Не знам как е било в миналото, но страховете на хората в сегашните дни се въртят около няколко неща.
Едно от най-завладяващите опасения е страхът от изоставяне. Човекът не може да си представи как би могъл да живее без някой определен индивид. На всякакви компромиси са готови хората само и само да не живеят сами. Вкопчват се в някой, независимо, дали човекът е достоен, честен, лоялен или е тотален използвач. Няма значение, може да е най-предателски настроеният, но страхът да не останеш сам е парализиращ.
Друг страх е от това някой от близките ти хора да не се разболее, защото тогава какво ще прави без него. Толкова силно е това чувство на страх, че превръща живота на хората в ад и сляпо подчинение към порочната система на манипулативното общество.
Много и различни фобии има. – Да не си болен. Да не се усложни международната обстановка, така че държавата ни да се превърне в бойно поле. Да не поскъпнат стоките и да не е възможно да се издържат.
Има толкова страхове толкова, в колкото човек може да се вкопчи.
Фобията от самотата може би обира призовите места в „състезанието на страховете“ – кой от кой по-страховит и по-смразяващ.
Случвало ми се е някой пациент да ми каже: “Страх ме е да не остана сам, затова и прощавам. Знам, че не ми е вярна, но ако остана сам, ще умра.“
Ех, приятели, знаете ли, че това, което е най-страшното за един нещастен ум, е най-приятното за един култивиран в Духа си ум?
Хората са свикнали да мислят, че компанията на даден човек е животоспасяваща. Или от поддържането на определено статукво зависи живота им.
И парадоксално, знаете ли, излиза така, че щастието и нещастието са едно и също нещо.
Защо ли?
Ами защото това, от което се парализира от страх един нещастен ум е същото, което поражда комфорт и блаженство в един култивиран ум.
Как така и не може да бъде ли? – може и още как.
Ето, човекът е свикнал да се стиска с все сили до някоя фуста, само и само тя да не си отиде. На всичко е готов човекът, само не и на това да остане сам. Защото ако това се случи, той ще е най-нещастния и беззащитния на света.
Ако разгледаме човекът с култивирания в Духа си ум, същото – да остане съвсем сам, за него ще е истинско щастие.
Сега знам, някой веднага ще си помисли: „Тоз нещо преиграва, май се прави на интересен. Какво щастие може да намериш в това да си сам?“
Сега без да правя опити да затворя вратата на нещастието, ще се опитам лекичко да открехна вратата на щастието.
Преди всичко щастието произтича от ненарушимата Пустота в съзнанието.
Нека да си представим, че душата ти е спокойна. Да погледнем в причините за щастието на един посветен в Духа.
Знае ли някой, колко доброжелателно е небето с щедро разпръснатите звезди в безоблачна нощ? Наясно ли сте, колко приветливо е настроено То и как сговорчиво ти намигат звездите, каквото и да подхванеш да правиш.
Знаете, разбира се, но може би сте забравили как приятелски ти намигат жарта и въглените в огнището и как пукат дървата.
Сигурно не сте забравили, колко уютно почукват капките от дъжда. Вероятно, си спомняте от детството, колко приятно свири на виелицата отвън.
И как красиво се движи всичко в природата, неописуемо е.
И когато си в Единство с Духа, тогава си в хармония и с Майката Природа.
А когато си в синхрон с Нея, не казваш: „Очакваме оранжев или червен код..“
Не казвам, защото с нетърпение чакам стихиите.
Излизал ли е някой навън сред природата, когато е буря?
Когато някоя природна сила се развихри хората се плашат и се крият в дълбоките си апартаменти, въобразявайки си, че винаги ще са защитени, но е добре да знаете, че всяка стихия си има свой разум!
Разум има земята. Разум има водата. Разум има огъня. Разум има вятъра.
И ако ти не се правиш на велик и влезеш в единство с тези разумни сили, тогава стихиите ще са като приятно и развлечение за теб.
Тези, които ме познават, знаят. Влизал съм по средата на зимата в морето, при силно минусови температури, когато е бурно и вълните са като ледени стени.
Обаче, ако ти обичаш морето и „си се разбрал с Него“, опасност няма. Няма спасители през декември и януари, няма червено и черно знаме, но има Море, което се грижи ти да не си в беда. Дори да е трудно, много трудно, тогава животът ти със сигурност е в безопасност!
В стихията Вода не е място да се правиш на великан, защото Тя ще прочете отношението ти и много лесно ще те сложи на точното място.
В планината също, когато си влязъл в единство с Нея, няма да те нападне нито змия, нито мечка. И ще си щастлив, че си станал в Едно с Планината. Няма по-сигурно място, ако духът на планината те закриля.
С другите стихии е същото. В огъня има разумност. И ако го уважаваш, той ще те топли и защитава, а няма да те изгори или задуши. Огънят е стихия, с която не можеш да се подиграваш. Можеш, ако искаш, но ще плачеш след това.
Във всичко има разумност и живот – слънцето, луната, жега или студ, вятърът, ураганите, светкавиците, дъждът, бурите, земята и ако ти се отнасяш с необходимото уважение и любов към тях, те ще те закрилят, пазят и ще поддържат и укрепват здравето и живота ти.
Ако не обичаш природните сили и стихиите и не желаеш да се съобразяваш с тях, тогава отиваш към „оранжевите, червените кодове и знамена“
И ще се стискаш за някоя себична или извратена жена или мъж, само и само да не те изоставят. Ще се вкопчваш в някаква статукво, колкото и вредно да е то за теб, но в никакъв случай да не се промениш или адаптираш към друг полезен за теб начин на живот.
От това идват страховете, защото ти не си Единен с Духа си. Не обичаш Майката природа – Земята, Стихиите, Слънцето, Луната, звездите. И като не ги обичаш, те ти се струват враждебни и опасни. И от това още повече ще те е страх, да не изгубиш нещастното си съществуване.
Този, който е в Единство с Духа, знае, че е защитен и винаги е в сигурност.
А този, който разчита на изкуствения начин на живота, се страхува, защото си мисли, че настоящият му живот му е единствено сигурния начин да го има въобще – да съществува.
Много мога да говоря, но ще се огранича само още да ви кажа, че дори Смъртта е приятел. Тя никога не идва напразно. Още повече, че тя също има Разум и с нея също можеш да преговаряш. Примерно, когато тялото ви се е сринало и съществуването ви е станало непоносимо бреме, тогава Смъртта е спасение. Или когато дотолкова сте се отклонили от Вътрешната си природа, че само Смъртта е тази, която може да ви вразумим.
И още много мога да ви кажа, но това е за днес.
Приятели, ако сте ме разбрали – добре.
А ако не сте ме разбрали, ваша воля, ще дойде ден, в които да ме разберете. С добрия или по трудния начин. Г-н Карма ще ви доведе до истинското разбиране, и само от вас зависи дълго ли ще е или скоро.
Практикувайте медитацията си, за да сте единни с Вътрешната си природа. Щом сте в единство с Нея, ще сте в единство и с Майката природа и с Вселената.
Щом сте единни с Вселената, вие сте защитени отвсякъде и по всякакъв начин.
Желая ви успешна медитативна практика!