Как да знаем истинското си състояние, т.е. как да познаваме в себе си оригиналното си съзнание?
Търсят се хората, търсят се в алкохола, търсят себе си чрез таблетки и разни илачи. Опитват се да са себе си, когато до тях е подходящият човек или подсигурен финансов статус.
Въобще, търсят се неистово и не се намират. А да знаеш и можеш да се връщаш в истинското си състояние е толкова важно, както никое друго нещо на света.
На някого, за да е спокоен, умиротворен, но и енергичен, непременно му трябва любима. Друг, за да живее в мир и съгласие, са му необходими много пари, имоти, богатства. Трети пък искал да преживява един постоянен и „непреходен“ екстаз чрез дрога. Четвърти лелее за истински човешки отношения… Пети…
Колкото хора, толкова различни нагласи на ума.
Но за да знаеш истинското си „нулево“ състояние, е нужно да се освободиш от примесите на външните влияния и въплътените в гените ти характери на предците ти. Също ще се наложи да уталожиш страстите, желанията, себичността си.
В действителност това не е чак толкова трудно и казвайки това, разбирам, че не е съвсем лесно. За да познаеш в себе си Изначалното състояние, е нужно да можеш просто да поседиш, да помълчиш и да се въздържаш да не правиш нищо. Това на пръв поглед изглежда лесно и обичайно, обаче ако се опиташ да го реализираш, ще видиш, че не е съвсем така.
Ето, пробваш да се откажеш от желанията – едно, второ, трето… и умът ти ти казва: „Ама ти ако не постигаш мечтите си, тогава за какво живееш.“ Коварен е умът и интелигентен. Никой не казва да не постигаш мечтите си, а само те – мечтите, желанията, подтиците ти не бива да могат да ти заповядат и да те манипулират. Иначе няма проблем – планирайте, постигайте и имайте, това си е ОК. Лошо е само, когато поставиш желанията над връзката със себе си и над съветите на изначалната си природа.
Та, кое е нулевото състояние, т.е. непромененото от многобройните съществувания, битието в различните животи и безкрайните превъплъщения. Често човек губи голяма част от себе си заради гените, оставени му от предците и въплътени в тялото му. Друга пречка да си себе си са наслоените енергийни и кармични наслагвания, които носи от предишни простъпки в различните роли на преражданията. Трети препъникамък към единството със същността ти е възпитанието и моделирането на ума в този му живот. Четвърта причина са създадените стереотипи, идващи от енергийните влияния на околната среда. Има и още недобри фактори, оказващи лошо влияние върху проявленията на истинската същност.
Но, но, но нека „да не бием около храста“, нека се съсредоточим върху това, което може да ни върне в изначалното ни и непроменено състояние.
И кое е „нулевото“, т.е. състоянието, което всъщност ние сме в оригинал?
Когато застанете и се насочите в себе си – Духа си, т.е. тази същност във вас, която е била преди съществуването на световете и тази същност, която ще бъдете и ще останете след края. Това не е толкова трудно, колкото изглежда, просто се насочете в себе си и това е – нищо повече.
И бидейки насочени просто в себе си, когато не тръгвате след „предложенията“ на ума, например спомени, логически разсъждения, аналогии, планове, мечти и още каквото се сетите. Мислите ще възникват в ума ви, но това, което следва да правите, е да не ги развивате, да не ги смятате за важни и да не се въвличате в тях.
И когато останете достатъчно дълго насочени в себе си и не се поддавате на подтиците на възникващите мисли, те ще започнат да отслабват. Мислите ще стават все по-слаби и по-разредени, докато пустото състояние постепенно ще взема мястото им.
И когато мислите поутихнат, тогава ще навлезете в спокойствието, но не го целете. Не целете нищо, освен себе си. Другите приятни неща, които ще заемат място във вас, ще произтичат от Духа ви. Тук можете да направите неприятната грешка да изместите фокуса на вниманието си, т.е. вместо да сте насочени в себе си, вие да се фокусирате върху спокойствие, неподвижност, безмълвност на ума!
Не, не, не, каквото и да идва, не се отклонявайте от себе си. Ще дойде приятно чувство на умиротворение, но вие не сте умиротворението, а то само произтича от истинската ви природа.
После ще дойде чувство на сигурност, но вие не отклонявайте вниманието си в това чувство на недосегаемост, защото само по себе си то не струва нищо. Истинската сигурност произтича от вътрешната ви същност и сигурността не е самостоятелна или самоцел.
Може да дойде всичко в ума ви – емоциите, подтиците ви. Вероятно е да се появят разни дарби – например да можете да виждате и да чувате от разстояние. И те могат да са най-различни – може тялото ви да стане леко, може да се пренасяте енергийно през пространството, може да придобиете власт над духовете от астрала. Внимавайте много!
Внимавайте, защото често това са капани, уловки, коварни клопки. Всичко, което произтича, следва да не е отделено от Духа – от същността ви. Невидимите ви противници може в действителност да ви дадат такива „дарби“, но това да са просто „динени кори“. Захласвайки се по тези „умения“, често пъти напреднали в духовното практикуващи изоставят пътя на Духа и започват да се прехласват по „дарбите си“. Това е жалка грешка, която ще ги свали на нивото на низшите и умопомрачени умове.
Кое е изначалното „нулево“ състояние?
Когато стоите насочени в себе си и не се хващате за нищо, в което умът ви ви хвърля и съблазнява, тогава постепенно ще навлезете в истинското си изначално съзнание.
Ще сте непоклатими, но вие не се хващайте за непоклатимостта.
Ще сте недосегаеми, но вие не се прехласвайте по недосегаемостта.
Ще имате невъзмутим вътрешен мир, но вие не залитайте по вътрешния си мир.
Ще усещате сила, могъщество, власт, но вие не се подчинявайте на нито едно от тези фалшиви или истински предложения.
Ще имате най-различни успехи, но вие не се опиянявайте от нито един от тях.
И не измествайте насочеността си от пътя на Духа. Нищо не струва повече от същинското ви състояние и дори от една малка частица от Духа.
Истинското ви изначално състояние следва да произтича от Духа ви, но нито едно от неговите свойства не бива да отнема от пътя ви.
И когато стоите насочени и безотказни в същността си, тя ще се прояви.
Общо взето, когато сте единни със себе си, това ще ви даде невъзмутимост, умиротворение, безмълвие, безметежно спокойствие, но тук пак ще кажа, че тези неща са продукти на Себето, а не бива да са самоцел!
И когато медитирате достатъчно и опознаете – спомните си същността си, тогава запомнете това състояние.
После през деня, нощта и живота си, когато сте будни и внимателни, ще знаете кога сте се отклонили, кое ви е въздействало и е станало повод да не сте себе си.
Имайки и спомняйки си същността си, гледайте да не се отклонявате от себе си през ежедневието. А когато нещо или някой се опита да ви въздейства и да ви отклони, включете техниката си за медитация и своевременно възвърнете душевното си равновесие.
И запомнете! – Не придобивките са важни, независимо дали те са материални, духовни, енергийни. Не се заблуждавайте и от дарбите и талантите си. Това, което е важно, е само пътят на Духа ви, т.е. истинският ви дом.
Практикувайте, за да знаете себе си – „нулевото“ си състояние. Това ще ви трябва, защото когато сте будни, ще можете да включите техниката си и да превърнете несъответствията, капаните, съблазните, изкушенията, т.е. като цяло изпитанията, във ваша сила, опит и могъщество.
„Неутралното“, т.е. неповлияното ви състояние ще е сигурен ориентир, за да се връщате в него отново и отново, докато то се въплъти във вас трайно и стане естествено и неподатливо на влияния.
Това е, приятели, не се подвеждайте от глупости, за да не приличате на онзи, който продал слънцето, за да си купи свещ!
Пожелавам ви упорита и безотказна медитативна практика!