Колко е лесно да си Себе си, когато няма вмешателства и провокации. Седиш си сред природата и няма кой да те измести от Вътрешната ти насоченост. Е и сред природата умът ти може да се втурне нанякъде към някой спомен, блян, въображение и пак да те измести от Центъра ти, но това ще дойде само от ума ти и е много по-лесно да избягаш от „предложенията“ или лабиринтите му.
Затова е добре, когато човек е много натоварен през седмицата, задължително да си отделя време за изчистване на съзнанието от замърсяванията на ежедневието. И това би следвало да стане неотменимо правило.
Защо? – ще попитате. – Ами защото, за да си здрав и способен да продължиш плановете към целите си е наложително да се грижите за тялото, ума, енергията си.
Лесно е, когато няма предизвикателства и смущаващи фактори и същевременно чистата природа способства по естествен начин способства за отмора, изчистване и възстановяване на силите си.
Физическата умора лесно се усеща. Психическата отпадналост обаче не може да се забележи навреме. Защото, когато сте под стрес или в устрем да изпълните някаква работа, сте заредени с адреналин. И чак когато отпадне нуждата от мобилизиране и неотложност, тогава можете да усетите умората и че сте прекалили, но тогава вече сте навлезли в червената зона на дефицита на енергия и прекомерна отпадналост.
Правилно е да се грижите за възстановяването на тялото и ума си още преди да е дошъл срив или проблемите със здравето. Иначе е много опасно. Болестта следва да се лекува още преди да е станала болест, щото после вече е късно и възстановяването е много по-трудно, а и болестите изискват специални условия за премахването им.
От друга страна е добре практикуващите да се обучават да се справят при всякакви условия и предизвикателства в живота.
Медитацията и единението със Себе си в комфортни условия е достъпно. Обаче, когато влезете в „кючека“ – в „танците“ на ежедневието, тогава, ако не сте здраво стъпили на Истинските си крака, отпадането от Синхрона с Вътрешната ви същност ще е неминуемо. Затова, практикуващите единство със Себе си, постепенно, но неотменимо следва да тренират в по-неблагоприятни условия.
Ето, ако вкъщи практикувате в идеална температура за тялото ви и ако е тихо и приятно, тогава без много голямо затруднение ще можете да навлезете в Тишината на Съзнанието си. Разбира се и това е трудно в началото, но с практиката се получава. След това идват по-трудни и още по-трудни тренировки, за да можете да останете в Себе си въпреки всичко.
В реалния живот няма идеална температура на тялото, щото може да е много студено или много горещо. И вие следва да можете да останете Единни с Вътрешната си същност, без особено да се влияете от температурата.
В ежедневието не е винаги тишина и не вмешателства и ще ви се наложи да оставате вглъбени в Същността си, не въвличайки се в глъчката, врявата, шума, вибрациите или наглото поведение на някой умопомрачен индивид. Не можете и да му се сърдите или да го осъждате, защото ако се върнете реално в миналото, когато не сте били осъзнати, ще видите, че и вие сте ги правили тези неща. Или ако не точно тези, то други но пак неблагоприятни за заобикалящите ви. Това, което трябва да правите е да имате невъзмутима концентрация в Единство с Вътрешната ви природа – Духа ви и тя да е с такива умения, че да можете да останете невъзмутими, не повлияни, незасегнати от нарочните вмешателства или какафонията от хаоса в живота.
После, може понякога сами да се настъпите по мазола, т.е. да влезете в ситуация, в която имате някаква раничка в подсъзнанието от миналото. Външната обстановка може да си е обичайна, но да предизвика уязвимостта в подсъзнанието ви. Тогава, отново е добре да имате силно тренирана концентрация, която да ви държи стабилно във връзката със Себе си. Колкото повече тренирате да стоите невъзмутими в Центъра си и да не сте въвлечени в емоции, чувства или раними преживявания, толкова по-добре ще се владеете и ще останете непокътнати и непроменени от Оригинала си.
Има още много различни ситуации на изкушения, съблазни, заплахи и всевъзможни предпоставки, които ще стават причина за да се отклонявате от Вътрешната – Истинската си същност. И ще се наложи да можете да се справяте с всяка една от тях и да оставате невъзмутими в Себе си.
Иначе съм се нагледал на „наставления“ по интернет. Много от тях крещят до посиняване „Любов, любов, любов…“, други пък настояват „Пусни, пусни, пусни…“, трети казват: „Дишай, дишай, дишай…“ и най-различни други съвети.
Те тези съвети в основата си са верни и правилни, но ако едно нещо не го тренираш упорито, то няма да ти върши работа нищо, че на теория го знаеш.
Ако не можеш да го изпълниш в момент на криза или в трудни условия, тогава то за какво ти е?
Още повече, когато попаднеш в серия от изпитания. Тогава, този който не е тренирал уменията си да остава недосегаем и Единен с Абсолюта, забравя всичките си съвети и учителстване и става като омотана патка.
Едно е да раздаваш съвети на килограм, друго е да можеш да ги прилагаш в живота, а съвсем различно е в моменти на изпитания да издържаш незасегнат от емоции, чувства, подтици и всякакви други провокативни мисли.
Има една много ценна Японска поговорка, тя е на великия Миямото Мусаши: Ако учиш само „стайните“ техники, ще мислиш ограничено и ще забравиш истинския Път. Така ще имаш трудности при истинските двубои.“
Случва се, когато я пусна в пост, някой критикар веднага да подскочи срещу мен, казвайки: „Ти уж за милост, милосърдие и състрадание говориш, а поговорките ти са бой, посичане, убийства и всякакви жестокости. Май че не си много духовен ти.“
-Ама аз изобщо нямам желание да съм духовен, хрисим или правоверен. Аз съм такъв, какъвто съм и всяка промяна от Същността ми е отклонение от Оригинала ми. И не аз те подвеждам, а твоята представа за духовност и послушание те заблуждава.
Много от „духовните“ хора са свикнали да си мерят думите – външното поведение, „благоприличието“ в общуването, но са безпомощни да владеят мислите, емоциите, чувствата, действията и енергетиката на тялото си. Под маската на благовидните поводи на духовността, те са последователи на външната показна духовност. Посветени са, да, ама в прикритото отстояване на интересите си, задоволяването на страстите, в страхливото покорство към властта в съгласие с разложението и толерирането на общоприетата порочност.
А една друга поговорка на Мусаши гласи: „Можеш да се биеш само по начина, по който тренираш.“
Смисълът тук е, че ако не тренираш сериозно да си Единен със Себе си в реална обстановка и предизвикателства, ти няма да си адекватен в житейските ситуации. Ако медитацията ти е само в комфорт, когато влезеш в дебрите на живота и щом се изисква да останеш Себе си в трудни и некомфортни условия, ще се изгубиш в лабиринтите на тревожния, суетния, инертния и уплашен ум.
Когато говорим за битка в нашето ежедневие, ние нямаме предвид битка с физически противник, но умът с неговите отклонения, страхове, страсти и брътвежи е истински и силен противник, а оръжието е медитацията и непоклатимото оставане в Себе си.
Без реална качествена продуктивна практика, няма как да можете да защитите Единството със Себе си по време на изпитания и трудни периоди от живота ви.
Ето сега сякаш чувам някой дървен философ да критикарства: „Ама тя медитацията се случва от само себе си. Тя медитацията не търси продуктивност. Медитацията е покой и отпускане“ и прочие.
Тази медитация, която не ви води към Вътрешната ви Природа и която ви прави способни да следвате Вътрешните си ходове винаги и по всяко време е ялова „медитация“ – изоставете я, защото само си губите времето.
Истинските адепти могат да следват Вътрешните си Ходове без да се затрудняват от хора, ситуации или трудни житейски моменти.
И не слушайте глупаци, които ви пеят приспивни песнички, за да се отпуснете съвсем и да им станете лесна плячка за манипулации на хора, духове или патогенни енергии.
Това, което ви казвам е: Винаги слушайте Себе си – Вътрешната си Истинска природа, т.е. Духа си.
Постепенно увеличавайте медитацията си и тренирайте да я можете винаги и дори в най-трудните ситуации. Така ще изградите уменията си да оставате невъзмутими винаги и въпреки всичко. Това не е даденост, а се тренира методично, упорито, дисциплинирано и сериозно. Разбира се, и не прекалявайте, защото от прекомерна медитация можете да се блокирате. Следвайте естествените нужди и възможности на тялото си.
Пожелавам ви да сте волеви и последователни!