Ако има грешка – има и прошка. Безгрешни хора няма. Важното е да се учим от пропуските и простъпките. Знаете, всеки греши, но докато умния се учи от грешките си, глупавия отново и отново ги повтаря.
Обаче, има хора, които си търсят нещастието.
Ето, постигнала го някаква неволя и както в оня виц – един докато падал от покрива на блока, се молел на Господ, обещавайки: „Моля ти се, Господи, ако направиш така, че да оживея, няма да играя хазарт, ще ям само растителна храна и всяка година ще правя дарения за бедните..“
Случило се така, че ударът се омекотил и човекът останал невредим. Веднага след това, той казал: „Ей, колко малко време падах, а колко много глупости ми минаха през главата.“
Много хора са такива – не са склонни да се учат от грешките си.
Добре, ако е сгрешил спрямо някой човек и после се извини и обещае, че това няма да се повтори, но пак е на път да направи нещо против обещаното и не се отвърне, това никак не би било добре. Защото престъпвайки обещанието си, всъщност, той прави много голяма грешка спрямо себе си. И може част от него – от заблудения ум ум да се радва, че е надиграл и успешно е излъгал човека, но дълбоко в душата му ще се спотайва едно лошо чувство – една мерзост, подлост спрямо самия себе си.
В несъзнаваното му подсъзнание ще се настани подлостта, низостта, презрение към себе си.
Той, може да не я усеща като подлост, но трябва да знае със сигурност, че ако се наслои достатъчно от тази енергия, ще покани в душата си подобни същества със същия заряд и в бъдеще депресията не му мърда. Стой та гледа как ще реве и ще се моли, но напусто – няма да има кой да му помогне.
После ще се чуди откъде са тези болестотворни и зли енергии натрупани в областта на слънчевия му сплит, корема и гръдния му кош. Ще се пита откъде е тази злост, след като не е направил нищо лошо на никой..
Разбира се, в повърхностното ниво на съзнанието си, той удобно е забравил за подлостта, защото лично не е бил уязвеният от нея.
Обикновено, този, който страда често казва: „Ама аз нищо лошо на никой не съм направил.. Винаги съм помагал и съм избягвал да влизам в конфликт..“ Такива изречения можеш винаги да чуеш от някой, който страда.
Това малко ми прилича на онзи дебелак, който се кълне: „Ей, ти не ми вярваш, ама аз нищо, ама съвсем нищо не слагам в устата си, но ей го, на – дебелея от въздуха само“ – Блажени са вярващите, нали? От въздуха натрупал мазнини, може, ама не е сигурно…
Същото е и с тези, които страдат – винаги си намират оправдание или извинение: „Не съм направил нищо лошо“ или „Ама аз си вършех работата, за която ми плащат“
Ами добре, вършил си бил мерзката работа, за която му плащали. Те всички мерзавци така правят, независимо, дали работата някой им я дава да я вършат, или те сами си я намират или се кандидатират за нея.
После като застане пред „Страшния съд“ на душата си, ще даде извиненията и обясненията си. Нека да видим, дали ще му бъде опростено всичко. Или може би си мисли, че отново ще излъже и после.. както винаги ще се отметне от думите си. А да, може и да ги извърти – да преиначи ситуацията, за да е по-правдоподобно извинението му.
Това, за което говорих досега, са лоши постъпки спрямо други хора, но най-лошото е, когато някой даде обет пред Духа и после се извърти и не го спази.
Не, че срещу хора ще е безпроблемно, никак няма да е, но на Духа да даде и обещание и да не го спази си е чисто самопредлагане за екзекуция.
Има такива хора, които си представят, че няма кой да им търси сметка за даденото обещание или обет към Духа. За тях Духа, може да го има, но може и да го няма – пък кой ли го е еня..
Преминават безметежно дните и не щеш ли един ден се появява някакъв симптом. Симптомът се превръща в ежедневие, а ежедневието в непоносимост. Медицината помага, но симптоматично – намалява болките и страданията, но за кратко. Най-много за няколко часа и пак наново.
Тогава измамникът се сеща, че има и други неща, които някога са му помогнали. В ума му изплува, че когато се покае истински и даде обет, страданията по един невидим и необясним начин могат да изчезнат завинаги.
И започва мерзавецът да се моли отново и да настоява Духът да му помогне. Молейки се, той наистина се разкайва и от сърце отново обещава и е готов на всичко, но този път не му се получава. Защо ли?
Ами, защото думата му не струва нищо и обещанията му са детска залъгалка. Добре е, когато човек се надява на медицината, но преди да се осланя на лечението, следва да си зададе въпросите: „Защо ме сполетя всичко това и какво иска да ми каже тази болест или това страдание?“
Но и това ще е късно, защото дори да си отговори правилно на тези въпроси, ще е без значение. Кармата ще го поразходи из пътищата си, за да знае занапред, какво означава да дадеш обет и да се отметнеш от него.
Нека да се знае: Отметнеш ли се от даден сериозен обет към Духа, това реално е самоекзекуция.
Затова, човек е добре редовно да калява волята, дисциплината и да отстоява дадената дума. Независимо, дали тя е отправена към човек или към Господ.
Както се държиш с хората, така свикваш да се държиш винаги.
Дадеш ли дума – край, все едно това си го свършил. Може да загубиш, може да не ти е изгодно и дори много да се ощетиш, но думата си е дума. Щом си я дал, значи, че казаното вече се е случило.
Особено да дадеш обет към Господ. Казал си „няма да пуша“. Ако ще след това душата ти да се раздира от желание – край, край, край – всичко е приключило.
Казал си „няма да играя на хазарт“, След това, ако ще да има възможност да спечелиш цяла влакова композиция с пари и злато – край, няма вариант за игра и това е! Приключил си с играта, забрави – мъртъв си – мъртвите не играят.
Разделил си се с някой човек, който те е предал. Добре, в душата си си му простил. Не става въпрос, да му търсиш сметка или възмездие. Остави това на закона на Кармата. Приключил си с него и не се връщай назад, иначе ще е пътя към малодушието и деградация на волята ти.
Дал си някакво обещание – изпълни го така, както си го обещал. Не се измятай, не си търси извинения или удобни причини, за да обясняваш. Щом си казал, считай, че възможностите за неизпълнение са свършили.
Така се калява волята.
Започвате от малки цели, като се стремите да ги изпълните според обещанието си. Без значение, дали сте дали дума на някой друг или на самия себе си.
Дори, когато обещаеш на себе си и никой не те гледа, тогава следва да сте още по-мотивирани и решителни. Мислите си, че никой не ви гледа, но вашето дълбоко подсъзнание е там и наблюдава внимателно. Не го лъжете и не го разочаровайте. Изпълнете си обещаното докрай!
Така е с нещата в живота, така е и с медитативната си практика.
Дали сте си обещание всеки ден да медитирате минимум по 15 минути, нали така?
Всеки ден – без изключение.
И започвате.
Първата седмица преминава безпроблемно и си спазвате обещанието. После обаче, примерно, бойлера ви протекъл и ще трябва да извикате майстор и да го смените. Нямате време, нали?
Хахаха, няма такова извинение, изключено е. Само, ако самите вие сте мъртви, тогава може, инак не!
Щом сте дали дума пред себе си, бойлерът е на второ място. Или ако е на първо, си отделете непременно 15 минути след това.
Или от работата ви са се обадили, че ще ви вземат от свободното време. Добре, от свободното време може, но от обещаното време за медитация – никога.
Имате температура, цялото ти тяло гори. Нека да гори, но 15те минути няма да изгорят. Имам да ги правя и не ме интересува тялото. (Още повече, че след медитацията, ако е качествена, температурата ще е изчезнала.) Дадената дума не може да се подлага на обсъждане, дори в ума ти.
После някой бил умрял и трябва да отидете на погребение. Добре, щом трябва, отивате. Но онези 15 минути няма да ги игнорирате, освен, ако самите вие не сте умрели. Обещаното си е обещано и край!
После нещо друго станало, не знам си какво.. Нека да става, каквото си иска. Дадената дума не може да се чупи. Край – 15 минути са закон, по-голям от всички други закони.
Ето, такъв е принципът за каляване на волята. Защото, ако не закалявате волята и не удържате на дисциплина, постепенно ще се превърнете в предатели на самите себе си. Ще ви се наложи нещо необходимо за здравето ви, и ще се провалите, поради малодушие.
Ще ви потрябва да сте стабилни и стоически да понесете нещо, за да подкрепите близките си и ако нямате воля, ще се издъните.
Да нямаш воля е като да си на лодка без гребла – накъдето те духне вятъра натам ще те носи и ще отидеш на средата на океана, или ще те хвърли в някои скали и дотам.
Волята е от решаващо значение и е абсолютно жизненоважна.
Волята е двигателят, а медитацията е кормилото. Не може без воля, не може и без кормило.
Това е за днес, приятели!
Пожелавам ви несломима воля и качествена – невъвличаща се в мислите, емоциите, подтиците и другите лабиринти на необуздания ум медитация!