Духовният Път е изцяло практика.
Може да не си говорил никога по тази тема, но ако си единен с Вътрешната си природа ти ще си Нейно продължение и винаги ще си на Пътя.
А ако постоянно говориш, какво бил казал този, как бил постъпил онзи, какво бил направил еди кой си, добре, те са го направили, но какъв е твоят принос.. Не практикуваш ли, всичките дрънканици ще са напразни, досадни, безполезни.
Сега някой ще каже: „Ами аз практикувам всеки ден.“
Браво! Супер, така трябва, но нека все пак да сложим някакви ориентири за правилна практика.
Когато се практикува сериозно, човек не изпуска нито един ден без да си направи задължителната медитативна практика – сутрин и вечер.
Когато се практикува дисциплинирано, тогава практикуващият е винаги буден. Какво означава да си буден? – да си буден, означава да не заспиваш, за уловките на ума. А те пък от своя страна идват и са индуцирани от различни енергии вън от вашето същество.
Ето човек може да е напълно чист, но когато попадне в някое нехармонично, замърсено енергийно поле, в ума му започват да се зараждат мисли, които никак не са характерни нито за начина му на мислене, нито пък са му присъщи.
Представете си сега, че съм се изчистил и съм с изрядно подреден, т.е. с Пуст ум.
После ставам и тръгвам нанякъде и минавам през различни места. Преминавам и през някакво нечисто място, в което има агресивни – зли биополета.
Отначало, тъй като аурата ми е силна и чиста, тези нечисти биополета няма да могат да ми въздействат по никакъв начин. Но с течение на времето, ако външната среда е много силна, тя постепенно ще въздейства на тялото и енергията ми и неусетно ще започна да се замърсявам от тези енергии. Така и умът ми неусетно ще се замърсява.
Ако будността ми е на ниво, аз ще включа медитативната си техника и активно ще противодействам на набезите на тези нечисти биополета. Така освен, че ще съм изчистен, ще съм и достатъчно активен в неутрализирането им.
Обаче, какво ще се случи, ако аз си пея някаква „приспивна песничка“, в която се казва, че съм „бял и пухкав, снежен и чист“ и така неглижирайки нечистото въздействие, постепенно ще се замърся. И песничките малко по малко ще придобият друг оттенък – ще станат похотливи, леко съмнителни или направо зли. Тогава почти ще съм готов да подходя към действията си по такъв начин, каквито са и песничките ми.
Ето колко е лесно да се сгреши. Не винаги вината е в самия човек. Но попадайки в лоша среда, човек много лесно може да тръгне по несвойствени за него пътища.
А ако съм буден, какво ще се случи?
Вървя си аз и преминавам през зла, нечиста или покварена среда. Стоейки стабилно в Центъра си, в ума ми започват да нахлуват мисли подобни на биополетата, през които преминавам. Бидейки буден и неотклонен от Вътрешната си същност, лесно различавам несвойственото за мен.
Идва мисъл: „Еди кой си направи така и така и те ощети, прецака, използва, изложи.., трябва да му отмъстя, за да разбере той с кой си има работа…“
– Когато си буден и стабилен, тогава Духът ти ти казва: „Не се занимавай с глупости! Ако някой е направил глупост, ти не ставай втори като него. Ще дойде време, в което той ще попадне в същата ситуация и тогава може би ще се осъзнае. А ако не се осъзнае, ще има много, много страдания, докато той дойде на себе си, остави нещата на майстор Карма, Той ще се позанимава с него.“
А може Духът ти да ти каже: „Не бързай, щом искаш да му дадеш урок – добре, ще му дадем, но без емоции, без омраза, без припряност или злост. Стой единен със Себе си и изчакай полезния си ход. Следвай Вътрешния си Път и гледай как свят ще му се завие, но никога не прави нещо повече от даденото.“
А ако нехаеш и „блееш баирите“ ще стане така, че като си подвластен на злите енергии около теб, ще започнеш да правиш нещата така, както най-малко си очаквал и както никога не си одобрявал. Просто ще се уеднаквиш със злите духове и замърсените биополета. И тогава какво като споменаваш на всяка дума: „учителите така казаха..“ и да цитираш текстове? Какво от това? Ще говориш едно, а ще правиш съвсем друго. Това е теорията без практика и покритие.
Злите биополета се генерират от себеподобни същности. Има такива духове, които обладават хора поддали им се и служейки им, се превръщат и стават като тях – покварени, мразещи, егоистични, жестоки, патогенни – болестотворни.
И ако консумирате само чисти храни, само чисти течности, само чист въздух, но ако се невнимателни за тези нехармонични и зли биополета, тогава ще се замърсите критично – енергийно ще отровите телата и организма си, макар да не знаете как това се е случило. Злите биополета ще са ви отровили „въздушно“- дистанционно и така във вас се е отключило заболяване или някакво действие, което не сте и предполагали, че можете да направите.
Нека да вземем и другия случай, когато понякога се замърсявате от храна, течности, въздух, но сте будни и внимателни, тогава сливайки тези замърсявания или токсини с Вътрешната си същност, ще можете да ги неутрализирате до степен на безвредност. Може и чиста отрова да приемеш, но ако чрез Вътрешната си природа я трансформираш, ще я преобразуваш в безвредни, че и в полезни субстанции. Така ще останеш недосегаем за отровите или за злите биополета.
Нещо повече! – Ако можете да преобразувате енергиите посредством сливането им с Вътрешната си природа, тогава ще сте в състояние вие да трансформирате злите енергии в хармонични. И не те ще си играят с вас, а вие ще ги облагородите и ще ги направите балансирани, чисти и полезни за вас, за хората, за животните и природата като цяло.
Да, истински духовния човек не се огражда с формули, защото е достатъчно силен, за да преобразува всеки набег или агресия срещу него. И не само срещу него, а в последствие и срещу света, мира и благоденствието на планетата Земя.
Ето, това правят истински Духовните хора. Не бращолевят постоянно „формули“ мантри и анемични благопожелания, а влизайки в сериозен контакт с нечистите или злонамерени полета, ги преобразуват в полза на страната си, хората и човечеството.
А заспалите, мрънкащите, търсещите оправдания и малодушни хора намират начин да се извиняват пред гузните си умове като прехвърлят вината върху всеки друг, но почти никога не я намират и в себе.
Теорията не е Пътят. Практиката е Пътят на Духа – към Единството с Абсолюта!
Истински практикуващият не се оставя да бъде подведен – Нито от хора, нито от събития, нито от егрегори, духове или демони.
Затова, приятели, практикувайте единството с Духа си и „пет пари не давайте“, за дървените философи и завистниците. Те винаги ще намират, какво да кажат против вас, защото в дъното това са завоалираните им упреци към самите тях.
Практикувайте медитативните си техники и с времето ще ставате все по-добри и по-силни успявайки да преобразувате всички енергии или егрегори, който в пречат на добруването на жителите Земята и естествените закони на Майката Природа.
Пожелавам ви упорита, безотказна и качествена медитативна практика!