Щом говорим за реалността, е правилно да я обясняваме с истинските и имена и думи. Не е хубаво да я извъртаме, макар и с намерението да сме по-деликатни.
Сега се сещам за една много вярна английска поговорка, която гласи:
„Излъжи силния и ще го загубиш. Кажи истината на слабия и ще го загубиш.“
Вчера ви говорих за измамните „гуру“, които не се посвеняват да търсят печалба дори от болката, страха, отчаянието на хората и от духовната им уязвимост.
Веднага някой се възмути „ама ти говориш много грубо!“
Ами по-добре да е грубо и да разтърси психиката ти, отколкото утре някой да те оплете в мрежите на лъскаво опакованата си духовна търговия.
А и кой е казал, че духовността значи заобикаляне на истината? – Обикновено, хора, които не могат да понесат истината за себе си — за слабостите си, за привързаностите си и за илюзиите, в които им е по-удобно да вярват, отколкото да се събудят.
Да, битуват едни половинчато духовни правила, в които се казва, че „не бива да се наранява никого“, „всичко трябва да се приема“, „всяка истина е относителна“ — удобни формули, които по-често служат за упойка на съвестта, отколкото за пробуждане на съзнанието.
В днешно време хората се плашат от реалността, но то това е във всяка сфера на живота – храните са изкуствени, поведението е изкуствено, отношенията и те.
Ами нека да вземем за пример духовните водачи в миналото – всички те, „не цепят басма на никой“. Можем да споменем и всички Библейски пророци, и Христос, и Мохамед, и Кришна, и Буда дори – когато трябва да се постави някой на мястото му, не се колебаят да използват целия арсенал на думи и похвати.
А ако навлезем в Дзен традицията, те пък са абсолютно безцеремонни, могат да крещят, да обиждат, да удрят, да режат илюзии без упойка — и не от жестокост, а защото там истината е по-важна от комфорта, а пробуждането стои по-високо от доброто възпитание.
В Дзен никой не се интересува дали егото ти ще се почувства „наранено“; интересува ги дали ще се събудиш. И ако за това е нужен шамар, вик или пълно сриване на представите ти — нека, така да бъде.
В търсенето на пътя към Реалността няма място за галене на егото, удобни лъжи и захаросани истини; има място само за пряко виждане, което често боли, но освобождава.
Дзен е директният път, труден, но истински. Има и много други пътища, но те са за онези, които търсят утеха вместо истина, обещание вместо истинска проверка, ритуали вместо вътрешна решимост.
Дзен не утешава — той оголва. Не обещава спасение — изисква директно виждане. И който не е готов да изгори представите си до пепел, по-добре да не го докосва.
Толкова за тези, които предпочитат да мижат с очи, вместо да се отправят директно към собствената си тъмнина. Дзен е за смелите, за онези, които са готови и искат да видят нещата такива, каквито са, без прикрития и самоуспокоение.
Думата ми днес е за друго – това как да интегрираме Дзен практиката си в ежедневния живот.
Ако само медитираме на постелката и в благоприятни условия, то все едно да сме капитани на далечно плаване, но без да сме се качвали на кораб. Ще знаем всичко как трябва да стане, ще имаме много информация, но ще сме като посадени в саксия. И ако малко ни духне студения вятър, ще изсъхнем.
Или като някои аквариумни рибки ще си плуваме „на воля“, но само вкъщи.
Идеята на медитацията не е да практикуваш само в домашни условия, защото това не може да те освободи от веригите на страха, навиците и илюзиите, които ти натежават в ежедневието. Истинската медитация те следва навсякъде — в думите, в действията, в конфликтите и в хаоса, и само тогава започва да пречиства ума и сърцето.
Ако не си готов, ще приличаш на някой разпален евнух, който знае на теория всичко как става – от край до край, но неговата немощ не е телесна, а духовна: той познава движенията, думите и ритуалите, но е отрязан от Живия Извор.
Така неподготвеният практикуващ — пълен с термини и обяснения, но лишен от сила, защото не е рискувал да влезе докрай в собствения си Ад, в шока от разочарованията, в торнадата на страха, където всички илюзии се стопяват и остава само неподправената истина относно самия теб.
Там не можеш да се скриеш, да се извиняваш или да се облегнеш на удобни формули от Учителя — само ако преминеш през този пречистващ огън, започваш да живееш без да търсиш одобрения, без да се страхуваш от загуби, без да се привързваш към удобно статукво.
Всички знаят, какво е да дадеш тон за песен. Изпяваш вярно една фраза и после всички пеят по твоя пример.
Същото е и с медитацията на килимчето при предварително създадените благоприятни условия.
Настройваш ума – емоции, чувства, подтици, настроения, нагласи. Когато са пряко продължение от Пустотата, те са уравновесени и балансирани така, все едно че ги няма. Щом си медитирал и не си се въвличал в предложенията на ума, той постепенно утихва. Утихне ли ума, тогава всички чувства, емоции, подтици също се завръщат в Истинския си Дом – става невидими, т.е. има ги, но все едно, че ги няма. Няма ги, но те са си там, без да ти се натрапват и без да поляризират съзнанието ти.
В този състояние започваш да виждаш всичко такова, каквото е, без омраза, без привързаност, без илюзии, и можеш да действаш свободно, без да си пленник на своите собствени реакции.
Ето, затова е медитацията. Практиката ви не бива да е ограничена от комфорта.
Във всякакви условия следва да можете да я поддържате така, както когато сте в благоприятните условия.
Как да стане това пренасяне на медитацията от килимчето върху ежедневния живот?
Първо медитирате сред благоприятни условия, там където никой и нищо не ви смущава.
Когато вече имате знанието и умението да медитирате, се опитвате да не излизате от това състояние на покой, умереност и ментална тишина.
Пренасяте техниката в ежедневното си състояние. Първо можете да започнете с поддържането на безмълвността и умиротворението на ума. После във всички състояния.
Най-полезна е медитацията, в моментите, когато сте се изгубили в страхове, в паника, объркване или други силни емоции и чувства!
Очаквайте тези дисхармонични състояния с готовност за тях. Появят ли се, веднага включете медитативната си техника.
В началото може да не успявате да запазите Чистото си Съзнание непокътнато. Няма проблем, не бъдете максималисти, защото всичко идва постепенно.
Важното в случая е да се придържате доколкото ви е възможно към Състоянието на Покой, постигнато в предварителните тренировки.
Ясно е, че веднага няма да ви се получи, но практиката и упорството ви в последствие ще направят така, че умът ви да остава невъзмутим по всяко време и ситуация.
Колкото повече практикувате, толкова по-добре ще ви се получава. И най-важното, не се самоосъждайте, когато не успеете, направите пропуск или сгрешите. Това следва да е урок, който да вземете предвид занапред. Чувството за вина в този случай е лош съветник, изоставете го.
Практиката и само практиката ще ви направи способни да владеете ума си.
Иначе, ако знаете нещата само на теория, ще приличате на онзи споменат по-горе евнух.
Логически може да знаете психологията. Ще можете да си обяснявате всичко и ще ви е ясно, че някои неща в ума ви не са реални, но ако не практикувате няма да има много голяма полза от тези знания.
Единствено, когато отново и отново прилагате медитативната си техника в реални ситуации, ще можете да владеете ума си.
А, а какво означава „да владееш ума си“?
Означава, да не се захващаш с никоя от паразитните мисли, независимо, дали те са негативни или позитивни и без значение дали са верни или погрешни.
И като не се занимаваш с това, което нахлува в ума ти, постепенно умът ти утихва и става пряко продължение на Духа ти – Изначалната ти Природа. Щом умът ти единен с Първоизточника вътре в теб, тогава той е много мощен, обхватен, интуитивен и не се отклонява в паразитни посоки, идеи и излишни разклонения.
Така, умът ви няма да черпи ценната енергия на тялото в излишни небивалици – лабиринтите на страховете ви.
Сега, ако някой ви каже, че има лесен начин да въведете медитацията си в ежедневието, знайте, че нагло ви лъже.
Ако ли пък някой друг ви съветва, че това е невъзможна кауза, пак не му вярвайте, защото е само въпрос на време и воля да го постигнете.
Трудно е, но пък това е директния път към Истинския ви Дом.
Има и други пътища, които не са толкова стръмни – вървят зигзагообразно към върха на Истинската ви Природа, но те никак не са толкова продуктивни. – отнемат много време и затова поглъщат много повече усилия.
Този, който е решен на всичко, не губи време и не си създава кармични обстоятелства.
Дзен, като Дзен – няма място за хленчене, лигавене и отлагане.
И накрая, приятели, не бива да се самозалъгвате. Не търсете комфорт в духовността, не се крийте зад свещени текстове или анемични духовни формули.
Ако не си готов да видиш себе си такъв, какъвто си, с всичките си страхове, слабости и илюзии, по-добре не се отправяйте директно към Дзен – към Истинския си Дом.
Дзен не се грижи за чувствата ви. Той е шамар в лицето, пробив в егото, огън, който изгаря всичко фалшиво и ненужно. Ако не усетите този огън, ако не преминете през собствената си тъмнина, ще останете само с познания на теория — сухи, безсилни, подобно на оня нещастен евнух.
Истинската сила идва само когато умът ви спре да се влачи след паразитните мисли, когато чувствата и емоциите повече не могат да ви управляват, когато всяка ситуация, всяка трудност и всяко объркване стават поле за практика. Всичко друго е самозаблуда — и ще е жалко за самите вас, жалко заневидимите помощници около вас и за времето, което така безвъзвратно сте загубили.
Прекрачете границите на комфорта – на удобното и безопасното.
Погледнете директно истината в очите. Направете огъня на практиката ви да изпепели фалша, нечистотиите в ума ви и хаоса, и бъдете готови Духът да ви изпита. Може и е вероятно Той ще виизправи на нокти, но това е Истинския Път. И когато се отречете от илюзиите, ще усетите свободата, която никоя дума, книга или учител не може да ви даде.
Така няма да губите времето и усилията си, а Кармата ще ви бъде само и единствено за забавление, т.е. няма да има реална власт над вас.
Това е малко трудно да бъде обяснено, но считайте, че когато сте в Едно Цяло с Духа, никой и нищо няма да е в състояние да ви навреди или да ви отклони от Пътя.
Пожелавам ви упорито внедряване на медитативната ви практика в ежедневието!