Трудно ми е да разбера, откъде идва голямото самочувствие у младите хора в днешно време. Има една много силна английска поговорка, която казва, че някой „Е легенда в собствената си глава“.
Ние – хората от старото поколение сме далеч по-критични към себе си и способностите си. И дори нещо да ни е познато до болка, пак го разглеждаме и изследваме като непозната материя. А младоците окрилени от незнанието си, са сигурни в себе си и във възможностите, като че ли увереността им се ражда не от постигнатото, а от това, което още не са разбрали. Колкото по-малко си се сблъсквал с реалността, толкова по-лесно е да си гений в собствената си глава. Опитът учи на съмнение или най-малко на по-голямо внимание към непознатото, а незнанието — на самочувствие; и затова днес легендите се множат бързо, без да им се налага да доказват нищо, освен колко високо е мнението им за себе си.
Това пренесено в духовната реализация означава само едно – попадане в клопките на лесната измама и манипулации.
Много пъти съм говорил за изпитанията, в които неминуемо ще ви постави Духът.
Навлизайки в духовното поприще, е добре да си давате сметка, че изпитанията са тези, които ще ви направят несломими, невъзмутими, недосегаеми за сатанинските набези.
Говорейки за това сякаш повечето хора не осъзнават истинското значение на казаното.
Но за да сте наистина устойчиви, първо ще се наложи да минете през изпитите и ситото на премеждията. Без това не може, всъщност може, но ако не издържите на проверките, вие няма как да можете да сте уверени, че сте хора на Духа.
Да – те изпитните сесии ще се провеждат в самите вас. Духът ще ви поставя в различни ситуации, които може и да не са видими за околния свят, но за вас те да са истински изпитания.
Примерно, ако сте с хазартен характер, ще се наложи да подчините желанието си за печалба и то да остане някъде назад в избора ви. На първо място ще е винаги уравновесеността и способността да се откажете от всяка печалба и това не бива да ви натоварва. Едва след като можете да останете непоклатими в Центъра на съществото си, тогава можете да пристъпите към игри на късмета. И винаги и във всеки момент ще се наложи да бъдете абсолютно безпристрастни, уравновесени и с безмълвен ум. Ако можете това, тогава ще ви е позволено да играете хазарт толкова, колкото си искате. Друг е въпросът, че бивайки единни със Себе си страстта ви ще е под властта на хладния ви ум.
Или ако сте любител на силни страсти или похотливи игри, ще се наложи да поставите под владение самите импулси-подтици, а не обекта на желанието. Не партньора, не ситуацията, не изкушението трябва да бъдат ограничени, а вътрешния тласък, който ви подтиква към тях. Едва когато можете да присъствате в самата поява, без да я подхранвате, без да я развивате и без да я потискате, тогава играта ще престане да ви владее. И тогава похотта, както и хазартът, стават просто форма — празна, прозрачна, лишена от власт над вас. В противен случай не вие играете, а бивате изиграни.
Ако във вас се е разраснала алчността и това ви принуждава към нови и нови материални завоевания, тогава вие пак следва да можете да овладеете тези вътрешни подтици. Насочвайки всичко съществуващо във вас към Духа си, то ще придобие балансираността Му и когато имате тази вътрешна хармония, непоклатимостта на ума и безпристрастността, едва тогава ще можете да се „отдадете“ на материалните постижения. Имате ли състоянието на невъзмутимия покой и следвате ли Вътрешните си ходове, тогава наистина ще можете да печелите много пари, средства, имоти, но разликата е, че това няма да е самоцел, а ще е следване на посоките на Духа. В смисъл, че материалните ви печалби ще бъдат насочвани в области, в които Духът ще ви води и наставлява. И това няма да е генериране на нови кармични последствия, а ще е унищожаване на всякаква карма.
Изпитанията ще са на тематика, в която по начало сте слаби или сенките на привързаността или отвращенията са ви владеели във времето.
При всеки човек това е индивидуално. Един е горделив, друг е със смазано самочувствие. Някой е навикнал към лъжи или измами. Има хора, които живеят заради удоволствията и биха дали всичко, за да ги изпитват с все по-голяма сила.
Различни индивидуалности – различни слабости.
Тръгнеш ли по пътя към Духа, ще се наложи да превърнеш слабостите си в сила. А силните си страни да овладееш така, че те да не са необуздани подтици.
И вървейки към пътя на Духа през годините, ще ти се налага да преодоляваш изкушенията, съблазните, страховете, неприязънта, омразата и антипатията.
И едва като се научиш да си овладян „до мозъка на костите“ – едва тогава можеш да се наречеш адепт – единен с Духа.
Ако те люшкат силни страсти – слаб си, хилав си още.
Ако те владее гладът – не ставаш за единство с Духа, защото гладът ще е по-силен от единството.
Ако те изпълва страст – невъзможно е да си уравновесен и да се водиш от Вътрешната ти природа.
Ако те раздира чувство за мъст, омраза, ненавист – това е поляризиране, а не е състоянието на Пустотата. Значи, че не те бива да стоиш в Центъра си.
Ако нещо – каквото и да е то има власт над теб, това значи, че си негов роб и негов изпълнител, а не си свободен, недосегаем, неподвластен. Така ти не можеш да си безпристрастен продължител на Духа.
Много нелепо ми изглеждат хората, които претендират за духовност и умения, а не са сложили под подчинение вътрешните си слабости, пороците, лошите си навици, и дори силата си. Да, силата често пъти се превръща в слабост, заради прилагането и не на точното място и не с хармоничната и мярка.
Още по-смешно изглеждат младоците, които се пробват да си пробутват несръчните си номера.
Ех, приятели, първо е добре всички номера да преминат през собственото ви овладяване на емоции, обуздаване и усвояване и едва тогава евентуално ще можете да ги прилагате и върху другите хора.
Във всичко е така, но това важи с особена сила за Духовните постижения.
Да си посветен на Духа, не става само с четене на Свещени писания, не може само с цитати и не се получава си изучаване на дебели книги.
За да си Единен с Духа, се налага наистина да си в едно с Него, но не само на удобната постелка и на комфортната възглавница.
Да си Единен с Духа е да можеш винаги, във всяка ситуация и при всяко състояние – комфортно или некомфортно – трудно, болезнено, мъчително, да останеш и да отстояваш Пътя на Духа.
Иначе ще е смешка от най-неудържимите, щото едно ще говориш, друго ще знаеш, че можеш. И трето – нищо няма да ти се получава.
И тогава неизбежно ще се сблъскаш с най-болезнената истина – Духът не се впечатлява от служби, претенции, титли, самочувствие или добре заучени фрази. Той откликва единствено на искреността пред самите себе си. Не на това, което мислите за себе си, а на това, което реално сте, когато няма кой да ви гледа и аплодира.
Духът не се поддава на самозаблуда. Той няма нужда да бъде убеждаван или навиван. Не се трогва от „легендите в собствената ви глава“. Там, където има истинска сила, няма нужда от демонстрации. Там, където има дълбочина, няма нужда от врява. А там, където има Пустота, няма его, което да иска да бъде на показ.
Затова и Пътят е толкова усамотен. Не защото е елитарен, а защото малцина са готови да се разделят с удобните си илюзии. Много по-лесно е да се обявиш за пробуден, отколкото да понесеш оголванетои разкриването на слабостите пред самия себе си. Много по-лесно е да говориш за Духа, отколкото да позволиш Той да те води, очисти и прекрои.
И тук идва голямата разлика между старото и младото – не във възрастта, а в готовността да бъдеш смирен пред непознатото.
Старият знае, колко малко знае. Младият още не е разбрал, колко не знае. А Духът… Той чака. Търпелив е. Не бърза. Не се впечатлява.
Когато си готов да паднеш, без да те е срам;
когато си готов да мълчиш, без да се доказваш;
когато си готов да загубиш, без да се озлобяваш;
когато си готов да нямаш нищо – нищичко, без да страдаш — едва тогава, и само тогава, Пътят ще започне да ти се разкрива.
Всичко друго е врява и ненужен шум.
А врявата и самонадеяността, колкото и убедено да звучат, не са Дух.
В крайна сметка в Пътя не съществува самозаблуда. Духът не се подчинява на самочувствие, нито на младежка дързост, нито пък на стари заслуги.
Той се разкрива единствено пред онзи, който е готов да бъде освободен от илюзиите си и да остане стабилен дори когато няма за какво да се хване. Истинската сила не е в това да се мислиш за властен, а в способността да бъдеш безпристрастен, тих и неподвластен – дори на собствените си сенки.
Затова, не бързайте да се наричате хора с власт или пък духовни, пробудени, или посветени. Оставете изпитанията да говорят вместо вас. Ако след бурята сте все така спокойни, ако след загубата сте все така цялостни, ако след изкушението сте все така неподвластни – тогава думите вече не са нужни. Тогава Духът сам ще ви повика. И в този миг няма да има нито легенди, нито роли, нито самочувствие – тогава самите вие ще се превърнете на Път.
Пожелавам ви волева и дисциплинирана духовна практика!