Няма нещо, което да не е изговорено. Безброй думи, безкрайни разговори, безчет обяснения и в крайна сметка – нищо не е ясно, нищо не е сигурно.
Малко неща са сигурни на този свят и едно от тях е смъртта. И да ви е страх, и да треперите, или да се ужасявате, смъртта със сигурност ще дойде един ден.
Човешкият живот е мимолетен – кратък като дъх, а желанието за обезпеченост с материални средства и сигурност излиза в космическото пространство на илюзиите, където всичко привидно стабилно се разпада. Само съзнанието, което стои в Пустотата, остава непокътнато.
Хората се запасяват с пари, земи и богатства, без да осъзнават, че в един скорошен ден няма да могат да вземат дори една карфица със себе си. Илюзията, че ще живеят необозримо дълго, е коварен капан на ума, който краде от безценното им време.
Ето, наскоро завърши старата година и посрещнахме новата – 2026. Хората се радват и празнуват, като че ли някой им прибавя още една година. Но не – още една година си замина безвъзвратно.
Добре е, когато това е повод за точна равносметка: какво сме постигнали, какво сме пропуснали и какво сме изгубили през изминалото време. Хубаво е и да си правим планове за новата година. И наред с кариерните, материалните и финансовите цели е много разумно да поставим на преден план и духовния си път.
Нещо повече – духовният път би следвало да е приоритет пред всичко останало. Защото, ако поставиш кариерата на първо място, никой не знае колко време ти е дадено да дишаш – това е под властта на Духа. Ако сложиш материалното си облагодетелстване пред Вътрешната си същност, ще приличаш на човек, който слага „каруцата пред коня“. Ако пък наблегнеш на напредък във финансовия аспект, може да изгубиш здравето си, а всички пари да се окажат недостатъчни, за да го възвърнеш.
Обаче хората изобщо не се замислят върху това. Те се движат смело напред, подобно на лодкар, който насочва лодката си към бездънната пропаст на подземен водопад.
Нещата външно изглеждат опростено, логично, но и съвсем ограничено. В умовете на хомо сапиенс се въртят сетивни представи, но сетивата ни са в съвсем стеснен диапазон – виждаме от – до, чуваме от – до, усещаме от – до.
Човешките същества, колкото и да не го осъзнават, са в постоянен енергообмен с външната среда и с целия свят. От друга страна, те си взаимодействат и с невидимия свят, включително със света на мъртвите.
По начало не е добре, когато човек често контактува с мъртвите, макар това да е само в мислите му.
Защо не е добре?
Защото мъртвите имат свой свят на обитание, и когато постоянно мислиш за някого, го извикваш. Но за да дойде в нашия свят, мъртвият трябва да вземе енергия от теб. Ако това е само спомен – няма проблем, но ако стане ежедневие или ежечасен ритуал, здравето ти неизбежно ще пострада. Ще отдаваш голяма част от енергията си на мъртвия, когото постоянно каниш в живота си.
Разбира се, има различни същества на този и на Онзи свят. Едни са добри и благоразположени, други са враждебни, трети – гневни или себични.
Дори ако попаднете на добри и благоразположени към вас, пак не е добре постоянно да отдавате силите си, защото това със сигурност ще се отрази на здравето ви. Дефицитът на енергия в някой от каналите ви може да разклати или обърка функциите на организма.
Тези зависимости не се разглеждат нито от съвременната наука, нито от психологията, но са от съществено значение.
Когато човек дълго време е в плътна връзка с мъртво същество, той със сигурност започва да боледува. В моята лечителска практика съм срещал безброй такива случаи. Често връзката с мъртвите е заради привързаност – хората обичат роднини, близки или приятели до степен, че превръщат ежедневието си в ритуал и общуване със света на умрелите.
Много често тези хора изпадат в депресия, ако прекратят контакта си с мъртвите. Става омагьосан кръг – от една страна, мъртвите черпят енергията им и това влошава физическото и менталното им здраве, а от друга, ако се опитат да се откъснат, не могат заради мъката.
Един здрав човек има силата да прекрати такъв контакт, но когато дълго време е бил в „мъртва връзка“, му става невъзможно да спре да комуникира. Тогава човек с опит и силна връзка с Духа би могъл да помогне – но само ако бъде помолен. В противен случай намесата не е редна.
Нерядко се случва някой от света на мъртвите да се включи в живо физическо тяло и да принуждава човека да отдава силите си. Това може да стане в момент на слабост или когато духът на мъртвия е афектиран и притежава голяма сила, на която живият не може да се противопостави – например при убийство или опит за връщане към живота на мъртвия. Различни случаи на афектирани, гневни духове атакуват виновни или невинни за смъртта им.
И това не е фикция. Когато се прекъсне връзката с мъртвия, човекът бързо се възстановява и здравето му се подобрява.
Съществуват и други невидими същества, които могат да се включат в тялото, особено ако гостоприемникът е отслабен или има пролука в психиката – например при употреба на наркотици.
Общо взето, ако човек не посещава нечисти места и не оголва енергетиката си, невидими паразити трудно проникват. Но ако изпадаш често в истерия, страхове, двоумения или депресивни състояния, е вероятно някакъв невидим паразит да се е закачил за теб и да те източва постоянно.
Тези невидими връзки пият от енергията ти и никакви лекарства или разговори не могат да помогнат. Само отстраняването на връзката с невидимия дух прекъсва източването.
Ако нямаш сила да го направиш сам, няма да помогнат никакви „техники“ или излъчена любов към духа. Това е като да се опиташ да се договориш с нечестивец – той точно това очаква.
Това са болестите на нашето време – невидими, хищни, упорити. Могат да се проявят като депресия, обсесивно-компулсивни разстройства, панически атаки, шизофренни или автоимунни заболявания, дори физически болести. Най-честите причини са привързаност към мъртви или преследване от враждебни невидими същности.
Абстрактна тема е, но това е самата истина. Лекарството е винаги във вас. Не може да имате по-важен приоритет от Единството с Вътрешната ви Същност.
Ако сте привързани към някой или нещо, вие го поставяте пред Вътрешната си природа. Ако се страхувате или се отвращавате от нещо, усилвате това отвращение пред вътрешната си същност.
За да се освободите от невидимите духове – патогенни и паразитни енергии – е добре да наблегнете на Единството с Вътрешната си Същност. Ако все още се чувствате слаби, потърсете вещ човек, който да ви помогне.
Моят съвет е да практикувате медитацията си методично и ежедневно, за да се очиствате своевременно от невидими набези на зли духове, ларви, духове на мъртви или скитащи сенки, които се опитват да нарушат покоя и вътрешната ви хармония. Съсредоточеното съзнание и постоянната практика са вашият щит и светлина срещу всяко външно и вътрешно смущение.
Продължавайте упорито по този път, защото само чрез постоянство и бдителност можете да останете непоклатими пред невидимите зли сили. Медитацията ще ви направи непробиваеми за смущенията на ума и духа, ще ви научи да виждате истинската същност на явленията и ще ви превърне в господари на собствената си вътрешна крепост.
Никой враг няма да може да ви докосне. Умът ви е щит, духът – меч. Стойте будни, действайте чрез Вътрешните си ходове и бъдете недосегаеми.