Спектакъл, достоен за хрониките на излишното

Обичайно, човек е свързан със света чрез своите пет сетива – очи, уши, обоняние, вкус и телесна сетивност – тактилност. Тези „прозорци“, които гледат навън черпят информация и я доставят на ума. В Източните духовни традиции под „ум“ се разбира още едно сетиво. Но както и да ги приемаме, тези са входовете на информацията и няма други.

Няма други? – Да, за обикновените човешки схващания, няма други източници на информация.

Няма, ама има. И това, че хората и науката още не са ги определили, не означава, че ги няма.

Пространството е безкрайно, но може да се каже и че няма пространство, тъй като в Единното Цяло няма тук и там, всичко е на едно място и всъщност няма и място. Няма място, няма материя, няма време и няма нищо друго, освен Пустота.

Ето например, нашият свят е строго установен, но ако се смалим до размерите на субатомни частици ще видим, че контурите му ще изчезнат и светът ще стане неразпознаваем. Съвсем други гледки ще се оформят и ще друг вид ще придобие обкръжението ни.

Сетивата и умът ни са, за да ни водят и да ни ориентират в това ни измерение на живота, но това никак не означава, че няма други светове, други аспекти на материята, друго време или други животи.

Атеистично настроените хора често ще заявят твърдо, че няма духове или енергийни същества. – Така е, няма, но ги няма в измерението на техните сетива. Тези хора едва ли биха имали самочувствието да заявят, че познават всички аспекти, измерения и кътчета на Вселената. Просто тяхното мнение е, че щом не ги виждаме или улавяме със съвременните достижения на науката, то те не съществуват.

Човешките сетива са строго ограничени – зрението е „от – до“, слухът е „от – до“, обонянието и другите също са „от – до“. Той и умът ни е „от – до“, но ние не желаем да си го признаем.

Сетивата ни са „анемични“ и това не е новост.

Духът ни, който е вътре в нас е безграничен и той никак не е „от – до“.

Винаги са ми били забавни хората, които се опитват да лъжат. Да, вероятно е да излъжеш някой човек осланящ се на сетивата си. И това не е много сигурно, но все пак има някаква вероятност да го заблудиш.

Абсолютно невъзможно е да заблудиш човек, който „гледа“ чрез Духа си.

Всъщност, може да му се струва, аха, че го е излъгал. И аха.. той ти се е вързал на съчинените глупотевини. И това „аха..“, в действителност ще е лъжата на която, лъжецът е приел за истина. „Истината“, в която човекът на Духа уж е повярвал.

Нека никой да не се заблуждава, един истински човек на Духа не може да бъде излъган. Да, той може да бъде опитван да е лъган и да се преструва дълго време, че вярва, но всъщност, това ще е само още една заблуда, в която лъжецът ще се потопи.

Защо не може ли да бъде подведен?

Ами, защото човекът вървящ в Пътя на Духа, не се осланя само на обичайните там пет – шест сетива. Един адепт стоящ стабилно в Духа си, пребивава повече в света на Духа, отколкото в света на сетивата.

Сетивата са много важни и най-често те са стабилен и верен източник на информация, но и същевременно те са съвсем ограничени и недостатъчни.

Вездесъщият Дух е винаги безграничен, винаги безкрайно справедлив, премъдър и всезнаещ, и когато човек се държи свързан плътно с Него, той придобива Неговите измерения.

Привидно, човекът на Духа ще е ограничен в информацията, но в действителност ще е преминал отвъд сетивата и ограничеността им. И бидейки едновременно в двата свята, той ще знае как неподражаемо да изиграе своето „актьорско майсторство“.

Жалки са хората опитвайки се да лъжат, мамят, подвеждат, интригантстват,  сплетничат. Приличат на онези мравки, който впивайки се в стъпалата ти, те пощипват и когато леко се отръскаш, падат безпомощно и ако все още могат си отиват криволичейки.

Може средствата за масова информация да бълват всякакви лъжи, а може и да не са лъжи, а такива да са вижданията на ограничените аналитични човешки умове.

Еди каква си била „тенденцията“, еди какво си „щяло да стане“, „от лошо по-лошо идвало“, „внимавайте, правете каквото ви казваме“.. и всякакви други бълвочи от умовете им.

Човекът, който е стабилно установен в Пътя на Духа, не се вторачва в подобни „съвети“, тъй като не забравя никога онази поговорка, която казва: „Хората предполагат, а Господ разполага“.

Нещо повече  – човекът на Духа е в състояние да предпостави събитията. Да, той може да използва „материала“ на хората, но винаги е способен да промени събитията според вижданията си..

Ограниченият ум не може да проумее как ще стане това, тъй като той се води от логика, анализа, опит или други умствени конструкции и съждения.

Пътят на Безграничния е непредсказуем, недоловим, неразпознаваем. В един момент може нещата сигурно да водят към дадени събития, но последната дума винаги има Духът.

Невъзможно, неосъществимо, непосилно е хората да се опитват да надделеят над Духа. От това ще се получи само едно стъпкване на „щипещите мравки“ и нищо повече.

Изначално, всички хора са били единни с Духа и естествено, тогава всичко е било в мир, съгласие и хармония. С времето обаче, хората са изоставили Духа и са се вкопчили за сетивата си. Удоволствия, сетивни наслади, горделивост, алчност и страх от загубването им, са станали причина хората да продадат душите си.

И сега те не принадлежат на Себе си, а са роби на сетивността си или на други хора като тях. Трудно, но не е невъзможно да „откупят“ себе си от пороците и лошите си навици. Необходими са решителност, воля, дисциплина и постоянни упражнения, за да се върнат в Истинския си дом – Духа си.

На хората, които са близко до осъзнаването, ще им е по-лесно.

Обаче, има хора, на които тези неща са много далеч от умовете и стремежите им. Тях ще ги води Законът за Кармата. Жалко, но само такъв е изходът от изтъргуваното им кармично битие.

Истински нужно е да се научите да виждате, да чувате, да помирисвате, да вкусвате, да усещат и да мислите чрез Духа си.

Когато това се случи, вие няма да сте заключени в ограниченията на човешките си сетива. Никой не ще може да ви подведе, излъжи, измами или ограби.

А и да се опита някой, това ще се превърне в една незабравима забава, от която ще се оформи впечатляващ спектакъл, достоен за хрониките на излишното.

Техниките за преминаване в отвъд сетивата съм ви ги казвал. Основната е техниката за утихване на ума. Не можете да преминете отвъд сетивата, ако не сте смълчали ума си. Дори да преминете отвъд без утихване на ума, има вероятност лесно да се заблудите, уплашите, паникьосате.

Всъщност, вие не бива насила да го смълчавате, а само бидейки насочени към Вътрешната си Същност, да не се захващате с  нито една мисъл – спомен, идея, събитие, конструкция и нищо, което ще ви води ума ви.

Стоите насочени навътре – в Себе си (макар да не сте наясно, кое е Себето ви – като идея за Висшия си Аз е достатъчно) и игнорирате всичко, с което ще се опитва да ви занимава ума ви.

За да преодолеете бариерата на ограничеността на сетивата ви, няма как – ще се наложи да навлезете в тихия, умиротворен, безмълвен и безметежен ум.

Независимо, дали отвън или отвътре ще идват опитите за смущения, е добре да останете насочени навътре към Себе си и да не се захващате за нито една от провокациите.

Едва, когато навлезете в състоянието на Пустия и невъзмутим ум, едва тогава ще можете да използвате възможностите на Духа.

И бидейки на Пътя на Духа, вие ще можете да прозрете всяка истина, но и ще можете да предпоставите събитията така, както на вас ви е полезно и нужно.

Това е, приятели! За да не си оставяте да бъдете заблудени от низки, подли и мерзки хора, следвайте Вътрешния си Път.

Никой, никога и никак не е успял да подведе Духа. Стойте в Себе си и ще сте реално Негово продължение.

Пожелавам ви упорита, безотказна и качествена медитативна практика!

И влизайте тук, в сайта ми, за да възстановявате от недостига на енергия и когато прецените, че имате нужда.