Не би трябвало да има разлика между теория и практика. А ако има, то или теорията е погрешна, или пък нещо в практиката куца.
Ето, ако говоря за техника и съм изряден в обясненията, но като действам, не се получава, тогава какво? – Не следва ли да се замисля на кое да обърна внимание – дали нещо не знам, или нещо не мога..
Примерно, когато остана сам за по-дълго време и ако ме обхване непреодолимо чувство на скука и ако изпадна в бездната на душевно опустошение, тогава за какво съм раздавал мъдрости на килограм и за какви духовни съвети става дума..
Или, ако говоря, че не ме е страх от смъртта, но при първата ми излязла пъпка, по нервите ми започва да играе ток и ставам като оголена жица, къде и за какво ще е тогава духовното ми посвещение
Да не говорим пък, ако попадна на нещо изкусително – храна, алкохол или сластна жена/мъж и волята ми се разкрачи като счупен стол, тогава ще заприличам на онези „майстори“ на празните планове.
Обаче, едно от най-силните изкушения са парите. Появи ли се възможност за печалба, изведнъж духовния „посветен“ „осъзнава“, че всички закони и правила са били просто една препоръка или са бутон „изключи при необходимост“.
Така е в духовното поприще – пълно е празнодумци с титли. И в ежедневния живот е същото – бъка от „невидими“ стратези на никаквото въздействие.
Истинската духовна практика не прави разлика между теория и практика. Там такова разделение няма. Ако за нещо се говори, то следва да може и да се извърши. И обратно, ако нещо е направено, то ще бъде обяснено и с думи.
Естествено, Духът с думи не можеш да го обясниш. Точно там е и проблемът на науката. В нея се изисква повторяемост. Само че повторяемост може да изискваш от някой, който ти е подчинен или е предсказуем.
Безграничният Дух никак не е предсказуем, а още пък по-малко ви е подчинен, за да изисквате от Него да се държи според очакванията ви.
Хората много обичат нещо да е под техен контрол – да е ясно, да е в граници и винаги да им е под ръка.
Е, Духът няма как да ви е под ръка. Ще ви се да триете лампата на Аладин и той да е на разположение на заповедите ви.
Има такива духове, но те не са Безграничния. Точно такива духове, джинове, демони изпълняват дребни желания и така ви поставят под тяхна зависимост.
Много хора в различните времена са си служили с тях. Ето, например, иска някаква услуга – желание, сбъдване на нещо – постижение, мъст или друго.
Призовавайки ги, тези дребни духове ще ви свършат исканата услуга, ако могат, разбира се. Дребни неща, като влияние върху незащитени хора или манипулация ще им се получат, но дотам.
Не си правете труда да искате големи неща от обикновени духове – джинове, защото те нямат силата да го направят. Те са силни, но за пред посредствените хора или причини. Наблюдават за най-слабото звено. Ако го няма, не ги търси, тогава могат да нападнат и този, който ги е изпратил и да му навредят жестоко. Думата „нечестивци“ тук е в пълното си значение.
Когато някой се захваща с нещо, независимо, дали това е в обикновения живот или в духовните занимания, е добре внимателно да прецени силите си.
Тук обаче също важи ефектът „Дънинг-Крюгер“. На хората с голямо самочувствие им се струва, че са капитани на кораб, а в същност са „капитани“ на надуваема лодка. При първия повей на вятъра и ще отпътуват към средата на океана – безпомощни, беззащитни като пеленачета. И колкото е по-нулев такъв „професионалист“, толкова по-катастрофален и е резултатът от действията му.
В духовната сфера обаче нещата са по-жестоки. Докато в професионалния живот нещата понякога могат да бъдат прикрити от колегите и колектива, в духовните измерения такива грешки се заплащат солено и прескъпо.
Не можеш, когато си обзет от омраза да извадиш нож, за да промушиш или да прережеш гърлото на някой, после да се надяваш на милостта или благосклонността му.
Дори той да махне с ръка и да каже: „Нищо не е станало, забрави го“. Нелепо е, защото вероятността да повториш глупостта си е скоро. Човек трябва да изстрада, за да осъзнае.. Иначе, ще повтаря грешните си ходове до безкрайност. Законът за Кармата никак не е случаен и никак не е безсмислен.
Наблюдавам, че много начинаещи, т.е. прохождащите в духовното често се опитват да си служат с енергийни въздействия. Било то за любов към някой или пък за да контролират, да постигат желания, да манипулират и въздействат. И като всеки начинаещ нещата „по случайност“ отначало му се получават. Подобно на някой, който започва да залага на хазарт, късметът му е сто процентов. Това се „промотира“ от невидимия свят, за да може да ви завладее. И така е и енергийното – демоничната, джиновата „помощ“.
Получава ви се, „поникват ви криле“, но само за да получите билета си за катастрофа. Представят си, че законът на гравитацията е само препоръка – всякак става. Става, ама на куково лято.
В духовната практика има много капани и уловки, в които не бива да попадате, иначе съществуването ви ще се срути като пясъчен замък.
В началото е необходимо строго да се придържате към правила, закони, наставления. А когато достигнете до Духа – Вътрешната си природа, тогава да не се отклонявате от Него!
Някой ще си помисли, че може да вижда през стени, опасно е това.
Може да се случи и да проникнеш и да видиш, но ако изоставиш Духа си, това ще се превърне в клопка, от която трудно ще излезеш.
Има различни видове капани – т.нар. „сидхи“, т.е. умения, способности, но те нека да не стават самоцел.
Никога, ама никога и пак никога не се отделяйте от Духа си, за да последвате тези си „умения“, защото това са клопки от демонични сили.
Ако можете нещо, нека то да бъде само чрез Вътрешната ви природа и никога самоцел. Иначе, ще стане страшно.
Как можете да знаете, дали нещо е от Вътрешната ви природа или е демоничен капан?
Когато не вървите след желания, капризи, тщеславие, горделивостта си. Или когато не се отдалечавате от Себе си поради страх, отвращение, нежелание, тогава сте в такт с Вътрешната ви Природа.
Знаете, по време на медитация навлизате в Пустото, Безмълвно, Умиротворено, Благородното състояние на Вътрешната си Природа. Точно това състояние не бива да ви напуска и не бива да се различавате от Него.
Ако в това състояние на Благост и Покой можете да приложите уменията си, тогава няма страшно, всичко е наред.
Но ако от алчност, от желание да се покажеш пред другите и света искаш да демонстрираш умения, тогава е проблемно.
Ето така ще различавате, дали едно нещо е от Духа ви или е демонична клопка.
Щом практикуващият не търси материална печалба, не е воден от горделивост и желание да с доказва пред приятели и света, не преследва желания – похотливост, споделена любов, успехи и не е обзет от омраза или презрение, към който и да е, тогава опасността да попадне в капан е нищожна.
Ефектът „Дънинг-Крюгер“ в духовното поприще е смъртно опасен.
Добре е, първо да учиш, да практикуваш, да си преданоотдаден, иначе ако си представяш, че можеш да правиш всичко безнаказано и че топлия вятър ще те издига в небето, без да правиш никакви усилия, си обречен.
Ако сега се спасиш от гибел, то ще носиш последствията от ударите цял живот. Оцеляването ти ще е само по благоволението, щедростта на посветените и благородни адепти в следването на Духа. Ако има последващо отклоняване и противопоставяне, то ще е последно.
Сидхите са много опасен капан, защото практикуващия тръгва след тях и изоставя реализацията към просветлението.
Ето едно Будистко наставление в Abhidharmakosa сутра
„Практикуващият, който се увлича по чудеса и способности, отклонява съзнанието си от просветление.“
Пазете се, приятели, пазете се от желанието да притежавате свръх естествени способности. Както ви казах, много вероятно е да ви провърви – един, два, пет пъти, докато се окажете, че сте плувате в океан без бряг. Това е пътят към разрухата и гибелта.
Обичайно, съвременните „гуру“ говорят, колко е лесно и колко безметежно е да се отдадеш на духовното, но това също е измамно.
Пътят към Духа е изпълнен с изпитания, трудности, неимоверни усилия и пълно себе отдаване, и когато Го достигнете, тогава наистина е лесно, но не и преди това!
Измамници от всякакъв сорт ще се надпреварват да ви лъжат и подвеждат. Сигурният начин да ги надиграете, това е да нямате други Богове, освен Себе си – Абсолютът вътре във Вас. Да не им се кланяте, нито да им служите, а следвайки Духа в Себе си, да останете неподвластни към никой и към нищо.
Това е Истинската Реализация. А фойерверките, другите светове, чудесата и „крилете на изтребителите“ и другите полети, оставете за след това.
Пожелавам ви упорита, качествена, безотказна и предана духовна практика.