Няма непростими грешки и грехове, но преди да простите, се запитайте, правилно ли е така – на ангро да даваме прошка.
Не, не, не става въпрос да подхранвате омраза, ненавист или чувство за мъст. Това не бива да става, защото, който храни такива негативни чувства, първо те ще изядат самият него.
Не бива човек да се отдава на такива емоции, та дори те да са привидно резонни и справедливи. Това ми прилича на случка, в която някой те порязва с нож, а после ти сам се намушкваш много пъти щото си побеснял от яд. Нали е ясно? – Причиненото ти от някой е много пъти по-слабо от това, когато ти подхранваш омразата или преследваш отмъщение.
От друга страна, ако ти прощаваш за щяло и не щяло, така ти поощряваш и подхранваш погрешните действия.
Да вземем за пример едно малко дете неразбиращо действията си. Отива към огъня и ще се изгори, ако не го хванете. Или пък прибрало детето нещо там, откраднало го и ако не му обясниш, то няма да знае, че е постъпило неправилно. Редно е да му кажеш. После, ако не си вземе поука, ще се наложи да го накажете някак, за да може да разбере, че е постъпило неправилно, нали?
Порасналите деца са по същия начин третирани.
Ето някой откраднал или когато е направил някаква друга беля, го привикват в полицията.
Правилно ли е това? – Съвсем правилно, не може всеки да прави каквото му мине през ума, така не бива. Прошепва ти някакво дяволче нещо в ума и ти му го изпълняваш, лошо.
И като го привикат в полицията, ще бъде разследван, после прокурорът ще му предяви обвинение и с това становище той ще трябва да се яви в съда.
Съдът ще му отсъди някаква справедлива присъда, която той ще изтърпи. Може да е за кратко, а може и задълго да се наложи да изплаща грешката си.
Какво ни учат псевдо духовните науки?
Прощавай и ще ти се прости, нали така… Ами това не ви ли прилича на онази приказка: „Ти на мене, аз на тебе..“ Това си е живо поощрение и е утъпкана пътека към нова грешка или престъпление.
„Прости!“ – „Простено да ти е“. Лесна работа.
Отиди и поискай прошка от прокурора, за да видим, той дали така с лека ръка ще ти прости? – Да, ще ти прости, ама след като си излежиш присъдата.
Или кажи на служителите от НАП: „Извинете ме, аз сбърках..“ и какво ще очаквате да ви кажат: „А, добре, щом си сбъркал – простено да ти е.“ – нали така?
Напий се като свиня и карай през улиците с колата си, мачкай каквото ти се изпречи и после кажи: „Бях пил, простете!“ И после пак, и пак, и отново, и пак.
Мисля, че разбирате нелепостта на този възглед. Може да изглежда като благородство, но това си чиста проба глупост. Овча работа – „Прости.“ – „Простено да ти е.“
Не е ли правилно, когато някой дойде и каже: „Прости!“, той да посочи точно грешката, която е направил и осъзнавайки я, да впрегне всичките си сили, воля, дисциплина и осъзнаване, за да не я допуска повече.
И не е ли правилно, когато този, от който се иска прошката, да изисква обяснение и да наблюдава бъдещите действия на сгрешилия, за да е сигурен, че няма за пореден път да преживее същата ситуация.
Един изпаднал в зависимост от наркотици, винаги ще иска прошка, ще се кае, ще съжалява, ще се кълне, че повече няма да постъпва така, но само почакайте докато мине действието на наркотика, после гледай…
„Прости!“ – „Простено да ти е!“ Кое да простя и кое да ти е простено, не се казва.
Ей така, отивам в казино или там в залата за залагания, пропилявам всичките пари. Вземам и заеми, за да спечеля изгубеното, но и тях профуквам. После отивам и казвам: „Прости! Дай някой лев, че нямам какво да ям.“
И аз какво? „На ти някой лев, простено да ти е.“ То ще му е простено, но така и аз ще остана без пукнато, хайде нека да е евро, щото съм много щедър на прошки.
После ще вземем за пример вселенския закон за Кармата.
Откраднал си, убил си, изнасилил си, дал си дума – отметнал си се.. Добре, Тя – Кармата понеже е много „хрисима и овчедушна“, ти е простила всичко и все едно нищо не си направил. Или си мислиш, че ще ти каже: „Отивай – простено да ти е.“
Простен, ама на куково лято. Ще ядеш плодовете на това, което си посял, докато не ти дойде ума – ясното осъзнаване, че така не може да постъпваш.
Сега някой пак ще издекламира: „Не съди!“
Не съдя никой, защото всеки сам съди себе си по закона на Кармата.
Но ако не знам кое е право и кое криво, аз също ще попадна под Нейния Закон.
Не може да нямаш трезва преценка за случващото се, защото инак ще приличаш на слепец, който пресича улица с натоварено движение. Ако не си наясно със Закона, лесно ще попаднеш по ударите му.
Пак ще кажа, това да разбираш правилно и грешно, не е осъждане, а ясно виждане, което ще предпазва теб и хората около теб от погрешни действия.
Обаче, това да можеш да разбираш, в никакъв случай не означава да мразиш или да презираш сгрешилите. Не!
Този, който има проницателна светлина в ума си, може да отиде до дълбините на битието и да провиди кои са причините, сгрешилия човек да стигне до това си падение. Винаги има логична причина и ясно разбиране, за да попаднеш под някаква зависимост или да си завладян от робството на емоциите.
Не мрази, не ненавиждай, не презирай никого, но знай, че има хора, които трябва да минат по пътеките към Всеопрощението, а тези пътеки минават през неистови страдания, мъки, несгоди, болести и дълговременни нещастия.
Никой не желае страданията или нещастията, но почти винаги те са горчивото лекарство за болестта, която се нарича „Откъсване от Себе си“. И заради това разделяне, идват всички други падения.
После идва лекарството на законите, религиите, на духовните учения, на изправленията и изпитанията и едва тогава, когато те биват изучени, практикувани, издържани, идва истинското Здраве – Единството със Себе си – Абсолюта!
Има и един друг път – директен към Единството със Себе си, но малцина са тези, които могат да го постигнат. Те са вътрешно решените да се завърнат в Истинския си Дом, независимо, какво и колко ще им струва това.
Естествено, на такъв човек, който несъмнено, решително и жертвоготовно се отправил към Безграничната си Природа, можеш да кажеш с цялото си сърце: „Простено да ти е!“ И това няма да е нито пресилено, няма да е лицемерие, нито ще е невежество или лош навик.
Този, който е осъзнал грешките си, той – който е готов на всичко да се поправи и да не ги допуска никога повече на него си струва от сърце да му кажете: „Простено ти е от все сърце“
А и този, който е тръгнал по Пътя, т.е. върви в единство със Себе си, на него не му е необходимо да иска прошка от никого. И на него не му е нужно да му бъдат давани прошки, извинения, опрощения, благословии. Без значение за предишните му простъпки, неговото всеопрощение и благословии идват свише. Такъв човек е недосегаем за хора, духове, демони или енергийни същности.
Щом един човек е решил да се очисти и да се слее със Себе си, това е прекия път, който не изисква прошка и извинение от никой и от нищо.
Безграничния знае истинските ви намерения и е важно Той да ви води. В момента, в който се упътите към сливането със Себе си, прошките, клетвите, благословиите губят силата и смисъла си.
Нищо и никой не е в състояние да осъди, нито да прокълне, нито да благослови такъв човек, отправил се към Единството с Абсолюта. Хората и техните разбирания и отношение повече нямат никакво значение за него.
Той принадлежи изцяло на Изначалното Състояние и над него нямат власт нито сатани, демони, дяволи, караконджули, вили самовили и самодиви.
Такъв човек е неподвластен на слабостите, нито на силата си, той се е слял с Безграничния и е отдаден изцяло на Него. Безсмислено е някой, който и да е демон, дявол, мъдрец или глупак да го завладява, защото това е невъзможно, несъстоятелно.
Как се стига до това Изначално, Независимо и Недосегаемо състояние?
Стига се така – когато впрегнете цялата си Воля, Дисциплина и когато сте Отдадени и Предани докрай на Пътя – на Вътрешната си Природа.
Оттам нататък свършват думите, както и възможностите той да бъде завладяван, зависим, подвластен, контролиран. Немислимо е.
Когато се посветите на пътя към Пътя и сте решени да достигнете до Сърцевината на Съществуването си, тогава съберете всичките си сили и практикувайте медитация. Тя все повече и повече ще ви слива с Истинската ви Същност и така ще достигнете до Единството с Абсолюта.
И тогава няма да има нужда да искате прошка от никой, както и няма да има потребност някой да ви дава прошка, благословия и ще ви е все едно, дали ще ви клевети, злослови, проклина. Тези неща остават без никаква сила и смисъл за вас.
Единството с Вътрешната ви природа – Абсолюта ще ви направи свободни, неподвластни, недосегаеми. Работете за това, и ползата ви ще е безкрайна.
Пожелавам ви успешна медитативна практика и да сте винаги предано отдадени докрай на вашата си Вътрешната си Същност – Безграничния.
Ако имате някакви слаби моменти в психиката, емоциите и битието си, връщайте се тук в сайта, за да черпите сили и да се възстановявате.