Може да се е наложило мнението, че духовността по-скоро прилича на някое изкуство, отколкото на обикновена работа, но реалната действителност е друга.
Ако си дотолкова изтънчен и изнежен, че да не можеш да прилагаш волята на Духа в действие, то проповедите ти ще приличат на дървено философстване.
Да си духовен, означава само едно – да си пряко и истинско продължение на Духа.
Разбира се, хубаво е, когато човек може да обяснява добре. Или да си служи с различни текстове прочетени и запомнени от различните свещени писания. Да привежда примери от наставления на някога живели учители. Супер е това.
Обаче, ако не можеш в ежедневието си да си свързан с Вътрешната си същност – Духа си, тогава каква ще е ползата от теоретичните знания наизустените пасажи или от красивите думи?
Ако тръбя навсякъде, че имам висше образование и съм професионалист в някоя професия, но бидейки неспособен да изработя нещо от занаята си, тогава ще има ли някой полза? Уж имаш висок ценз и си се прославил с уменията си, ала само на думи. В действителност на практика не можеш нищо.
С Духовността е същото. Някой бил „много напред с материала“ в духовното, но дошла някаква фльорца и му взела акъла. И подобно на едно време като мечка по панаирите, вързана с халка на носа, тя го развежда навсякъде да го показва. Всъщност тя показва себе си, излагайки него. И той – „духовния“ си намира благовиден предтекст, че това е неделимата му духовна му половинка.
Половинка, но от половинката.
Този, който е духовен винаги на първо място поставя Духа. И никой и нищо не може да измести този незаменим приоритет.
Нито жена или мъж. Нито пари и имоти. Нито коли или ценни дрънкулки. Нито служебно положение или кариера. Нито пък деца, внуци, роднини или вещи, би следвало да стоят между вас и Вътрешната ви природа.
Още повече пък ако се увличате от някакви богове, духове на мъртви, стихии или други същества.
Разбира се, че следва да уважавате всички и от уважение може да им се поклоните, но вашият истински водач трябва да е Духът – Абсолютът.
Или както се казваше в онази максима на Миямото Мусаши:
„Уважавай Буда и боговете, но не разчитай на тяхната помощ.“
Естествено е да уважаваш стихиите, духовете на различните същества, природните сили, елементите или енергиите на света и да се съобразяваш с тях!
Но в крайна сметка следва да се водиш и да разчиташ само, и единствено на Себе си – на твоята цялост – Вътрешната си природа и възможностите си в конкретния момент.
Някой дошъл от света може да ви дава много важни съвети, мнения, новини, но ако не преработите тази информация през вашето съзнание и Дух, и ако не я съобразите с Вътрешната си същност, може много да пострадате или да изгубите.
Богът на парите може да ми дава цяла влакова композиция натъпкана с пари, но защо ми са, ако това не е в синхрон с Вътрешната ми природа. Само да ги вземеш, защото всички се стремят към тях? – Не е ли наивно и напусто това?
Богът на похотта може да ти предлага жени/мъже, красиви като от списания, но те ще те опустошат, особено, ако Вътрешната ти същност ти казва: “Остави ги -Не струват.“ – Измама е това, за да попаднеш в клопката на демоните.
Богът на изобилието ще ти дава всичко, за което някога си мечтал, че дори може да надмине с предложенията си и най-смелите ти сънища и блянове. Обаче, ако Вътрешната ти природа ти дава знак, че тези неща са мимолетни и когато (а то ще е скоро) времето ти на земята свърши, всичко това ще ти бъде взето и ти ще се превърнеш в роб – ще търсиш и тъгуваш бившето си притежание, но душата ти ще в негов плен.
Богове безброй – милиони.
Всъщност това са само различни духове, които владеят някаква природна сила, умения или някаква друга стихия. Но ако Безграничния реши, може да им отнеме и силите, и уменията, и владенията им. Съобразявайте се с тях, но не им ставайте слуги.
А вие – чрез вашата Вътрешна същност сте пряко продължение на Безграничния. И какво се получава?
В действителност, вие сте продължението на Владетеля на Безкрая, а в съблазните си сте готови да станете слуги на вашите подчинени.
Бидейки част от Безграничния, вие имате неограничена власт и върху енергиите, и върху материята, и върху съществата.
Веднъж обаче попаднали – съблазнили сте се, изкушили сте се, уплашили са ви, подвели са умовете ви, вие сте готови да изоставите Царските си владения и да станете слуги заради дрънкулки и финтифлюшки.
Нали знаете, колко малка е една влакова композиция в сравнение с Безграничното, как ще се съгласите да я вземете и да изоставите вечните си Покои.
Нали знаете, че в Царството на Безкрая можете да имате точно вашите съответстващи си половинки, как ще се съгласите някой да ви дава, каквото той е преценил? Имайки всичко, се изкушавате да вземате нищожества, как така?!
Нали знаете, че възможностите на Абсолюта са Безгранични, защо сте готови да станете подвластни на някой, който има някакви възможности, но те са несравними с вашите Изначални Сили. Парадоксално е, но голям брой хора се отказват от Царството на Вътрешната си природа, за да слушат някой, който е с много по-нисш ранг в йерархията от техния!
Ето, колко глупаво и нелепо е, когато се продавате на някой силен на деня.
Ще имаш много пари в сметката си. Ще имаш много маси, софри. Ще имаш много хотели и легла. Ще имаш и много коли, имения, слава.
И за какво ти са, глупако? За какво? Можеш ли да кажеш?
Парите трябват, за да си осигуриш нормален живот, а като са повече, какво ще направиш с тях? – Нищо, ще ги гледаш и ще се притесняваш, че ще ги изгубиш или че някой друг ще ги харчи. И в крайна сметка ще стане точно така.
Софрите, за какво ти са като имаш само един стомах. Как ще погълнеш всичко – не можеш, само ще съжаляваш, че ги гледаш, но не можеш дори да опиташ от всичко. Многото храна е равна на чиста отрова – Изяж всичко и ще се убедиш.
Хотелите и леглата, за какво ти са? – Можеш ли да легнеш на две легла? – не можеш, щото трябва да се разчлениш. Имаш ги, за да спят други на тях, а ти да им слугуваш и да си въобразяваш, че са ти собственост.
Колите, именията, за какво ти са, Ще покараш една кола, после друга и това е – само в една кола можеш да се возиш, не можеш във всичките. Няма как.
С именията същото – ще стоят някъде си, а ти с наивната представа, че са твои. Ще правиш пари от тях, но пак ще си в омагьосания им кръг водещ към загуба.
Славата, за какво ти е? Ти не знаеш ли сам, колко струваш, че искаш някой друг да те въздига? И какво като те хвалят? Повечето ще са чисти подмазвачи и ласкатели и ще те забравят още в следващия час като умреш.
Другите, които са искрени, ако те са единни в Същността си, ще знаят, че ти не си кой знае какво, обикновен човек си, колкото и да са те величаели.
Представи си, че си в пети клас, а децата които те хвалят и славословят са в първи, това ще ти повдигне ли самочувствието? За какво ти е тази слава и високопарните хвалби, ти сам знаеш, че си най-обикновен петокласник.
Съвсем обикновен си, а всяка слава в само суета. Така казва „Еклисиаст“ на цар Соломон: „Едно поколение преминава, друго поколение дохожда; А земята вечно стои..“
Кое ще вземеш със себе си, глупако? – Ще вземеш само душата си, но само ако не си я продал. Иначе ще последваш договора в кармичната обвързаност в преражданията занапред и там ще пише „Прислуга“.
И така, ако говоря, а не прилагам на практика Пътя на Духа, тогава каква полза от дървената ми философия?
И каква ще бъде печалбата от това, че някои те славослови, благославя и величае? – Този, който те благославя няма силата да те благослови истински. А този, който те славослови и величае навярно няма представа нито кой е той, нито кой си ти.
Това е, приятели!
За да сте Себе си и да не приличате на някой глупак с помрачен ум, който е готов да продаде душата си, медитирайте!
Когато застанете сами и в тишина, наблюдавайте, какво произвежда ума ви, но не се захващайте с мислите. Много неща може да ви кара да правите – не му се връзвайте!
И когато стоите достатъчно време, умът ви ще утихне, ще се умиротвори и ще стане безмълвен. Тогава лесно ще Влезете в Безкрайните си имения и ще бъдете продължение на Вътрешната си Природа, т.е. ще сте в Царството на Абслолюта – в Истинския ви Дом.
Това е, което бих ви посъветвал и в което намирам смисъл да ви кажа! – Не слушайте дървени философи.
Слушайте Себе си!
Пожелавам ви упорита медитативна практика и успешното и интегриране в ежедневието ви!