Знаете ли коя е мярката за достигане на Духа?
Всъщност, то не е мярка, а е един добър показател.
Колкото един посветен по-бързо достигне до състоянието на уравновесеност и пребиваване в Центъра си, толкова по-надежден може да бъде отговорът, дали той наистина е посветен.
Ако някой го вълнуват пристрастия, привързаност, вкопчване, той няма как да е навлязъл дълбоко в тайните на Духа.
И ако някой го тресе нещо свързано с отвращения, отблъскване, отбягване, то той няма как да може да се свърже в стабилна връзка с Духа.
Като казвам „Духа“, имам предвид вечната и непроменима Дълбока същност у човека, която пък е неразривно свързана с Абсолюта.
Не може да имаш страсти, непреодолими желания, копнежи и други силно привлекателни чувства и емоции и да си свързан с Вътрешната си същност – невъзможно е.
Не може силно да ти въздействат отвращения, отблъскване, омраза, ненавист към каквото и да е и същевременно да си в такт с Вътрешната си природа – абсурд.
Още повече, когато някой бива силно разтърсван психически от света около него, от хората и постъпките им, от несправедливостите и нечистотиите, той няма как и не може да бъде пряко продължение на Абсолюта.
Или пък, ако е обсебен и притеглен силно, независимо от какво – може да е дори от чистия живот или просветлението си, той не може да е единен с Дълбоката си същност, тъй като ще принадлежи и ще е изцяло в робството на привързаността си към тези идеи или цели.
Независимо, че той може да се нарича „гуру“, „лама“, „учител“ или както си иска, но той няма да е нищо повече от един пристрастен, привързан – обусловен от страховете и отвращенията си изпаднал човек.
Сега е наред да попитате:
„Защо, човек не може ли да харесва или да не харесва нещо и това порок ли е? Примерно, ако имаме вкус или пък отрицателна оценка, това пътя към ада ли е?“
Не, разбира се. Човек не може да се храни, нито дори да отиде до тоалетната, ако няма желание. Не става въпрос въобще за това. Но ако някой е така обсебен от дадено чувство, емоция или пристрастие, че да не може лесно да ги преодолее, то тази привързаност ще се превърне в затвор, че и в експлоататор.
Разбира се, че човек би следвало да има трезва преценка кое е добро и кое е зло, красиво или грозно, правилно или порочно. Но ако отвращението от негативното се е превърнало в негов господар, то този човек винаги ще гледа неистово да избягва от страховете или отблъскването си и по този начин ще робува на избягването от тях, а не на Вътрешната си природа.
Има хора, които са толкова силно обсебени от идеята, че са постигнали просветление, че са вкоренили това в умовете си и не допускат нищо друго и си вярват до смърт.
Също някои така са привлечени от дадено действие или страст, че не желаят дори да допуснат, че това може да е силно порочно и светотатствено.
Така те не търсят Истината, а търсят потвърждение на собствените си желания и блянове.
Те не се свързват с Духа, а с образа и представите, който са си изградили за Него.
Истинският показател за вътрешна зрялост не са външните действия, нито титлата, нито актьорското майсторство за смирение.
Показателят е способността бързо да възстановиш равновесието си и завръщането в Себе си – в Центъра си.
Докато те докосне емоционално-чувствената вълна – и насочвайки се навътре, тя да отмине.
Още докато възникне чувство или емоция, но да не те отвлекат от Центъра ти.
Още докато се появи мисъл – и веднага тя да не може да те въвлече след нея и да не те завладее.
Уравновесеността не означава безчувственост.
Тя означава сила в това да останеш стабилен, непоклатим и да стоиш недосегаем в Центъра си.
Стабилен да чувстваш, но без да бъдеш отвлечен, владян и притежаван от чувството.
Свободен да действаш, но без да бъдеш оковаван – без да си роб на желанията.
Свободата да обичаш, но без да се вкопчваш и да се отдаваш на илюзията за притежание.
Свободата да отхвърлиш нещо, без омразата или страхът да се превърнат в твой господар или непреодолимо желание за бягство.
Духът не воюва, защото Той няма реални противници, които могат да му се противопоставят. Нито сега, нито във веки веков.
Духът не доказва на никой нищо, защото Абсолютната Истина е Негова.
Духът не настоява, защото знае, че рано или късно всички ще се завърнат пак там, откъдето някога са тръгнали. Тяхна е волята (и кармата) да определят когаа.
Когато човек е дълбоко свързан с вътрешната си същност, той може да бъде в центъра на урагана, на торнадото, на бурята и пак да остане недосегаем и тих.
Той може да види несправедливост и да действа, но без омраза, ненавист или чувство за мъст.
Посветеният може да срещне съблазън и прониквайки с Духа си в нея да я разпознае, без ни най-малко да повлияе или пък да се разкъса вътрешно.
Практикуващият Пътя на Духа може да чуе обида и тя да му прозвучи като похвала и като доказателство за уменията му .
Това обаче не е студенина, това е неподвижност на ума в Центъра му.
И тук е тънката разлика:
не става дума да нямаш никакви желания, а да не се оставяш да бъдеш завладяван и притежаван от тях.
Не става дума да нямаш страхове, а да не живееш в подчинение и обреченост от тях.
Не става дума да не изпитваш отвращение, а да не позволиш на отвращението да определя посоките на пътя и да не пречи на полезните ти ходове
Защото в момента, в който нещо те владее и управлява, ти повече не си свободен и не принадлежиш на Себе си – на Дълбоката си същност.
А без вътрешна свобода няма преданост, няма отдаденост и няма съединение си Дълбоката същност.
Човек може да бъде активен, силен, дори страстен по природа – но ако в основата си остава неподвижен и недосегаем в Центъра си, той не се губи, не се поддава на низки страсти и контрол от манипулатори. Независимо, дали те са материални или са същества от тънко енергийно същество
Ако обаче загуби Центъра си, тогава и най-високопарните му думи ще са кухи, празни от съдържание. Ще предаде както другите, така и самия Себе си.
Истинската духовна зрялост не се доказва с речи, с лицемерни постъпки, нито с мистични преживявания или със заблуждаване на невежи хора.
Тя се вижда в това, колко бързо можеш да се върнеш в Себе си, т.е. в Центъра на съществото си.
Колко бързо се освобождаваш от чуждото влияние, атаки или енергийни набези.
Колко малко време ти трябва, за да си отново цял, т.е. Вътрешно непокътнат от външните домогвания.
Иначе омайни приказки, за това колко е бил напреднал. Къде бил ходил и какви учители са му дали титлите, какво можел да прави са също ясен признак, че събеседникът ви е с ниско самочувствие и се нуждае от подкрепата на хвалбите.
Ако трезво гледате, лесно можете да разпознаете измамните „гуру“. Иска ли ви много пари, знайте че той е измамник.
Ласкае ли самочувствието ви, че сте избрани – мошеник е.
Дава ли ви обещания за лесно обучение, големи постижения или просветление – шарлатанин е.
Погледнете живота му отблизо. Ако се обгражда с деца, ако ги „обича“ много или силно желае присъствието им, лампата ви за предупреждение трябва да светне в ярко червено.
Има ли някаква силна страст – жени, мъже, пари, хазарт, чревоугодничество, дрога, алкохол, цигари и др., и обслужва ли я, макар прикрито, отново ярко червена лампа.
Отчайва ли се, роптае ли, недоволства ли, възмущава ли се често и въобще ако прекомерно се влияе от негативното или ако се паникьосва и страхува – тревожната сирена би следвало да „завие“.
Истинският път не се нуждае от тайни договорки, от тотална изолация, от сляпо подчинение и посвещение докрай на някой „гуру“.
„Духовността“, която те кара да мълчиш, когато нещо в теб крещи „това не е чисто“, не е никаква духовност. А е опит за измама, която дълбокото ви съзнание не приема!
Тя е манипулативен подход и крачка към някаква зависимост.
Никой истински учител няма да поиска да замениш съвестта си с неговата воля.
Никой автентичен водач няма да се страхува от никой от въпросите ти, нито да се крие за стени, разстояния и бариери.
Никой зрял човек няма да се нуждае от култ към своята си личност..
Защото силата не се доказва чрез контролиране. Контролът е явен признак на страх.
А страхът няма връзка и много общо с Дълбоката същност. Предпазливостта е във връзка с Духа ви.
Бъдете особено внимателни, когато някой настоява, че само той ще ви доведе до спасението и райските градини.
Посредник към Абсолюта е вашата Вътрешна природа, когато Тя продължение и в ума ви.
Когато някой се представя като незаменим посредник между вас и Абсолюта, знайте че ви мами.
Истинската връзка с Центъра ви не може да бъде отнета от никого и от нищо.
Тя не се купува, нито се продава. И не се удостоверява с титли.
Тя е вътрешна отговорност.
Затова мярката не е в това, колко пламенно говори някой за светлина, любов и висши измерения.Мярката е в неговата трезвост и в уравновесеността, без криене и ограждане. .
Ако видите, че някой създава зависими около себе си, ако разделя хората на „избрани“ и „недостойни“, ако подхранва страх и изключителност — знак, че е време да отстъпете крачка назад. Абсолютната истината не разделя хората.И още нещо важно:
вътрешната свобода не означава подозрителност към всички.
Тя означава светлина и яснота. Яснотата вижда без омраза, разпознава без истерии и се отдръпва без драми. Когато си в Центъра си, ти не воюваш с лъжата. Просто не ѝ се поддаваш.
И най-сигурният знак, че си стабилен вътрешно, е този:
можеш да се срещнеш с всякакви хора, идеи и влияния, без да губиш ни най-малко себе си. Можеш да слушаш, без да се подчиняваш. Можеш да уважаваш, без да се прекланяш пред никой и нищо.
А когато единството с Духа ти е живо, никакви „енергийни атаки“, никакви манипулации, никакви външни внушения не могат да те обсебят за дълго.
Те могат да те докоснат, но не и да те завладеят или управляват.
И най-сигурния начин да разберете някой е като уравновесите съзнанието си, т.е. да няма никакви предпоставки „за“ или „против“ в ума ви. И като стоите безпристрастни и невъзмутими, насочете се навътре в Себе си и пребивавайте в него, докато отговорът изплува в съзнанието ви. Това, което дойде в момент на безмълвност, умиротворение, безпристрастност, то е меродавното!
Тя – Истината не крещи, не убеждава, не настоява.
Тя се разкрива тихо — когато умът е притихнал, когато предпочитанията са временно оставени настрана, когато страхът и желанието не тласкат в противоположни посоки.
Ако в теб има очакване, ще чуеш точно това, което искаш да чуеш.
Ако в теб има страх, ще избягваш това, от което се боиш.
Но ако в теб има равновесие — ще се прояви невъзмутимостта на Истинската ти природа..
Затова безпристрастността не е равнодушие. Тя е най-висшето условие по пътя към вътрешната сила.
Да стоиш в тишината на Себето, без да бързаш към извод.
Да не бързаш нито да приемеш, нито да отхвърлиш.
Да позволиш на отговора да изплува сам — без припряност и нервност.
Това, което идва в миг на вътрешна неподвижност, не е породено нетърпение, то не е плод на внушение, нито е реакция.
То е Единство.
И когато Единството е чисто, то носи невъзмутимост, недосегаемост и покой.
Без превъзбуда.
Без истерии и без фанатизъм.
Истинският отговор винаги идва с мир.
Даже ако съдържа предупреждение.
Даже ако изисква твърдост.
Той не носи вътрешни разединение, колебания, съмнения.
Ето защо заключението е просто:
Стой в Центъра си!
Не позволявай на нищо външно да те измести трайно.
Не заменяй вътрешната си яснота и проницателност с чуждо мнение — било то и облечено в духовни одежди.
Когато пребиваваш в безмълвната си същност, ти не се лъжеш лесно.
Не се плашиш лесно и не се увличаш лесно.
И тогава ти не зависиш от личности, титли, обещания или помпозни тенденции
Той извира Отвътре – Най-сигурната защита, сигурност и предпоставка за щастливо бъдеще.
Пожелавам ви упорита медитативна практика и неизменно да я прилагате в ежедневието си!