Светът изкуствено се е разделил на хиляди парчета. Разделяме се по етноси, след това по нации, или пък по цвят, религия, духовни учения, дори в една и съща вяра хората, ако не могат по друго да се разграничат, се разединяват защото били обучавани от различни учители.
Въобще, важно е някой да е „най-великият“, „най-праведният“, „най-правоверният“.
Все едно да спорим как се казва Слънцето.
На различните езици то се казва различно. Дори в митологията на различните етноси има различни истории за него. Добре, нормално е всеки да разкаже нещо от своята гледна точка, от своите преживявания, от своите представи за Слънцето.
Това прави ли го различно? – Абсолютно не. Различните представи за него са според различните умове, представи, концепции и нищо повече.
Ето, ако вземем за пример Християнството – то в корените си е едно свято, чисто, божествено учение. Но хората са го разделили на почти противоположни религии, църкви, свещенослужения, вярвания.
Ако вземе за пример Будизма, то ортодоксалните будисти веднага ще подскочат, че Индуизма и Будизма, това са съвсем различни практики, пътища, посоки и вярвания. Различни са, да, но само в повърхностните умове на невежите хора.
Самият Буда първо се учил на йога практики и след това ги е адаптирал към неговия осемкратен благороден път. Макар да се е разграничил от аскетизма, той пак е останал верен на техниките си.
Знам, знам какво ще изкрещите от истерия сега. Ще кажете, че Буда е отхвърлил практиките, които дават временно успокоение и блаженство и е утвърдил пълното Освобождение от зависимостта към раждане и смърт като крайна цел.
Също, ще кажете, че в Будизма няма Атман, т.е. няма „аз“ към който да се стремим. Имало обаче Буда природа във всяко живо същество, но тя не била Атман, щото не била „аз“, тъй като в Будизма нямало такова нещо като „аз“
Думи, думи и безспирно бращолевене и направо сквернословие и най-бруталното – бунт, война! – Е, много ясно – моето учение е „по-велико“, „по-съвършено“ и „най-вярно“ от всички други. Моето е вярно.
Нищо, че основната медитативна практика не се различава от древните йогийски практики. И нищо, че осмократният благороден път по нищо не прави разлика от древните йогийски ценности. Важно е да сме разединени и съвсем разчленени – като разложен труп.
После, всяка отделна религия била най-вярната, най-правата, най-близо до Бога.
В същността си, всички религии, духовни учения и вяра са едно и също нещо. Само хората ги разделят. И защо го правят ли?
Ами защото на всеки му се ще да е по-, по-, най-! И да извлича полза – път към интересите си.
Защото се изисква умиротворение в ума, за да можеш да прозреш, че няма нищо различно. Все едно да разкажеш живота си и той да е различен от живота на другите хора. Е, ами много ясно. Животът е различен, традициите са различни, съдбите са индивидуални, гледните точки също и прочие.
Хайде сега да направим паралел, искате ли?
Но не, не както прави сравнения Изкуствения интелект.
Ако го попитате, той ще ви направи максимално разграничение между различните религии, учения, традиции. Ще направи разлики, но това е само на едно много повърхностно ниво. Това е така, защото такъв е алгоритъмът му.
Нека да направим паралел между древните йога традиции, може ако щете и между юдаизма и абрамическтите религии, християнство, ислям, индуизъм, дао и още по-наизток – шугендо, шинто и още каквото се сетите.
На пръв и повърхностен поглед това са съвсем различни традиции, вярвания, ценности – различни и далечни, колкото откъснатите и отчуждените един от друг във времето племена, етноси, битие, нрави, ритуали, нации и т.н.
Повърхностното гледане веднага ще противопостави едното срещу другото и срещу всички останали. „Нашето е най-истинското, най-правото, най-вярното“
Повърхностното виждане е като в онази притча за слепците и слона.
Четирима слепи вървели бавно из пътя. Срещу тях се задал слон.
— Отдръпнете се, иде слон! — извикали минувачите на слепите.
Любопитство обзело слепците.
— А какъв е слонът?—попитали те.—Покажете ни го?
Тогава минувачите помолили ездача:
— Спри за малко слона! Тези слепи хора искат да узнаят какъв е той. Слонът спрял и четиримата слепи започнали да го опипват. На единия от тях под ръка попаднал хоботът, на втория — крак, на третия — коремът, а на четвъртия — опашката.
Опипали те слона и ездачът го подкарал нататък. Тогава минувачите запитали слепците:
— Е, сега знаете ли какъв е слонът?
— Знаем! — отговорили те.
— Какъв е?
Слепият, който опипал хобота, казал:
— Той прилича на дебела змия, свита на кълбо.
Слепецът, който опипал крака на слона, му възразил:
— Не, имаш грешка! Той прилича на стълб.
Слепият, който опипал корема на слона, рекъл:
— И двамата не сте прави! Слонът прилича на грамадна бъчва за вода.
А този, който опипал опашката, заявил:
— Вие всички грешите. Той съвсем не е такъв, какъвто казвате. Слонът прилича на корабно въже.
Това са откъслечните разбирания и „виждания“ на духовните слепци.
Ако погледнем с погледа на Духа си в дълбочината на Същността на нещата, ще видим, че всичко съвпада дори съвсем под най-елементарните субатомни частици.
Нека да сравним правилата, законите, действията в Йога, Дао, Чан, Дзен, Шинто, Юдаизъм, Християнство или която и да е „диаметрално противоположна“ религия, и ще видим че те са единни части от „кръга“ на Духа.
Да ги споменавам ли?
Добре, само накратко. – Във всяка традиция има ценности като доброта, искреност, честност, не насилие, не пожелаване и не посягане към чужда собственост. Има сила и борбеност към пороците, зависимостите, лошите навици. И винаги съществува смирение, преданост, отдаденост докрай към Безграничния (независимо Той, с какви имена ще бъде назоваван).
Ако търсите противоречие, ще намерите изобилно, но това няма да са реални несъответствия, а ще са продукт на човешките умове – представи, внушения, конструкции, мнения във вашия си ум или на в на другите.
Ако гледате в хармония, ще виждате едно Неразделно Обединено Цяло. Така е във всички традиции по света. Независимо от религията, ще виждате ръката на Господ (или както му казвате) във всеки и във всичко.
Все пак е добре, човек да е наясно кой е Всевишния, Безграничния, Абсолютът и кои са духовете, стихиите, елементите, т.е. участващите в света и съдбата. Някои приемат отделни „откъснати“ духове за Богове. Това е проблем, защото води до порочност. Отделните частици не са Господ.
Не може да се кланяш на бога на парите и богатствата. Може, но е добре да знаеш, че този дух е само една ограничена част от Цялото и той е пряко подчинен на Безграничния.
Не може да принасяш жертви на демонични духове, защото те ще те поведат по кривите пътеки на страданията. А дори всеки демон е под властта на Безграничния и не може и на йота да мръдне без неговото съгласие. Ако демоните ви причиняват вреди, то е защото вие в миналото сте влезли в договор с тях, или има друга предпоставка – слабост, малодушие, маловерие, а може да е и за изпитание, което ще трябва да издържите.
Замъглените, заблудените, помрачените умове попадате в клопките на сатанинското, но да знаете, че това не е волята на Безграничния, а е заради отдаването на сетивни наслаждения и удоволствия, неглижирането, слабостите или невежество. Така попадате под властта над демоничното и за да излезете, ще се наложи да се сборите мъжки и да го победите. Само така ще сте свободни и ще принадлежите само и единствено на Себе си.
Иначе като религии, духовни учения и практики всичко е Едно. Да, различават се и дори може да ви се струва, че са във война, но това е само едно повърхностно разбиране.
Единното Цяло има безброй имена. Имена имат и отделните духове, фрагменти, частици от Цялото, но Абсолютът – Пустотата е един.
Не изпадайте в слабост да се увличате и да се подчинявате на отделни духове, защото това е все едно да се поведеш по интересите на някой. Ще те използва, експлоатира и дотам ще е.
Това, което е добре да правите е да се слеете с Вътрешната си – Буда природата си, за да сте свободни и да принадлежите само на Себе си.
Практикувайте медитацията си и не се интересувайте много дали тя произлиза от Индуизма, Будизма, Дао или другите духовни традиции.
Медитацията е път към Духа. Духът може да бъде наричан с безброй имена, но точно както в различните езици и истории има различни думи и събития, така Духът може да бъде наричан всякак. Същността му, обаче си остава една и съща.
Дори атеистите имат име за него. Те го наричат Природни закономерности, Физични закони, Космически ред и т.н. Нищо, че Духът притежава всичкото знание и мощ, атеистите виждат в него само естествените закони. Нормално е за тези, както в горната притча.
Медитацията, приятели, ще ви даде погледът към Себе си.
Себето, можете да го наречете с думите в Будизма „не – аз“, или Пустота, Нищото, Всичкото.
Можете да го назовете като Атман – това думата за Вътрешната същност в Индуизма.
Можете да му кажете „Царството Божие“ – така му казва Христос. Също можете да му кажете рай или дженет – както си пожелаете. В различните езици има различни артикулации, естествено е.
Когато медитирате, се насочете навътре към Духа си и не се захващайте с нито една мисъл, емоция, чувство, подтик, спомен или друго, което ще се появява в ума ви. Умът ви ще шуми, ще ви отклонява, ще ви притеснява или ще ви радва изкуствено, но не се въвличайте в него.
Така постепенно като не се захващате с мислите си, ума ви ще утихне, ще се умиротвори, ще стане безмълвен, Пуст и Могъщ. Няма да има в него паразитни мисли, които да изчерпват силите и да отнемат способностите ви.
Може да преминете през кризи на очистването, но не бива да се отклонявате от техниката на медитацията.
Така постепенно ще се завърнете в Себе си – Истинската си природа!
Пожелавам ви успешна и качествена медитативна практика!
И се отбивайте от време на време в този сайт, за да черпите от енергията му.