Когато се „качите“ на Пътя, е добре да сте приготвени за едри капки пот.
Не, не, че Пътя е труден, но има едни особености, с който ще се наложи да се справяте.
Обичайно, когато са в трудно положение, хората отправят взор и внимание към Всевишния. Така е правилно и колкото повече сте устремени към Него, толкова по-силна ще е ръката, която ще ви изведе от бедите и неволите.
Обаче, има едно „обаче“.
Щом веднъж се съюзите със Себе си, би следвало да сте готови винаги да „Го“ следвате, т.е. да следвате Вътрешната си същност.
До преди да се свържете със Себе си, вървейки по пътя към Господ и прилагайки усърдната си молитва към Него, ще бъдете носени на ръце – Ръцете на Господ.
Но когато дълго и усилено се стремите към Господ, той неминуемо ще ви изостави.
Хахахаха, сега не бързайте да се разярявате и да се възмущавате, че това са светотатствени думи.
– Не, те не са светотатствени.
Нека да си представим, че сте постъпили в училище и сте в началното или прогимназиалното си образование. Там учите, учителите ви изпитват, после държите изпити. И ако не можете да се справите, учителите ще ви помагат с консултации, със съвети, допълнителни уроци и прочие.
Дори, когато учите в университета, там има обучителен процес, упражнения, а после текущи или семестриални изпити. Може да те скъсат на изпита, но после имаш възможност да се поправиш.
Не така се получава, обаче, когато завършиш образованието си и започвайки работа. Там грешките понякога се заплащат твърде скъпо, а и не можеш да питаш учителя, какво да правиш. Там учители няма – има работа, която трябва да свършиш и учителите са изчезнали в миналото. Трудно е, защото трябва да се справяш сам, имайки базата на обучителния си процес по време на следването си. Ако направиш грешка и не се справяш с работата си, това може да ти коства свободата, че и живота..
Така е и когато стъпите на Пътя.
Там молитвата е признак на слабост, невежество, неумение да се справиш. И да се обръщаш към Господ, означава, че си нещо некадърен или най-малкото си се оставил да отслабнеш дотолкова, че си станал хилав участник в духовното поприще. От това биха се възползвали едни други лешоядни, мародерски настроени същества – ако те намерят, че си слаб, ще те оглозгат така, че кост няма да остане от теб.
Също, и не можеш да използваш обръщение към Всевишния, защото би следвало ти да си слят в единно Цяло с Безкрая и всяка отправена просба към Него би значела отделяне от Цялото.
Обръщайки се към някой, всъщност ставате двама. Ти, който искаш, и отсреща – този, който да ти помага. Това е явно отстъпление от Единното Цяло, т.е. разделение, отделяне, раздвояване.
Та, когато се качите на Пътя, вие сте Пътя с всички възможности за действие. От вас – от вашите знания, умения и опитът преминатите изпитания зависи всичко.
Човек е многоизмерно същество.
Има съзнание, което е на повърхността на съществото ви. Има полуосъзнато подсъзнание. Има и още много дълбочинни нива на подсъзнание, несъзнавано и накрая – още по-дълбоко стигайки до Духа.
Когато нещо не знаете, всъщност, вие не го знаете с повърхностното си съзнание.
Може да не го проумявате и с другите повърхностни нива на подсъзнание, но ако се задълбочите и стигнете дълбоките нива на несъзнаваното съзнание, там ще откриете всичко необходимо, което сте търсили или което ви трябва.
Ето, примерно, вие сънувате.
Повърхностния ви ум облича събитията в символи. Може сънят ви да изглежда неясен, но в действителност понякога това може да са дълбоки събития, които умът ви пресъздава чрез житейската ви опитност на повърхностния ви ум.
Щом сте стъпили на Пътя, това означава, че вие сте слети с Вътрешната си същност – със Себето – Безграничния.
И работейки с всички полета на подсъзнание и дълбоките несъзнавани от повърхностния ви ум нива, би следвало да постигате всичко сами.
Не, не сте сами – вие сте Единни с Абсолюта, затова, ако веднага не можете да осъзнаете всичко, задълбочете се в нивата на подсъзнание.
Стигайки до Духа, вие ще знаете всичко необходимо – абсолютно всичко. Тогава няма нужда от молитви, просби, обещания, обети, ритуални, клетви, приплювки.. и още други излишни действия.
Обратно, ако се разколебаете, ако ви дострашее, ако нещо ви съблазни, изкуши или ви раздвои и се усъмните в уменията си идващи от Единството ви с Безграничния, ето това вече ще е компромат срещу самите вас.
Компромат – излагация и то пред Духа.
Посветеният на Духа винаги е готов на всичко. Готов е да издържи на физически трудности. Готов е да понася психически натоварвания и мъчнотии. Готов е да отиде до края на непоносимите трудности без ни най-малко роптаене, мърморене или недоволство.
Нали ме разбирате?
Когато се качите на Пътя, молитвата е отстъпление и слабост.
Няма да имате нужда нито от молитви, нито от искания, нито от помощ, тъй като всичко това ще се съдържа вътре във вас. От вас зависи изхода на всяко събитие или тенденция.
Подобно е, ако си затънал в калта и можеш да излезеш сам, полагайки малко усилия, ти да се развикаш за помощ като някоя неспособен и уплашен нещастник – шматка.
Така че, приятели, когато се приготвите да се качите на Пътя, знайте, че всичко ще е във ваши ръце – и вашето собствено избавление, а и спасението на другите, които ще ви призовават за помощ.
Какво е необходимо, за да имате тези Безгранични възможности?
Необходимо е, каквото и да се случва, вие да можете да останете свързани с Вътрешната си същности и дълбоките нива на подсъзнание, стигащи до не съзнатото в дълбочините на ума ви.
Понякога външните енергии нахлуващи във вас ще се опитат да ви объркат и така да осуетят връзката ви със Себето ви – вие като контрапункт ще задълбочите медитативната си техника, за да можете да останете Вътрешно свързани – винаги и при всички обстоятелства. Така ще оставите тези зли, нечисти, демонични набези без шанс да ви омотаят в глупостите си.
Ще се случи да попаднете в силно заредени биополета на страх, паника и наситени депресивни състояние. Също, при тях се процедира като насочите дълбокото си внимание към Същността вътре във вас, която е непрекъснато свързана с Абсолюта. Няма нужда от никаква молитва, умоляване, паника или даване на излишни обети. Достатъчно е да остане вътрешната ви връзка със Себето непокътната и стоейки, и оставайки продължително време така, ще превърнете всяка патогенна енергетика – страх, потиснатост, паника, в хармонични сили, които ще можете да използвате според нуждите си.
Тези заредени биополета, ще се окажат прекрасен подарък за вас. Изчиствайки ги и хармонизирайки ги, вие ще можете да използвате енергията им, а излишния негатив ще върнете на подателя – собственик.
Може да се случи във вас да нахлуе такава енергия, която да генерира неподозирани, нехарактерни, несвойствени за вас мисли, примерно, омраза, завист, ревност, мъст, злоба..
Не се притеснявайте, защото пак няма нужда от молитва.
Молят се само слабите хора и неспособните да се справят.
Ако ви падне дрехата от закачалката, ще се молите ли на Господ да ви ги сложи обратно – не, просто се протегнете и ги поставете.
Ако трябва да отидете до магазина, за да купите нещо за хапване, тогава ще отправяте ли горещи молитви към Всевишния? – Не, разбира се, отивате и си купувате, каквото ви се хапва.
Ако, някое малко хлапе ви налага с юмруци, ще се молите ли да не ви остави синини по краката? Не, защото е по-силите ви да го спрете или да избегнете нараняването.
По същия начин, имайки Вътрешните си Сили можете да избегнете или да спрете всяко лошо третиране срещу вас.
Нелепо е да се молите, нали?
И така, приятели, надявам се, че ме разбрахте. Когато имате сили да се справяте, да се разпореждате, да управлявате и контролирате, ще е смешно да искате Господ да го направи вместо вас.
Сега остава въпросът: „Как да намерим пътя към Пътя?“
Ето, за това говоря постоянно в статиите си.
Можете да четете безброй книги.
Може да слушате безкрайни беседи.
Можете да прибягвате до мантри и различни ритуали и те може да ви доведат до прага на Вътрешната ви Същност, но за да стъпите в Дома си ще се наложи да изоставите всяка молитва, всички мантри, различните „скъпоценни ритуали“, които са ви помагали в трудните времена.
За да влезете Вкъщи си, е необходимо да оставите всичко отвън.
Е, добре, ако не можете изведнъж, вземете любимите си неща и практики с вас във Себе си.
Обаче, е добре да знаете, че няма нищо по-ценно, по-стойностно и важно от Духа ви.
И всичко, което носите със себе си, ще се наложи да го слеете със Себе си – да го преобразувате и стопите в Дълбоката си Истинска Същност.
Така, че приятели, не задавайте въпроси като:
„Кое е по-ценно – молитвата или медитацията?“
Молитвата отправя исканията ви към Господ. Всъщност, Той много преди вас знае какво, доколко и как ви трябва. Това е един вид обет от вас към Него. Когато ви спаси или изпълни молитвите ви, ще е коректно за в бъдеще поне да спазвате заповедите Му.
Медитацията е сърдечно, умствено, телесно свързване с Безграничния и чрез нея имате възможност да преценявате, на момента да се съобразявате с всеки и всичко и да намирате винаги полезния ход.
Медитацията е свързване, сливане, единство с Безграничния.
И когато сте единни с Него, вие не искате нищо от Господ. – не ревете за придобивки, не желаете никакви сбъдвания на страсти, срещи или събития. Не умолявате за кариера в службата. Не желаете абсолютно нищо, освен постоянната връзка, сливането и единството ви с Него.
Всичко останало можете да си го постигате сами.
Е кажете тогава кое е по-истинско?
Дали да мрънкаш и да искаш, независимо какво – предмети, любови, служба, пари, имоти и дори здраве?
Или да не искаш нищо – нищичко, дори здраве не желаеш.
Не желаеш, защото единството ти с Безграничния със сигурност ще ти даде всичко, че и повече от необходимото!
Как мислите кой човек ще ви е по-скъп – този, които идва при вас и се навърта, за да постигне някаква изгода или придобивка?
Или този, който идва при вас и никога не иска нищо, макар да знае, че можете без усилие да му го осигурите – просто само желае да сте заедно, да сте единни и е сърдечен към вас с цялото си същество?
Кой е по-скъпоценен и истински?
Кой е според вас?
Има хора, които отправят молитви и дарове, само докато ги отмине трудността или опасността, после забравят, че и хулят, и всяват неверие сред обществата.
Има, които никога не се молят, но са предани, благодарни, признателни и отдадени докарай на Единното Цяло.
Затова, приятели, ви говоря:
Стойте в Себе си и постигайте всичко чрез Себе си – Вътрешните ви Сили са способни да преодолеете всяка трудност и да решите всяка дилема – просто само никога не напускайте Себе си и чрез Себе си – Вътрешната си природа преобразувайте и постигайте всичко.
Техниката на медитация и единството в Себе си ще намерите подробно тук – в сайта ми.
Пожелавам ви да сте предани и отдадени докрай на Вътрешната си природа!
Четете редовно статиите ми тук, защото те ще ви помагат и енергийно, за да можете да стигнете и да не загубвате СЕБЕ СИ!