Душевната независимост е прекият път към психичното ви здраве. Много неща обуславят душевната свобода. Ще изброя няколко, без да имам претенциите, че ще обхвана всички зависимости.
Богатството не е порок, но то е силна провокация към навлизане в порочност. Иначе, богатството и бедността са едно и също нещо.
Някой на мига ще ме апострофира:
„Хе хе, ти ще кажеш, че богатите и бедните живеят еднакво щастливо ли?“ – да, така е, но друго имам предвид, когато казвам, че богатството не е порок. Тя и бедността не е порок, но може непреодолимо да ви води по пътя към ада.
Какво, ако човек е богат, лошо ли е това? – Не, в никакъв случай не може да се каже, че е лошо и не е порочно.
И лошо ли е, ако човек е беден? – Не, също и бедността не е порок, но пътя и често пъти води до пъкъла .
Някога великият духовен водач Христос беше казал:
„Ако искаш да си съвършен, иди, продай имота си и раздай парите на сиромасите; и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.“
Младежът, към когото се обърнал Христос се натъжил много и си отишъл обезсърчен, защото бил много богат.
Разбира се, това е един условен пример как най-често богатството обвързва душата на хората. Не е порок богатството, а привързването им към него.
Защо хората се вкопчват в богатството и какво толкова магично има в тази връзка, че после не са в състояние да се разделят с него?
Пак всичко се корени в удоволствията и сетивните наслаждения, в горделивостта, измамното самочувствие и влияние.
Когато някой разполага с много пари, той търси всякакви начини да изпитва нови удоволствия. Живеейки в разкош богатият така се откъсва от действителността, че за него става невъзможно да се върне в естествените скромни условия на живот.
Всъщност, какво му е необходимо на един човек? – много малко неща – пренебрежимо и нищожно малки.
Нека да знаем какво му трябва да живее. Нужни са му някакви дрехи, покрив над главата си, легло, храна. Не изпадам в подробности, разбира се, това е общо взето.
А как един богат човек се отклонява от Същността си? – Ами заради живота в охолство, той е привикнал към най-модерните дрехи, към палати, имоти и дворци, маси отрупани с всякакви храни – ястия, екзотични плодове и още каквото даже не може да се сетите.
Сега си представете, че един такъв човек живее дълго време в тези условия и удобства са се сраснали с навиците, тялото и психиката му. Умът му така се е слял с този начин на живот, че става немислимо той да се раздели с него.
И логично, ако изведнъж му отнемеш всичко, подобно на наркоман лишен от дрогата си, той ще стане силно абстинентен и е много вероятно да получи сърдечен удар и да умре преждевременно.
А как живее един посветен на Бога човек и какво му е необходимо? – почти нищо. А да – само една обикновена стена, в която да гледа, но може и без нея. Храната за него не е условие, дори температурата, ако е висока или твърде ниска не са проблем.
А самотата – хахахаха, самотата не е присъда, а е предверието към Рая!
И чисто хипотетично, ако си представим, че Сатана се изправи и се опита да го шантажира, заплашва, принуждава или охулва пред света.
И какво ще стане, знаете ли? – Човекът на Бога само ще се усмихне и ще продължи хода си от преддверието към самия Рай.
Ех, смешен сатана кой ще уплашиш и при кой ще минат евтините ти номера?
Да, почти сигурно е, че ще ти се получи при богатите хора, защото те ще са готови да продадат и майка и баща, само и само да не бъдат лишени от условията на живот, с които душите им са се сраснали.
Ей, дяволе – късоглед, с какво оръжие ще заставиш някой Преданоотдаден да ти се подчини. – Абсолютно с нищо. Безпомощен, слаб и нищожен си да направиш каквото и да е, защото посветените на Духа хора по никакъв начин не са ти подвластни. Те са непостижими за теб и не ти принадлежат.
А при несвободните духом хора – те може да са богати и тях, ти, сатано, ще плашиш, че ще изгубят богатството си. Почти всички ще се поддадат на глупостите ти.
Или пък при бедните хора – тях пък още по-лесно ще изкушиш като им даваш възможност да придобият богатство и те ще ти се вържат на простотиите. Ще им дадеш „маслинка и ще им вземеш толум“.
Даже не толум, а ще им обвържеш душата и така те ще са твои роби за много време занапред – дори отвъд този живот. Кармично ще ги обвържеш и те ще са ти винаги роби.
Обаче, глупав Демоне, нали знаеш, че нито всички бедни можеш, нито всички богати можеш да сломиш и да покориш. Не можеш и трябва добре да знаеш това, иначе си обречен да станеш за посмешище.
Той – Сатана, Демонът, Дяволът най-много стои в умовете на хората. Чрез умовете, той управлява. Не го търсете с рога и копита, а внимавайте в мислите си, защото чрез ума той ще ви въздейства, управлява и контролира.
Просветленият Буда в едно от неговите велики наставления казва:
Човек трябва да пази себе си, подобно на добре охранявана гранична крепост, защитена и отвън, и отвътре. Не трябва да му се изплъзва нищо. Тези, които пропуснат удобния момент, страдат в ада.“
За един отдаден на Духа майстор няма никакво значение, дали разполага с несметни богатства или е беден като църковна мишка – Никакво!
Защо е така ли? – Ами защото преданоотдаденият не се привързва към богатството, тъй като той винаги живее в условията на само на най-необходимото. Разполагайки с несметни богатства, той не им е подвластен.
Имайки уважението и респекта на хората, той не попада под зависимостта им. Дори и да му бъдат отнети, той човекът на Духа няма и прашинка да вдигне в ума си. Ако нека го уважават, а ако ли не, какво от това? – Нищо ново под слънцето.
И имайки физическата свобода, той не страда, ако тя му бъде отнета.
Приятели, не бива да се плашите от бедността, защото тя, когато е в едно с Духа, формират един непоклатим характер и ум, който не може да бъде поставен под зависимост и не може да бъде уплашен с никакви средства, условия или мъчения.
Също, не бива да се оставяте богатството да ви завладява. – Днес имаш несметни богатства, но те са условни и са в някакъв отрязък от времето. Утре със сигурност няма да ги имаш, и какво от това?
Дните ни на този свят са преброени. В илюзиите си може да виждате много години – цяла вечност напред, но действителността е друга. Скоро, много скоро годините преминават и идва денят на равносметката.
Да, когато всеки от нас се изправи пред Съда на Живота и ще трябва да даде смислени обяснения защо е правил всички тези неща, които са ни обвързали и поробили кармично.
Най-доброто, което можем да направим за себе си, това е с всички усилия и възможности на душата си да се откъснем от лошите навици, обвързаността, пороците и зависимостите си.
Бил си подвластен, примерно, на хазарта. Не можеш да се освободиш, разбирам, но ако си непримирим и се бориш с все сили да се откъснеш от тази зависимост, неминуемо ще успееш, макар с помощ отвън.
Или ако си се увлякъл в имането и богатствата – дворци, луксозни коли, прислуга, яхти, самолети, ласкателно „уважение“ и авторитет. Напуснете ги.
Не, не казвам непременно да ги продадете, но си представете живота без всичко това. Всичко това е временно, мимолетно, преходно. Опитайте се да поживеете живот близо до Майката природа като имате само най-необходимото.
Ако сте се изнежили и не можете да понасяте студ, тогава постепенно се настойте така, че да сте в състояние да понасяте безропотно и невъзмутимо ниски температури.
Ако ли пък сте свикнали да сте заобградени с хора и компании, да ходите на дискотека, екскурзии, пътувания и живот с веселби, тогава се тренирайте да можете без тях. Пак не ви казвам изцяло да се лишите от начина, по който сте навикнали, но упражнявайте се да не сте подвластни и зависими от тях.
Любовта към семейството, децата, приятелите е нещо прекрасно, но ако прекалено сте се привързали към тях, един ден ще ви се наложи да се лишите от присъствието им и ако не сте готови, това може да бъде голям срив в психиката и здравето ви. Обичайте си ги, това е велико, но не бъдете подвластни на привързаността и не се вкопчвайте в това статукво.
Въобще, приятели, не мога да изброя позитивните и негативните причини за привързването.
Позитивните обвързващи причини могат да са богатство, уважение, авторитет, охолство, афинитет към разкош, власт и влияние и прочие. – те пораждат пристрастие и непреодолима привързаност.
Негативните обвързващи причини могат да са бедност, презрение, ниско самочувствие, нищета, опасения от загуба на пари, хора, влияние, страх от мизерия, ужас от загуба на кариера, непоносимост към физическа не свобода – те пораждат отвращения и отблъскване и са силно потискащи инструменти на Сатанинското въздействие.
Всички позитивни сетивни усещания водят до привързаност към тях.
Негативните сетивни усещания са причина за страх, потиснати мисли и състояния, депресия и желанието да избягате от тях води до отблъскване и отвращения.
Въпросът тук, който следва да си зададем е следният:
Как да се измъкнем и как да се борим с позитивните или негативните зависимости?
За обикновения човек е направо непосилно, защото съществата на фино енергийно ниво многократно превъзхождат естествената душевна сила.
Ще ви дам пример:
Когато човек страда от една депресия, никой не вижда и не знае, но хората на Духа са наясно, че най-често това е „нашепване на демони“ – на зли духове. Да, по определена причина някакъв дух – сянка се е залепила за човека и тихо, нечуто му нашепва: „Ти ще бъде погубен! Ти ще изгубиш роднините си, децата си, богатството си! Ти нямаш шанс! Ти ще бъдеш низвергнат от обществото. Ти ще се разболееш от рак на белите дробове! Ти не можеш да успееш! Сега ще ти стане лошо, ще припаднеш, ще се изложиш! Ще се разболееш тежко! Ти си обречен…“ И още и още, и още..
Дори и триста опитни психолози да ви казват, че това е несъстоятелно, че това са илюзии, че е нелогично и няма нищо страшно, нашепванията действат и продължават. Неслучайно по света най-много самоубийства има от депресия.
Даже силни хора, за които никой не е очаквал, не издържат пред такива душевни мъчения и слагат край на живота си.
За да можете да се справите с тези „нашепвания на Демони“, трябва да сте много упорити, но и вещи – да знаете как да се справите. Психологията тук не работи с успешно, защото това влияние е на ниво фина енергетика.
Това, което е уместно да направите в този случай е да се заредите с търпение и да работите, но и да знаете, че това е битка на издръжливост, а не на сила.
Най-уместно е да намерите някой шаман (Истински майстор да е! Внимавайте да не попаднете на измамници, има ги много, както във всяка професия!).
Като казвам „шаман“, имам предвид някой силен човек на Духа, който може да отстрани този демон, който ви нашепва гадости и ви води към душевна разруха.
Когато този демон, джин, зъл дух бъде отстранен, ще се наложи да се концентрирате в медитативни практики, за да можете да заличите следите от въздействието му. Търпение, работа и духовно посвещение ще ви помогнат и ще ви водят към изчистването на следите от демоничните увреди в душата ви.
„Морето не е до колене“, знаете го и внимавайте като отивате при някой който да ви помага, просто погледнете той на себе си помогнал ли е, щото е пълно с „адепти“, които са болни и поразени от зли енергийни същности, т.е. злите духове ги владеят. Ако е така, просто ги разкарайте.
Нека да ви припомня накратко техниката на медитация:
Насочвате се към Духа си и стоите така. През ума ви ще преминават всякакви енергийни влияния – мисли – позитивни, негативни, неутрални. Не се захващайте и не се занимавайте с тях по никакъв начин. Не ги оборвайте и не ги съдете.
Останете насочени към Вътрешната си същност и не се въвличайте нито в мисли, нито в емоции, нито в подтици, в спомени, в идеи, в картини или нещо чуто в ума ви.
Така умът ви ще се умиротвори, ще стане безмълвен и благороден. Така ще навлезете в Пътя на Духа!
Пожелавам ви упорита и успешна медитативна практика!
И идвайте и четете статиите ми, те ще ви дават енергийни сили!