Как бихте реагирали, ако ви кажа, че Раят и Адът са едно и също нещо.
Знам, знам, че някои биха ме засипали от смислени доводи, но същността на различията между Ад и Рай са повече човешки възприятия, отколкото реалност.
Нека да вземем за пример една тежка болест, която е причина за неистови страдания. Знаете ли, защо страданията са адски?
-Знаете, но не искате да си спомните тези знания. Тъй като Вътрешната Природа у всеки от нас е съвършена, хармонична, с ненарушим ред, когато тялото е в такт с Нея, то също се превръща в нейно продължение.
Не можеш да заточиш Вътрешната си природа в Ада. Дори да го направиш, то Тя ще превърне Ада в Рай. Хармонизирайки средата около Нея, постепенно тя ще приведе и самия Ад в Съзвучие със Себе си. За Сърцевината на Съществото ви не съществува Ад. И това е нещо, несъвместимо, несъстоятелно. Няма как Божествената си Същност да я оковеш в Ада.
А, да, можеш да я заведеш, но предварително е добре да си наясно, че предстои този Ад да се превърне в Рай.
Същото е и с телата ни. Ако можеш да приведеш тялото си – центровете, органите, частите от него да са в такт с Вътрешната ти Природа, то ще се уподоби на Нея.
Често пъти хората би трябвало да са настанени в самия Рай. Това е, когато имат всички необходими материални средства, за да се чувстват щастливи, но се получава точно обратното – нещастни са и са жестоко угнетени и потиснати.
И защо?
Ами защото техният Рай се е превърнал в Ад. Щом човек – ума, тялото му – организма и енергията му не кореспондират с Вътрешната му Природа, състоянието им се влошава. Натрупаната болестотворна енергия достига критични стойности и се превръща в органичен проблем. Ето ти го Ада.
И обратното, може да нямаш необходимите благоприятни условия за живот, но ако си в единство с Вътрешната ти Същност, всичко заобикалящо те и средата, в която си се съгласуват с Нея.
Като ви казвам, че Адът и Раят са едно и също нещо, това не е игра на думи – реалност е.
Ето, някой е беден и дори храната му е оскъдна и еднообразна, но когато Духът говори, условията мълчат – Той пребивава в Щастие.
Сега по празниците отивайки до магазините виждаш потресаващи гледки. Гледат, избират внимателно, купуват храна и пиене все едно, че след Коледа светът свършва.
Може би си мислят, че колкото по-отрупана е трапезата им, толкова по-голямо ще е щастието им.
Приличат ми на хора, които са били гладни или затворени, и сега са като отвързани – ненаситно ядене, ненормално пиене и още по-големи претенции в истерични капризи.
Ама, когато душата ти е вързана за страхове, опасения и парализиращи ума зависимости, можеш ли да си щастлив? – Няма как, нали?
Като знаеш, че заради някаква прищявка или своеволна приумица, този, от който зависи отрупаната ти маса, може да ти спре крана на постъпленията, депресията придобива неудържими стойности. Това е Рай, ама на ужким.
И другия вариант – нямаш кой знае какво – може да е там някаква постна манджа или каквото „Господ дал“, но когато душата е в спокойна и е единна с Вътрешната си Същност, това е Райско пребиваване.
Е, тогава къде е Рая и къде Ада?
За един покварен ум е много лесно и необратимо да превърне всеки Рай в Ад.
Един праведен, умиротворен, безмълвен и благороден ум бидейки единен с Божествената си природа неминуемо ще превърне Ада в Рай.
Разбира се, че силата на Превръщането ти следва да е на ниво. Дори и да си спокоен и благ в началото, ако се оставиш ума ти да бъде обработен от заобикалящите те енергии и влияния, много скоро ти ще се уподобиш на тях. – ще им станеш подвластен.
Важното е да останеш недосегаем, въпреки влиянията на средата и на условията, в които си в момента.
Има хора, които не могат да издържат на самота.
Мен, ако питате, самотата е една от стаите и е прелюдия към Рая.
Обаче, хората, когато останат сами, често се отдават на спомени и на самосъжаление. Други се вкопчват в близките си хора и така вгорчават, и техния и собствения си живот.
Отдават се на мисли, примерно, „ех какво беше, а какво стана..“, „колко щастливо живеехме – редовни събирания, мили отношения, подаръци и взаимна топлота, а сега душевно опустошение.“
Не казвам, че събиранията са лошо нещо – прекрасно са, но те не бива да определят щастието ти.
Ще ви дам един спасителен пояс сега, и ако искате, хванете се за него.
Иначе, депресивните мисли ще ви отведат към центъра на океана на страданията. Някои ще са склонни да ме послушат, други не щат и да чуят, щото имат доводи за несправедливостта на живота и си искат предишните отношения – тяхна воля.
Всичко тече, всичко се променя.
Ако сега е така, после ще е по друг начин, а още по-после – другояче. Не можеш да искаш всичко да е като заковано и да не помръдва. Искай си, но няма как да стане.
Един се самосъжалява. Друг се страхува. Трети копнее. Четвърти се е приготвил за „Нероден Петко“, Пети иска светът да е по негово образ, подобие, ред.
Ще наблегна на спасителния пояс, а от всеки който чете ще зависи, дали ще се хване за него:
Когато стоите сами или сред други хора, които не са на вашите вълни на интересите ви, през ума ви ще преминават хиляди неща.
Ще се чувствате опустошени, самотни – ще ви е скучно или ще имате нужда да говорите с някой, ей така – просто заради топлината и взаимната подкрепа.
Начинът да превърнете Ада си в Рай е:
Да се научите да не се захващате и да не развивате мислите за самосъжаление, опустошение, самота. – Най-обикновено, когато ви споходят такива мисли, просто не им вярвайте и не ги правете приятели, защото те ще внесат унищожителна депресия в умовете ви. Бъдете решителни и не влизайте в дебрите на разсъжденията им. Така те ще се опитват отново и отново да ви занимават, но вие отново и отново не се захващайте с тях, знаейки, че това е капан на Ада.
Ще се чувствате уплашени, беззащитни, уязвими – това ще изчерпва енергията ви. Начинът е същият – не пригласяйте на тези мисли и емоции, и не се захващайте с тях. Така постепенно съхранявайки енергията си, вашите сили ще нарастват, а страхът ще намалява и ще бъде безпомощен да ви завладее. Това е Адът, които ще превърнете в Рай.
В съзнанието ви ще се настаняват идеи и желания, които ще ви нашепват, че сте нещастни, неуспели и че сте пропуснали да оползотворите пълноценно живота си. Това ще предизвика недоволство и чувство, че сте най-последни аутсайдери. Не се хващайте на тези уловки на желанията, защото, колкото и да сте придобили в този си живот, в един момент ще трябва да го оставите тук на земята.
Дори една игла не можете да вземете в момента на смъртта си, а той е най-неизбежното и сигурно нещо, което предстои са ви се случи.
Богатството – истинското богатство е във връзката с Вътрешната ви Природа, всичко друго е мимолетно, измамно и ще изчезне яко дим. Стоейки и наблюдавайки, какво се случва в ума ви, внимавайте да не се сприятелите с тези уловки. Считайте ги за пагубни и водещи до кармични наслагвания. Игнорирайте всяка подобна мисъл или емоция, и не им вярвайте. Не се захващайте с тях, не ги последвайте и ги изоставете на секундата.
Дори, ако някаква физическа болест ви притеснява, знайте, че ако имате силата да съедините – да приведете болния орган или част от тялото в единство с Вътрешната ви Природа и щом продължавате да настоявате в това единство, то болния орган или тялото ви ще се хармонизират, ще се очистят и ще оздравеят. Важното тук е да отидете мисловно към Ада в тялото ви – проблемната част и да я насочите към Вътрешната си Природа. Така тя постепенно ще се хармонизира, ще се отърси от патогените и ще се очисти, превръщайки се в здрава. Много мощно е едно такова лечение, но трябва и вяра, и воля, и дисциплина в прилагането и – настояване в единството.
Даже, ако има някой около вас, които да допринася за лошата енергетика в тялото ви, знайте, че ако имате достатъчно вътрешна сила, за да приведете този човек и енергията му в единство с Вътрешната ви Природа, то вие ще го хармонизирате и ще го пречистите. Така той повече няма да бъде в дисонанс с вас. Няма значение, какво привеждате в единство със Себе си – може да е предмет, обстоятелство, хора или ситуации, щом упорствате в това, бъдете сигурни, че ще ги синхронизирате с вас.
Всяко начало е трудно, но ако сте упорити, скоро ще можете да владеете ума си.
Започнете с медитацията. Наблюдавате ума – мислите, емоциите, чувствата, подтиците и т.н. и не се захващате с нито едно от тях. Така постепенно умът ви ще стане Пуст и недосегаем за депресия, страхове, опасения, паник атаки и всякакви други паразитни състояния.
От вас и само от вас зависи, дали ще отидете в Ада или Рая. Ваш е изборът. Не бива да се отдавате на Адски идеи. Още докато се появят и ги унищожете с оръжието на невъвличането.
Може да дойдат и позитивни мисли – прекомерно оптимистични, празнични, превъзбудени и еуфорични състояния. Третирайте ги като измамни и отново не се захващайте за нито една от тях.
Дори на физическата болка не се оставяйте да влияе на мисленето ви. Стойте стабилно насочени във Вътрешната си Същност и не бъдете подвластни, или повлияни на болката. Щом съумеете да сте силни и да не се оставяте да променя съзнанието ви, ще видите, че даже тя няма да е в състояние да ви манипулира. С времето ще я хармонизирате и тя ще изчезне.
Ще се срещате с хора, които ще бъдат подобни на мислите. Някои ще са негативни, други ще са позитивни, трети ще са подмолно лицемерни.. и какво от това?
Отнасяйте се към тях тъй, както към мисли по време на медитация.
Оставете ги да бращолевят, но не се въвличайте в насоките и идеите им. И ще видите как и те ще отидат по дяволите, подобно на злонамерените патогенни енергии.
Ако се сетят, че има нещо по-висше от техните подмолни действия – добре, нека да практикуват.
А, ако не се сетят, техен проблем – нека да вървят в Ада на жалкото си съществуване.
И последно! – Запомнете, че единственият и несравним приоритет, това сте самите вие – Вътрешната ви природа! Всичко останало следва да е подчинено и води към Истинската ви Същност!
Това е, приятели, ако съм ви полезен – практикувайте! А, ако не сте на тази вълна, ваш проблем, опитах се да ви помогна, но резултатът зависи само и единствено от вас.
Пожелавам ви желязна духовна практика!