Това, което човек причинява на другите, в последствие го прави и на себе си. Ето например, ако не си държиш на думата и често послъгваш, развиваш лъжата и към себе си. Не може към другите да си измамен, а към себе си да си честен.
Привидно човек може да се заблуждава, но в крайна сметка той складира всяко действие в дълбокото си подсъзнание, което след време става присъда към самия него.
Затова във всички духовни учения има заповед: „Не лъжи“. Да, не лъжи другите, така няма след време да започнеш да лъжеш близките си и дори самия себе си.
Казва се и: „Не кради“. И това не е случайно, защото когато вземаш от другите и макар никой да не те види, ти самият „виждаш“ себе си. Това се вкоренява в теб и впоследствие се превръща в характер. А колко е хубаво, когато човек е чист – не лъже, не краде, не вмешателства, не злослови, не клевети и въобще не прави това, което не иска да бъде направено на него.
Тези правила ги има във всички религии и духовни практики. Независимо дали си от Изтока или от Запада, те са меродавни и валидни за всички.
Свикналите да разсъждават, че когато никой не ги вижда, могат да правят каквото си щат, самo се самозалъгват.
Ние сме свързани неразривно един с друг. Ако някой е станал егоистичен и когато си представя, че собствените му действия към другите не го касаят, се самоизмамва. В повърхностното му съзнание може да изглежда, че между него и светът на другите няма връзка, но това е само привидно. Откъснатият от същността си ум заблуждава и създава илюзията, че ако си затворен в твоята си крепост, състоянието на другите не те засяга.
„Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб“ – гласи мъдростта на Конфуции, а и в другите духовни наставления от Изтока.
Исус Христос го транформира в позитивна форма: „Прави на другите това, което искате те да ви правят“ – се казва в Евангелието от Матей.
Вездесъщият Дух е един и същ навсякъде. Може в различните традиции да е представен различно. Или в обичаите и ритуалите да се извършват различни богослужения, но в крайна сметка Безграничният е един. И както има едно слънце, което народите наричат с различни имена, така е и Безграничния Разум. Може да различните хора да го гледат от различни ъгли и да му придават различни качества, но Той си един и същ.
„Няма аз и няма други“ пък се казва в една известна Дзен поговорка. И това е точно така, защото ние сме слети в едно неразривно Цяло.
Ако си свикнал да лъжеш, да крадеш и да правиш подли номера, това и очаквай да се случи на теб, няма къде да избягаш от самия себе си. На повърхностно ниво, ако си мислиш, че това няма как да ти се случи на теб, жестоко се лъжеш.
Законът за Кармата е неумолим – Ще ти се случи точно това, което си си поръчал. Нещата малко приличат на покупка по интернет. Влизаш в електронния магазин и си поръчваш това, което ти е харесало. Има срок за доставка и той ще бъде спазен. Разликата е в това, че няма да можеш да откажеш покупката. Щом веднъж „пратката“ ти е доставена, няма да има нужда да ходиш да я вземаш. Тя ще ти бъде връчена директно и ще си хванат в неудобна за измъкване стъпка.
Е да, има един начин да не получиш „постъпката“, т.е. кармичната пратка и той е да влезеш в Истинския си Дом. Ако успееш, тогава кармичното последствие ще се превърне само в едно изпитание, което ако издържиш, ще избегнеш страданието.
Как се търси и как се влиза в Истинския Дом. Ами много ясно – ако на повърхностно ниво ти изглежда, че си отделен от останалия свят, то в дълбочина ти си неделимо свързан с него. И когато направиш плътна връзка между съзнание, подсъзнание и духа като сърцевина на съществото си, тогава ще разбереш, че „няма ти и няма други“. И че всичко е едно обединено Цяло.
Ще ти стане ясно защо не бива да правиш на другите това, което не искаш никой да направи на теб. И когато осъзнаеш това, ще си наясно, че простъпките към другите ги правиш на самия себе си.
Това не е фикция или някаква фантазия, която някой е измислили и се опитва да вменява на другите. Това е самата реалност – Ти си във всички други и всички други са в теб.
За да можеш да достигнеш до Себе си, т.е. и до всички други, следва да практикуваш единството с Духа си – медитация.
Когато се очистваме от замъгления ум и замърсяванията в Себе си, ние се насочваме към Изначалната си същност. Стоейки така, умът ви ще се опитва да ви въвлече в скитания в миналото, в настоящето или в бъдещето. Възможно е да си измисля всякакви приумици, за да ви отклони от Същността ви.
Внимавайки към Себе си, щом не се захващате с нито една от мислите, емоциите, чувствата, подтиците или другите примамки на ума, постепенно набезите му ще намаляват и тяхното място ще заеме Безкрайността на Духа ви. Пустото, невъзмутимо и умиротворено естествено състояние ще изпълни съзнанието ви и тогава ще можете да присъствате едновременно в повърхностното и в дълбокото си подсъзнание. Всъщност, то е едно и също, когато не е разделено.
Когато това разделение изчезне, преставаме да живеем само в повърхността на своя ум. Тогава той започва да усеща живота цялостно, без откъслечните тълкувания, оценки и страхове, които обикновено ни съпътстват.
Мнозина търсят щастието навън – в повече вещи, повече признание, във властта или в идеята за повече сигурност. Но колкото повече се опитваме да запълним вътрешната празнина с външни неща, толкова повече тя се разширява. Причината е че – никое външно нещо не може да замени изгубената връзка с Изначалната ни същност.
Приличаме на хора, който стоят до извор и умират от жажда, защото са ослепели и не виждат. Тичат от място на място, питат този и онзи, търсят нови учения, нови методи и нови обещания, а през цялото време изворът е в тях.
Затова всички велики учители насочват вниманието Навътре. Не за да избягаме от света, а за да го видим единен със Себе си. Когато вътрешният шум намалее, се проявява тихата яснота. От тази яснота естествено възникват добротата, честността и състраданието. Те вече не са морални заповеди, които човек е принуден почти насила следва, а са естествен израз на неговата Истинска природа.
Тогава и въпросът за кармата се разбира по друг начин. Той вече не е въпрос на награда и наказание. Закономерност е. Както хвърленият камък създава вълни във водата, така и всяка мисъл, дума и постъпка създават отражение в дълбокото подсъзнание. Ние живеем в последствията на това, което сме създали вчера, и създаваме днес това, което ще преживеем утре.
Затова истинската духовна работа не е да променяме хората, а като внасяме ред в собственото си същество. Ако имаме омраза в себе си, ще виждаме омраза навсякъде. Ако в нас има страх, ще намираме причини да се страхуваме. Ако в нас има мир, постепенно ще започнем да откриваме навсякъде.
И когато един ден човек се вгледа дълбоко в себе си, ще открие нещо удивително. Зад всички мисли, зад всички спомени, зад всички образи за това кой е и какъв е, съществува едно тихо и неизменно присъствие на Духа. То не се ражда и не умира. Не печели и не губи. Не е ограничено от име, народност, религия, нито от време.
Именно това присъствие различните духовни традиции са наричали по различен начин – Дух, Буда-природа, Дао, Атман, Божие царство или Истинско лице. И колкото повече човек пребивава в него, толкова по-малко желание има да вреди – да лъже, краде, вмешателства или да убива когото и да било. Защото започва да вижда, че животът е единен и Цял, макар да се проявява в безброй форми.
Тогава думите „няма аз и няма други“ престават да бъдат философия. Те се превръщат в цялостно разбиране. А когато това стане, духовността няма да е усилие, а ще е естествено непринудено състояние. Слънцето грее без да избира някой специално, така и човекът започва да живее без непрекъснатото разделение между „моето“ и „чуждото“.
Истинското завръщане у дома – не е физическо място, а винаги е било в самите нас си -в Себе си – Навътре и е било скрито зад шума, и брътвежите на ума.
Пожелавам ви упорита и успешна медитативна практика!