа ни изчезва.
И защо изчезва? – Защото не можем да останем свързани с Духа си, поради това, че някой ни е унижил..
Този някой всъщност не ни е унижил, защото той това си прави по принцип с всеки и всичко, но ако ние така възприемем случката, тогава обидата ще породи гняв. Гневът ще роди едностранчивост, праволинейно мислене, замъгляване на съзнанието и последствията са само в наш ущърб“.
Разумно ли е, когато някой е направил някаква грешка, независимо, дали грешката е неволна или умишлена, това да бъде причина за загубване на Вътрешния си водач?
Не, никак не е разумно, това по-скоро е първосигнална реакция, която е присъща на съществата с по-ниски нива на интелект.
Затова, когато някой ви провокира или атакува, оставете го без отговор, защото неминуемо ще сбъркате, ако направите нещо не на място или прибързано.
Когато се уверите, че имате стабилна и непрекъсната връзка със Себе си, тогава можете да предприемете, каквото сметнете за добре.
Или как може да останем в Себе си, когато в нас се е породило силно желание. Бидейки обзети от желанието или копнежа за нещо, съзнанието изцяло ще е погълнато от тази мисъл. И как тогава ще останете единни със Себе си? – Никак. Първо е необходимо да изоставите докрай желанието и когато умът ви се успокои докрай, тогава можете да оцените, дали желанието е от някаква необходимост или е прищявка, съответно да го удовлетворите или да го игнорирате.
Друг случай, когато не сме на Себе си е от страх, паника, ужас.. Умът ни изцяло е погълнат от тези негативни емоции и не е останало никакво място за самообладание и връзка със Себе си. „На страха очите са големи“ – казва една нашенска поговорка.
Възстановявайки връзката с Вътрешната си Същност, страхът и ужасът ще изчезнат и в душата ви ще се настани Покоят и Безмълвието на вечното ви непроменено от живота състояние.
Човек се губи като се отдаде на завистта, омразата, горделивостта, ревността или други небалансирани чувства и емоции.
И какво да направим, за да останем неразривно свързани с Вътрешната си природа?
И милиони пъти да съм го казвал, ще ви го кажа пак:
Щом практикувате медитация на възглавничката, после тази медитация я интегрирайте в живота си, в ежедневието.
Нали знаете как се практикува правилно?
Леко насочвате вниманието си навътре. Не търсете извънземни или някакви изключителни преживявания. Просто се насочете в Себе си.
И внимавайки в Себе си, когато се появи някоя мисъл, емоция, чувство, подтик, спомен или нещо друго в ума ви, го игнорирайте. Не се залавяйте да го обслужвате. Изоставете го, то е външно и не следва да го поддържате.
Не вярвайте на мислите си, защото много често те не само, че не са ваши, но са и много вредни. Мислите често се индуцират от различни външни биополета и ако ги възприемете като ваши, ще се подведете.
Когато дойде гняв, кажете му: „Ти не си мое чувство и не водиш към нищо хубаво. Дошъл си да ме подтикнеш да сгреша, но аз няма да те последвам“ И го изоставете.
Когато дойде желание за нещо, кажете му: „Ти не си този, след който аз ще вървя, защото моето самовладеене е по-важно от всичко на света. Ти си маловажно.“ И се сбогувайте с него.
Когато дойдат страх, опасения, неверие в собствените си сили, кажете им: „Ооо, какъв провокатор и враг на моя вътрешен мир е дошъл. Ти си измамник, защото аз се насочвам към моята Вътрешна природа, оставам Там, а ти ще се разпаднеш и ще изчезнеш в Нея.“ Чао
Когато дойдат съмнения, двоумение, замъгляване, объркване в ума ви, тогава им кажете: „Всички вие нямате реална основа, аз ви изоставям и се насочвам Навътре в Себе си, така вие ще разпаднете и ще се превърнете в стабилността на Себето си.“
Лесно е да се каже: „Бъди Себе си“. Да, лесно е и да се подлъжеш, че Себе си. Ти не си прищевките, капризите, безсмислените желания.
Обаче, ако знаеш какво означава да стоиш в Центъра си, ще имаш ясна представа за това, което си. Ти си самият Живот вътре в тялото.
Няма по-добра религия или по-успешно духовно въздигане от това винаги да си единен с Духа си. Всички други пътища са само помощни средства и временни постижения.
Не е трудно да кажеш, че това си ти самият, трудно е да го отстояваш.
Няма по-просто и едновременно по-сложно действие или не-действие от това да си Себе си.
Това е, приятели, многото думи са повод за объркване и разводняване на смисъла.
А практиката е есенцията и смисъла на всяка духовна практика.
Практикувайте и знайте, че Пътят към Себе си е Пътят към Всевишния!
Пожелавам ви качествена и интегрирана в ежедневието ви медитативна практика!