За един разчупен ум всяко казано изречение може да има най-различен смисъл.
Ето, примерно, да вземем някой свещен текст. Всеки може да го интерпретира различно и според неговия си опит, ценности, виждания и разсъждения.
Преди (говоря за времето преди 90те години) имаше съвсем оскъдна духовна информация и източниците и бяха контролирани, и променяни според тогавашната влас. А някой е посмял да потъне в духовните пътища, веднага беше обявяван за луд или че е под някакво „западно влияние“. Най-лесно беше да се отърват от него като го вкарат в психиатрията и го заклеймят като ненормален. Оттам нататък болшинството от хората разбираемо го отбягваха или му се подиграваха, щото за да се говори за него така, сигурно някаква дъска му хлопа.
Ако почнеш да гладуваш, особено, ако е някакъв по-сериозен пост и е съпроводен с видимо отслабване, и като те видят.. – ооо, не, ти нещо си болен?
Какво ти има, защо така, отиди на лекар?
Ако ли пък си решил за известно време да помълчиш, тогава „лудостта ти“ е още по-лесно да се констатираше.. Как така ще мълчиш? Някой забранява ли ти или имаш гласове в главата си, които не ти разрешават? – Готов си за лудницата и без излишни въпроси.
Сега от позицията на времето и информацията за йога посветените, отдадените на Духа, е лесно да обясниш мълчанието си – примерно една седмица си казал, че няма да говориш, добре.
Никой няма да те обяви за откачен, но ако се беше опитал да го направиш в онова време на тъма, неведение и духовно невежество, щеше да е равносилно на тежка болест.
Сега пък е друго време с много изобилстваща, че чак излишна информация. В онова време знанията за духовното бяха оскъдни, мизерни, никакви. Сега е обратното, има толкова много „разбирачи“ от всичко, че само с едно кликване ще се изредят най-различни „гуру“, кой от кой по-начетени и по-знаещи. Няма да говоря за „вещите“ учители по хранене, диети и диететика, защото това не ми е приоритетна тема.
Ще се спра на духовните „наставници“, които се ценят според думите им. Нищо, че всичко, което знаят е прочетено, наизустено и изпапагалствано, но номерата им вървят. Според повечето хора: „човекът знае“ и има положителна енергия.
Има да – има таланта да дрънка, каквото би се харесало, а и което е удобно за хората.
Особено глупаво и кощунствено звучат фразите „Предай се“, „Никой не може да победи, един несъпротивляващ се човек“, „Остави се на течението, то ще те води“, „Да не правиш нищо, е пътят“, „Вселената каза… и там нещо според някакво желание“ – Не, не го казва Вселената, а собствения ти копнеещ за нещо ум, не заблуждавай себе си и хората!
Всъщност, всяко от тези изречения може да бъде и вярно, но извадено от Духовния смисъл, то направо намирисва на сквернословие.
Ако вземем тези мъдрости според Духа, то тогава те биха означавали „Предай се, но не на желанията си, а на Духа си вътре в теб“.
А разсъждавайки, че никой не може да победи един несъпротивляващ се човек, това какво би значело?? – Ако някой поиска да се позанимава с тялото ти, ти да не му отказваш ли? Или пък ако се разболееш, да не се съпротивляваш на болестта и така да се лишиш от живот ли? Или някой ако поиска нещо от семейството ти – жена, деца или прехраната им, ти с охота да му кажеш: „Ама, заповядай, ето ти ги, аз не се съпротивлявам и затова съм непобедим“
Големи глупости са това, даже не глупости, ами направо са идиотщини. Обаче хората ги повтарят в несвяст и се мъчат да им вярват.
Всъщност, смисълът на тази фраза е да се отдадеш изцяло на Вътрешния си Пилот, но нека да се знае, че Той – Духът вътре в теб, никога няма да те предаде – нито теб, нито семейството ти, нито бъдещето ти.
Но хората са склонни да тълкуват всичко буквално и елементарно. – Дай ми! – На ти.
Ей с такива „гуру“ е пълен интернета и информационния ефир. Дървени философи, папагали и измамници внушаващи оптимизъм.
Трудно нещо е Духовния път. Когато издържиш изпитанията и влезеш в ритъма на Духа става много лесно всичко, но дотогава ще се наложи да се подготвиш за „едри капки пот“. Воля, дисциплина, безотказност, непоклатимост и безкрайно търпение – без тях нищо никога няма да постигнеш, а още повече в духовното поприще.
Не случайно, великите гуру и адепти са непознати – незнайни.
Тези, които най-много крещят и се котират са измамници и търсят личната си изгода. Практика никаква – само „учителстване“ и подготовка да ви вземат пари. Цялото им „учение“ е посветено на осребряването и реализацията в материалното облагодетелстване.
Което е удобно за хората, това се казва, щото иначе, ако са строги и дисциплинирани, кой ще им даде пари? – никой. Затова, нека за „духовните“ ученици да им е лесно и удобно, защо да ги затрудняват? – важно е да плащат.
Нека да се знае!
Духовният път изисква от човека всичко – абсолютно всичко. Не става с половинчати усилия или четвърт посвещение. Щом си дал обет пред себе си, ще го спазваш и ще вървиш.
Може да плачеш понякога, но ще вървиш.
Може краката или нервите ти да са на предела на силите ти, ще вървиш към Духа и няма да роптаеш.
Може да ти е много студено, много горещо, много неудобно или мизерно – ще вървиш и няма да се колебаеш нито за миг.
Може да има раздели, предателства, сривове от всякакво естество, или обрати в плановете ви – ще вървиш и няма да се съмняваш в Духа – Никога!
Само така ще можеш да издържиш, иначе, ако слушаш съветите на измамниците, ще рухнеш много скоро и ще изгубиш пътя!
Всичко ще подчиниш на Пътя към Духа си, всичко!
И няма правило, дали ще се бориш или ще се оставиш, това зависи от Вътрешните ти импулси и Полезните ходове идващи от Истинската – Духовната ти природа.
Много от хората си мислят, че Духовния път е лесен като игра. Може и така да е, но може и да не е.
Този, който е издържал Духовните изпитания е много силен човек и той не може да бъде победен, шантажиран, манипулиран с никакви средства. „Този, който е гърмял голям тъпан, дайрето не може да го оглуши“, казва една древна мъдрост.
Затова са изпитанията, защото като дойде някой демон, да се окаже безпомощен да ти въздейства.
Демоните са безтелесни същества – енергийни. Те много лесно намират слабото ти място и го атакуват. Ако не си отработил слабите си места, считай се за загинал.
Всеки духовен посветен, ако е сериозен и истински е бил изпитван от демонични сили – безтелесни сатани, дяволи, демони, джинове.
И едва, когато може да ги победи убедително и по всяко време, едва тогава може да вземе дипломата си „Единен с Духа“. Иначе ще е просто един обикновен слушател.
Пълно е в ефира с реклами за „Радиестезия“, за разни семинари, ретриити и други занимания.
Не се лъжете. Ако искате всичко, ще се наложи да дадете всичко. А ако искате само някои неща да ползвате, тогава горните реклами може и да са ви от полза. Но това са откъслечни и повърхностни неща.
Ако сте се упътили към Себе си – Духа си, не се занимавайте с глупости и не си губете времето с палячовщини, те не могат да издържат на тежки изпитания. Стават за развлечение, но никак не са продуктивни в сериозен план.
Всяка фраза може да е вярна или не вярна.
Дори и светия духовен закон, ако го изтълкуваш превратно, ще звучи светотатствено.
И дори и на извратената сатанинска практика, ако я облечеш в благовиден предтекст, ще ти се стори благородна и Духовна.
Оставете думите, напуснете всеки смисъл, престава, желание за „духовна благодат“, или обяснение за реализирано просветление.
Не преследвайте Духовната реализация, когато идва не можеш да я отложиш. Но когато още не и е дошло времето, не можеш да я имаш.
В Духовният Път най-важното е да си готов за всякакви изпитания и да си решен да преодолееш всички трудности, другото е лесно. Не бягай от трудности, не търси спасителни оазиси и комфортни условия, защото истинската полза е от преодоляването, каляването и добиването на устойчив характер и психика.
После всичко се превръща в комфорт – и студа, и горещината, и бедността, и мизерията, и оскъдните условия на живот. Ето, тогава, когато можеш да живееш в нищета и крайна немотия, ще ти се поднесат добри условия за живот.
Изпитанията са, за да можеш да ги издържиш, а не за да роптаеш, ревеш и да бягаш от тях.
После, когато завърши обучението ти от Духа, ще имаш всичко, което пожелаеш, но първо следва да можеш да владееш желанията, настроенията и менталните си нагласи.
Това е, приятели, не слушайте измислени „учители“, които ви казват, че всичко е съвсем просто и леснодостъпно. Може и да е така, но само ако следваш Вътрешната си Същност.
Пороците са трудни за преодоляване. Лошите навици са упорити и натрапчиви. Слабостите ви ще ви нашепват, че е добре да им се отдадете докрай.
Изкушенията ще ви се предлагат изобилно, но вярата, волята, дисциплината, устрема ви към Духа – Вътрешната ви природа следва да са неподвластни, абсолютно неподатливи, на каквото и да е съблазняване, увещаване, прелъстяване, омайване да ви отклонят от Пътя.
Казвам ви тези неща, защото съм се нагледал на измислени „майстори“, чието майсторство е само да ви измъкнат парите и да ви обвържат в енергийна зависимост.
Не е нужно да вземате енергия от някой. Най-чистата и благодатна енергия можете да имате от природосъобразния начин на живот – от Майката Природа и от Вътрешния ви Източник – Духа.
Има хора, които черпят енергия от други хора, но това от една страна е мерзка и подла работа, а от друга това е енергията на други хора, и тя не е съвсем чиста и неутрална.
Не ви съветвам да я приемате. Все едно някой да е сдъвкал храна и вие да я изядете след него, отвратително е, но има хора всякакви.
И най-важното, не се състезавайте с никой.
Съсредоточете се в оставането ви в Духа, въпреки трудните условия, в които ще попадате.
Пожелавам ви да сте отдадени докрай по пътя си към Пътя на Духа!