По пътя към Себе си няма пътни знаци. Много е лесно да се заблудиш, защото указанията, които се дават в книгите, почти винаги са непълни или се смотолевят кой знае защо – най-вероятно от незнание, а може би и поради невъзможността нещата да бъдат изяснени докрай само с писане и четене. Предполагам също, че повечето хора познават нещата повърхностно и нямат и представа, че те са неизпълними така, както ги поднасят. Когато са просто папагалски повторени, няма как всеки детайл или приложение на техниката да са изяснени.
Нещата обаче не са такива, каквито изглеждат, нито пък са другояче, защото надълго и нашироко се обяснява как винаги трябва да си „тук и сега“. То не че не е правилно да си „тук и сега“ – правилно е, но ако се вторачиш в практиката си и наблягаш на усиленото, концентрирано „тук и сега“, рискуваш да ти „изгори някоя платка“ и да изпушиш. Силно концентрираното внимание има своя потенциал – донякъде ще успееш, но стигнеш ли границата на възможностите си и не се съобразиш с тях, ще се сринеш.
Защо ли? Ами защото всеки вид концентрация, медитация или техника си има своето място, интензивност и начин на прилагане. Прекаленият ентусиаст със сигурност бързо ще се блокира. А недостатъчно настоятелният също толкова скоро ще изгуби вниманието си поради разсейване – било то заради някаква емоция, чувство или копнежно желание, или поради друга съблазън.
Е, тогава как да постъпваме, когато сме решили да не губим вниманието към себе си в ежедневието? Всъщност техниката е много проста, но хората, заради замъгления си ум, я губят.
Няма нищо по-естествено от това човек да е себе си. Това е обичайното естествено състояние у всеки човек. Няма нужда да търсиш Истинското си Състояние – то така или иначе винаги присъства в теб, когато не си замъглен. Проблемът за загубване на исконната си идентичност идва от това, че заради външен натиск и очаквания човек постепенно изоставя вътрешната си мярка и започва да живее чрез внушени роли, които с времето приема за свои.
Идентичността не се губи изведнъж – от една страна тя се разменя, малко по малко, за удобство и сигурност, но най-вече заради сетивни наслаждения и плътски удоволствия тя бива изоставяна, забравяна, низвергната, предавана, залагана.
Мярата в духовната практика е от съществено значение, и не напразно, и не случайно Буда разкрива своя среден път на умереността. Бъдете себе си и не се колебайте да отстоявате състоянието на вътрешната си същност. Ще срещнете най-различни предизвикателства, провокации и вмешателства, но нека това да се превърне в закаляване, а не в разколебаване или обезсърчение.
Набива се на очи, че има хора, за които да стоят и да помълчат е все едно да издържат на някакво неистово изпитание. Какво по-естествено от това да стоиш и да гледаш някъде в пространството и да помълчиш? И лошо ли е това, ако е в присъствието на други хора – никак даже не е!
Обаче, когато си мислиш, че това е един вид неловка, неестествена пауза, пренебрежение към събеседника или причина да те помислят за тъп, щото няма какво да кажеш, бързаш да запълниш мълчанието. Няма значение с какво, стига да не си подложен на „инквизицията“ на тишината.
Това не се ограничава само до общуването с други хора, а и когато си съвсем сам и в ума ти стои пустото пространство, това предизвиква у такива хора почти адското чувство, че са се изгубили.
Не, приятели, не сте се изгубили, когато сте в Тишината, а се губите в думите, в разните ситуации, в страховете и в суетата за това как ще изглеждате в очите на другите.
Ами приемете го – нека, както искат, така да възприемат мълчанието ви. Обичайно, всеки ще го възприеме според собствените си разбирания.
- Някой ще си мисли, че това е неестествено, тъй като самият той е навикнал да приема неестественото за естествено състояние.
- Друг ще си мисли, че имаш нещо тайно да обсъждаш със себе си.
- Трети… може да е бъгнат по най-различен начин и ще си уйдурдисва акъла според собствените си фантазии.
Колкото хора, толкова представи, мнения, разбирания, тълкувания или упреци.
Ама мен хич не ме е еня кой къде го стяга или къде го е засърбяло, за да давам обяснения защо стоя в Тишината или да търся начин да задоволя болното му любопитство. Нека си мисли каквото си иска – негова воля.
Един ще мисли за мен реалистично – това е добре, щото явно човекът е адекватен.
Друг ще „шета“ на болния си мозък и ще тълкува мълчанието ми като „нещо, което ми тежи, а не мога да го кажа“… Ами такъв е човекът – има бъг в главата си и аз сега трябва да правя двойни салта или ментални премятания, за да „начеша крастите“ вътре в главата му. Няма да стане, нека си мисли, според демоничните му вътрешни фантазии.
Тези демонични енергии, които е допуснал да се ширят в съзнанието му, не са мое производство – негови са. Той ги носи там отдавна, вероятно от предишни съществувания, за които нямам нито вина, нито той има основания, но менталните вируси не прощават на никого.
Такива хора ще срещате – хора, които проектират собствените си сенки върху вас, макар да нямат ни най-малко основание. Хич да не ви дреме и пет пари да не давате за това. Ще правите това, което вътрешната ви тишина ви дава и излъчва като състояние, и няма да правите компромиси със себе си.
Тук уместно ще използвам онази яка Дзен фраза:
„Стоейки в Безмълвната Тишина, дори земята да се преобърне и дори Небето да се прекатури, няма да помръднеш дори!“
Нали се сещате, че не можете да угодите на целия свят, нито може дори да им обясните нещо. Те си хвъркат някъде, където умът им ги носи по топлия въздух, и тъй като не принадлежат на себе си, не могат да разберат и вас.
Има най-различни хора, с най-различни изкривени умове. Нито можете, нито трябва да се занимавате с тях, защото дори само ако им кажете „Добро утро“, това вече е капитал за артикулиране на техните фантазии.
И ето какви варианти на оскъдни умове ще срещате:
- Оня какво щял да каже – на него или вечеря с жена си…
- Другият какво щял да направи – ами той така или иначе прави с ръцете си разни неща, когато никой не го гледа…
- Третият как щял да те погледне накриво – ами такъв се е родил, кривоглед ум…
- Четвъртият как щял да извърти нещата, щото не сте му дали правдоподобно обяснение и сега го стягала каската от това…
- Петият пък го усукал, за да те принуди да вземеш участие и да му се обясняваш като ученик на родителска среща…
- Шестият те злепоставил, щото дразниш демоните му в болната му психика.
- Седмият искал да те принуди да говориш, щото да обясниш на дяволите в главата му, че ти не си съвсем „ангел небесен“ – а, пълен си с кусури.
- Осмият бил „разочарован“, защото не си реагирал според сценария, който е репетирал сам вкъщи.
- Деветият се почувствал застрашен от мълчанието ти, защото в него не намерил удобна дръжка, за която да се хване, та да те повлече надолу със себе си.
- Единайсетият ти лепнал етикет, защото Пустото поле го плаши повече от всяка илюзия.
- Десетият решил, че си надменен, понеже не си се навел достатъчно ниско, за да потвърдиш собственото му „величие“.
- Дванайсетият започнал да „чете между редовете“, макар че ти изобщо не си писал редове.
- Тринайсетият се обидил превантивно – за всеки случай, ако мине номерът.
- Четиринайсетият решил, че мълчанието ти е манипулация, защото никога не мълчи без изгода.
- Петнайсетият настоял, че „трябва да се изяснят нещата“, сиреч да се разпилеят още повече, щото така са му най-удобни.
- Шестнайсетият те обвинил, че бягаш, понеже не тичаш в неговата посока и не му акомпанираш.
- Седемнайсетият казал, че „така не се прави“, без да знае как изобщо се прави, но нека да вземе участие за авторитет.
- Осемнайсетият решил, че си проблем, защото не участваш в разпалваната колективна истерия или конспирация.
- Деветнайсетият – аааа, откачена работа – не се занимавайте с дебили, оставете ги да мислят каквото си щат, тяхна работа.
Нека всички те поединично или групово да си го д*хат, ако искат – може и ортогонално!
Стойте си в тишината, приятели, и оставете болните да носят своите болести. Вие не сте виновни за техните извратени умове.
Разбира се, ако някой поиска помощ – дайте му я. Но внимавайте, защото такива душевно болни хора могат да направят от мухата слон, ако им дадете материал. Винаги преценявайте дали човекът иска помощ или търси материал за интриги. И ако е така, шкартирайте го своевременно.
Оставайте верни на себе си, независимо какво се случва. Ще има подеми и падове, но нека дзен фразата: „И какво от това?“ да не ви напуска никога.
Не може без изпитания, не може без тестове, щото иначе ще приличате на недоучил студент, който уж знае нещата, ама когато дойде време за прилагане, се спъва в първото препятствие и се срива.
Не слушайте глупаци! И не се впечатлявайте от тях – имало ги е винаги, има ги и ще ги има в бъдеще.
По-добре би било да ги няма, но хахахах, какво да се прави?
Пожелавам ви неотклонна и солидна медитативна практика, която да ви доведе и да ви поддържа единни с вашата вътрешна природа – духа ви!