Лесно е да се философства, трудно е да се живее философски. Достъпно е за всеки да знае духовното, но почти невъзможно е да прилага в живота си това знание.
В днешно време всеки, който има достъп до интернет, може да ви каже с какво и как да се храните, как да живеете, тренирате или разхубавявате. Особено уверени са младите хора – раздават съвети на килограм и то с такава сигурност, че че човек започва да се съмнява, дали самият живот не се е превърнал в нещо като коментар под клип – откъслечен, шумен и повърхностен.
Ами първо поживейте няколко десетки години, пък после се опитайте смело да се изявявате и да сте така категорични. Тогава със сигурност на повечето ще им е „угаснало огънчето“
В духовните учения този парадокс е още по-контрастно ясен. Искаш да постигнеш духовен напредък, да вземеш някакъв сан или посвещение и какво правиш? – Е как какво – куфарите, самолет и скоро полет към някоя източна страна.
Едно време бяхме много добри – шампиони бяхме доста години в спорта „Вдигане на тежести“ и когато някой чужденец като видеше нашенец и му гледаше мускулите, щото би трябвало да е много як и според него – като си българин, значи задължително си много силен.
Ей така изглеждат и хората от Изтока – щом си учител от някоя „духовна“ страна, значи си посветен и просветлен. Отиваш в Индия, Япония, Тибет и скоро ти дават някаква сериозна титла – лама, роши, гуру или там както се казва.
Добре, но аз съм виждал всякакви такива „посветени“, които като се завърнат от подобни духовни пътешествия стават по-зле, отколкото преди да отидат. Едни не могат да спрат дрогата, други са ментално объркани, трети силно залитат по плътски страсти.
Лесно е да живееш в някой отдалечен манастир. Там няма кой да те смущава, нито да те провокира. Но я се опитай да живееш сред хората спазвайки духовния път. Да, не е невъзможно, но е съвсем различно от това да нямаш изкушения, съблазни и капани водещи към адските селения. Духът е във всеки от нас и няма нужда непременно да го търсиш в храм, църква, джамия, манастир или където и да е другаде по света.
Това, което е уместно да се направи, е да си готов да му се посветиш, но не само на думи, поклони или с разни ритуали. Словото, поклоненията, свещенодействията са необходими, но те са само патерици – помощни средства.
Същността на Духа не е нито в обетите, не е в обредите, нито във високопарните думи или подмазването. Същността на Духа ще ти се разкрие, когато си искрен, верен, предан Нему.
Ако си повърхностен – Той също ще ти се разкрие повърхностно.
Ако си половинчат в стремежа си към Него – не чакай Той да ти даде цялостно виждане.
Ако си атеист – тогава и Той ще ти се разкрива със законите и очакванията, към които ти си склонен да приемеш. Другото ще остане недостъпно за теб.
Ако си правиш тънки сметки, молейки се за успех – ами Той ще ти даде успех, но ще е подобен на твоето отношение към Него – успех, но не истински.
Ако търсиш екскурзии и приключения, не чакай от Него да ти покаже същината – ще ти даде гледки, но не и сърцевината на Духовния Път.
Въобще, каквито усилия полагаш по пътя към Него, такива ще са и резултатите от търсенията, и реализацията.
Някои пък се опитват да се държат с Безграничното така, както провокират и хората – отричат съществуването Му, за да може Той да им се докаже – да се появи и да каже „Ето ме, не е така, както казваш“. Глупашка работа е това, как ще провокираш Безграничния Разум и ще очакваш той да ти откликне на интригата.
Друг пък бил учен и искал повторяемост. От кого искаш предвидимост и повторяемост – от Господ ли?
Ех, глупак примитивен, ами нима годините не се повтарят безброй пъти. Не идва ли пролетта, лятото, есента, зимата безброй пъти и не стои ли земята стабилно под краката ти? Въздухът, който дишаш не е ли в дробовете ти? Водата, която пиеш не изпълва ли тялото ти? Огънят, който те топли не е ли истински? Но тези неща не са ти достатъчни, защото ти искаш нещата да се повтарят и да са предвидими, както на теб ти е удобно. Това не може да стане, тъй като „науката ти“ е примитивна – невежа, сляпа и глуха. Не в това, че Безграничния не съществува, а е в това, че твоите знания са или съмнителни, или не съществуват.
Няма нужда, приятели, да търсите Безграничния Разум в светите места, защото всички места могат да станат свети, ако проникнете в тях и ги видите до края на Дълбините им. Да, на повърхностно ниво те може да са замърсени, покварени, осквернени, но ако можете да видите „Същността на нещата“ ще ви се изясни, че отвъд мръсотията, покварата, злите намерения и греха съществува Вездесъщото, Неопетнимото, Неосквернимото – Безграничният Създател.
И какво като отидеш в Китай, Индия, Япония, Тибет? И какво, ако стоиш в Атон, в скални манастири и друга света обител, какво?
– Нищо, само заблуди, суета и гонене на вятър.
В този смисъл, дори да се намирате в самото дъно и среда на Ада, ако сте слети със Себе си, т.е. с пряката връзка с Безграничния, вие ще се в центъра на самия Рай.
И обратно, ако се попаднали в Рая, но в ума и душата си не сте напуснали привързаността, отвращенията, подлостта, низките страсти и дребнавщината, тогава вие бидейки физически в Рая, ще сте в деветия кръг на Ада.
Същото е и с екскурзиите и духовните пътешествия. И те не са нищо повече от едно шляене и шматкане. Пътуваш, виждаш разни хора, наслаждаваш се сетивно и умствено, но всичко бързо свършва и пак се връщаш там, откъдето си тръгнал – в терзнанието и безпокойството на душата си. Някои казват: „Е ще хапна, ще пийна и ще се наслаждавам на пътуванията, щото това ще ми остане..“ – Ще ти останат „дръжки“. Минало – заминало, изгоряло и все едно не е било.
Това, което нито идва, нито заминава е Вътрешната ви природа и ако съумеете да се синхронизирате с Нея, това наистина ще ви остане, дори след като напуснете това тяло. А екскурзиите и сетивните наслаждения, ще се изпарят яко дим, даже нещо повече – ще останат във вас като пристрастия и отвращения (заради времената, когато не можете да ги осъществявате), от които ще страдате.
Духовността не е географско понятие, нито пък можете с пари да я достигнете. Обратно, колкото повече пари имате, толкова по-големи условия имате да се отдалечите от Себе си. Не, непременно, защото не парите и материалните богатства ще ви отдалечат, а привързаността ви към тях. Ако няма привързаност – няма да има и отдалечаване.
А иначе и на Луната да отидеш, ще занесеш там само това, което носиш със себе си, а и каквото и да вземеш, то ще е само нещо материално. Духът не можеш да го оставиш извън себе си, не можеш да го изгубиш, нито да си го вземеш. Можеш само да изоставиш заблудите си, за да ти се проясни, че Той – това си Ти. Къде искаш да ходиш да го търсиш? – При гуруто посипан с пепел ли? Или някой който е гъвкав като змия, или някой който прави чудеса?
Те – гуруто, садхуто, рошито, духовния учител не са нищо повече от теб. Това, което ги отличава от теб са само заблудите, илюзиите, предразсъдъците и замъгляванията на ума, които те са изоставили. Той – духовния човек и нищо повече от това, „чудесата“ които извършва идват от сърцевината на Съществото му – Духа му.
И ако мислиш, че като му дадеш титла, като го облечеш в роба или го поставиш на по-високо място, ще се приближиш до това, което той е постигнал — лъжеш се. Титлите не предават същност. Те само хранят суетата на този, който ги носи, а и на този, който ги превъзнася.
Разбира се, че йерархия има и е добре тя да се спазва – да се уважават и почитат истинските духовни учители, но все пак нека да не забравяме къде стоят реалните им умения и достойнства – те са в чистотата на връзката им с Духа, а не в суетата на известността и славата.
Защото истинският учител не се измерва с числото на последователите, нито с това колко хора го наричат „учителю“. Той се познава по това, че около него няма напрежение, няма натиск, няма зависимост. Има яснота, има простота и има разширено чувство на свобода. В него има едно естествено ненатрапчиво духовно майсторство, което може и да не забележиш.
Там, където започне да се натрупва шум — много думи, много обещания, много показност — там вече трябва да се внимава. Не защото непременно има измама, а защото там лесно се губи същността.
Истинският духовен човек не се стреми да те привързва към себе си, а те води към Вътрешната ти природа. Не те кара безусловно да вярваш в него, а прави така, че да се вгледаш в Истинското си Себе. Не те държи ‚на каишка“, а те освобождава от оковите на невежеството на помрачения ти ум.
И затова уважението към такива хора е естествено, тихо и дълбоко — не като възхищение към образ, а като разпознаване на нещо истинско, изначално.
Всичко останало е въпрос на форма. А формата, както знаем, лесно може да се имитира.
В заключение, приятели — не търсете бързи отговори, нито лесни пътища. Не се увличайте по кресливото, по екзотичното или показността. Това, което е истинско, рядко крещи — то е тихо, простичко, истинско и непоклатимо.
Пожелавам ви успешно духовно пътуване навътре към СЕБЕ си!