Никога не си губете времето да обяснявате духовните неща на хора, които нямат сетива за тях. Може да е грубо, но те са като невменяеми. Отвсякъде „ще ти донесат вода“ само да не признаят, че има нещо отвъд техните възприятия. Колкото и да му говориш, каквито и доводи да му представиш, той ще си знае неговото – „закони и закономерности определят всичко във Вселената“.
Естествено, че са закони и закономерности, но всички те стоят върху основата на Духа. Невидим, недоловим, несъществен той не може да бъде усетен, освен ако не си настроен на Неговата честота.
Излишни са споровете, ненужни са обясненията, няма смисъл от убеждаване или разяснение, защото един невменяем човек, колкото и да му казваш нещо, той затова прилича на невменяем, защото не съвсем добре разбира нито действията, нито постъпките си.
Говори му каквото си щеш, представяй му логични обяснения, аналогии или с други похвати, той си знае неговото: „Светът е самодостатъчна материална система, която се развива по естествени природни закони и може да бъде разбрана единствено чрез научни доказателства“.
Никой не казва, че не е самодостатъчна система и че не се развива по естествени природни закони, но има неща отвъд живота и смъртта, които на този етап няма как да бъдат разбрани само от научните доказателства.
Отдавна съм се отказал да обяснявам, да се препирам и споря. Едно време като тийнейджър имах ентусиазма да убеждавам, да обяснявам това, което знам. Сега нямам нито такава потребност, нито намирам смисъл в това.
Да, говоря, но само на тези, които са готови и имат нагласата да ме слушат и разберат. За другите нямам глас. Не буди спящият, защото ще ти се разсърди и ще се обърне на другата страна и ще потъне отново в сънищата си. Нека да вземем за пример едно цвете. Я се опитайте да го накарате да цъфне като разтворите пъпката с ръка. Какво ще се получи? – Едно нищо ще стане и само ще го унищожите. Не става с бързане, нито с ентусиазъм. Когато му дойде времето цветето само ще се разтвори.
И спящият като се наспи достатъчно ще му трябва съвсем малко усилие, за да се събуди. Тогава той с готовност ще стане. Така е със спящите, така е с цветето, така е и със страдащите и не виждащите поради мъглата в умовете им.
Ето, ти му обяснявай, колкото си щеш, че той не е в състояние да те подведе, излъжи, измами или да те заблуди, тъй като ти виждаш не само с обичайните си сетива, а знаеш нещата от Духа си. Колкото един невменяем може да разбере действията и постъпките си, толкова и един „незрящ“ духовно човек може да разбере как ти виждаш с Духа си. – Абсурд. Той подобно на един недоразвит интелектуално индивид, ще продължава да прави абсурдни действия. В неговия въображаем свят е напълно постижимо да те излъже, измами или да ти вмени изкривената от ограниченото му съзнание истина. Същински невменяем, но какво да се прави.
И пак ви казвам, излишно е да се опитвате логически да подредите ума на един психично болен човек. Неговата логика винаги се ограничава дотам, до където оскъдния му и мизерен ум може да достигне. Каквито са желанията му, такава е представата му и съответно като продължение – такива са и действията му – неспособен, интелектуално осакатен човек и това е.
Не си губете нито силите, не си губете времето, нито уменията си, защото те ще ви трябват някъде, където можете да намерите някакъв отклик или поне някакъв резонанс, усещане. Там насочете усилията си.
И най-важното, някои се обезсърчават като не намират разбиране. Само че за да бъдете разбрани, следва да има някой, който има такава функция в съзнанието или зрялост в ума си, иначе е невъзможно и затова не търсете вината в себе си.
Ще ви кажа какво трябва да правите в такива случаи. Пак ще се позова на медитацията, т.е. „входът“ към Себе си. Когато медитирате, вие не се захващате с мислите, които изплуват в ума ви. Не се борите да нямате мисли, а само не се занимавате с тях. Постепенно, с времето, мислите започват да избледняват и да изчезват. Тяхното място ще заеме разбирането или поне готовността за разбиране. По същия начин, когато не се занимавате с „невменяемите“, постепенно и с времето мястото на „невменяемостта“ ще изчезне и ще се появи разбиране или поне някаква искрена готовност за разбиране. Тогава ще дойде и вашият ред да можете да им помогнете някак за да вникнат в същността на нещата.
Всъщност, Духът е винаги във всеки навсякъде. Проблемът е в мъглата или в изкривяването на съзнанието, което не може да види Извора в себе си, а все бяга след илюзиите си. Така е със съзнанието, така и с отделните индивиди.
Човек не бива да си губи времето в излишни или несъстоятелни неща. Когато почвата не е готова, не можеш да посееш нищо, защото това ще е само загуба на време, усилия и средства.
Още повече, че за да обясните и да упътите някой към Извора, то следва той да е направил някакви усилия в тази посока – да има желание, готовност и такава насоченост. Иначе ще е безполезно – ще е загуба време и усилия.
Има хора, които като им кажеш, веднага разбират. Има други, на които трябва доста да обясняваш, за да те разберат. А има и такива дебили, че камбана да им биеш на главата пак няма да са в състояние да чуят. Не се дразнете от тях, просто ги подминете мълчешком.
Това е, приятели, за днес. Медитирайте методично и безотказно, а виждането, чуването, знанията и разбирането чрез Духа ще дойдат от само себе си! Успех ви пожелавам!