Когато земята забрави Небето

Изоставили са корените си съвременните хора. Може да си представяте, че щом имате храна и напитки разполагате с всичко, но… но това изобщо не е така. Храната храни грубата материя в тялото, напитките също напояват физическото ви същество, но има един друг аспект от съществото ви, което остава гладен и жаден.

Когато давате храна на душата си, тя се удовлетворява, но само частично. Когато и давате вода я освежавате, но само донякъде.

Ето сега са времена, в които хората са като слепи, глухи, невежи и замъглени за фините нива на съзнанието си. Мислят си: сега като си купя най-яката кола и ще съм на върха на съзиданието. Като си взема една яка къща с охолни стаи, мебели и всичко ще е най-скъпото, най-луксозното, най-разкошното, ще имам абсолютно всичко и ще съм щастлив. И съответно жените им също представят така – кухнята е свръх, спалните са неотразими, басейните, гостните и още не знам си какво…

Ех, глупаци! Ех, невежи хора! Ама, че заблуди и слепи представи. Ако се отделиш от корена си, а той не е материя, тогава откъде ще черпиш духовни сили. Или ще си въобразиш, че духовните сили ще дойдат от охолството и изобилието на богатства… Добре, мисли си го това, няма да прекъсвам розовите ти сънища. Но да знаеш, че постепенно розовото ще придобие черен оттенък. Да, светлите ти блянове ще помътнеят и ще изгубят очертанията си в мрака на духовното ти неведение.

За да е щастливо едно същество, то не бива да се откъсва от Първоизточника си. От Него то постоянно черпи сили на смелост, недосегаемост, неуязвимост. Материалното богатство не може да ти даде тази осигуреност. Може да имаш някаква сигурност, но тя винаги ще е под въпроса на подчинението и подвластните правоъгълни поклони към тези, от които зависи благосъстоянието ти.

Сега някой дървен философ пак ще се опита да е контра: „Ами ти като се молиш на Бога, не си ли му подчинен?“

Не, спящи, не, не съм подчинен на никой и на нищо, защото аз се моля само и единствено на Себе си. А като си „подчинен“ на себе си, от какво да те е страх. И щом имаш непрекъснатата връзка с Абсолюта, кой или какво може да ти навреди? – Никой и нищо.

Не прекъсвайте изначалния естествен духовен поток, защото така се лишавате от духовна подкрепа. И колкото и да сте силни материално се обричате да страдате от глад на вътрешни страхове, несигурност и душевно опустошение. Времето минава бързо. Когато сте в позитивен кармичен период, вие сте на върха на радостта, веселието и удоволствията. Тези неща преминават бързо като лъх и после идва времето на душевната нищета, тъгата и страданията. И ако нямате плътна връзка с Духа вътре във вас, тогава идва времето на риданията, плача и скърцането със зъби.

Този, който е в постоянна връзка със Себе си, т.е. с Безграничното, той може и да влиза в тъмни мрачни периоди. Да, балансът в живота може да го прекарва през кръговете на ада, но знаете ли каква е разликата между него и този, които е прекъснал духовните си корени? –  Разликата е, че когато имаш връзка с Духа в себе си, тогава въпреки трудностите, несгодите и неволите, ти ще имаш душевните сили да ги прегазиш. Ще можеш да преминеш „сух през водата“, защото Силата в теб ще те подкрепя и ще те води към сигурни брегове.

А нямаш ли връзка с Духа си, прекъснал ли си корена от Първоизточника, тогава ще затъваш още, и още, и още и няма да има помощ от никъде. Ще викаш, ще се чудиш, ще роптаеш и хулиш, но никой няма да ти е виновен. И то ще е не защото Духът ти ще те изоставил, а поради това, че ти си поставил мъгла, затъмнение вътре в себе си и не си в състояние да се свържеш с Първоизточника си.

Затова има епидемия от паник атаки, ОКР или други разстройства на психиката, тялото, организма ви. Заради отделеността от Първоизточника хората става слаби, уязвими и попадат под всякакви атаки на патогенни и зли сили. Кой е виновен, кой?

Нямате духовна мощ, нямате съпротивителни сили и нямате подкрепата на Духа. Така е след като сте се пренесли цялото си внимание и ценности към грубата материя. Така имате само това, върху което цените и с което се свързвате.

Кармичните последствия са точно заради това – страдайки да се замислите и да намерите корените си. Не, не физическите, а изначалните духовните си корени. Намерите ли ги, кармата ще се отдръпне и ще престане да ви преследва. Всъщност, това, което трябва да направите след като намерите Изначалното в себе си, е да го последвате. Чак тогава кармата ще стане безпомощна да ви навреди, заради съответните ви предишни кармични прегрешения и действия. Такава е крайната цел и функцията на кармата – да ви отведе в Истинския ви дом.

Не можеш да надхитриш кармата, можеш само да лъжеш жестоко себе си. Искаш големи материални богатства, за да добиеш власт над света и да имаш сигурност. – не можеш.

Там, където се формира бъдещето е фино място – там грубите действия и желания не могат да проникнат. Напусто е усилието да овладееш света, то е като да искаш да овладееш океана, правейки малки вълнички на повърхността му.

Духовните хора са в сърцевината на битието. Разбира се, всеки си има свободна воля, самоопределяне и собствен избор. Те са неприкосновени. Обаче, когато стане въпрос за оцеляване и просперитета на Цялото, тогава властта се държи изцяло от хората на Духа.

Сега пак някой ще се учуди: „След като хората на Духа имат такава власт, те защо не са богати и защо не са сред силните на деня?“ – Ами защото те имат всичко, от което се нуждаят и нямат необходимост от нищо повече. И не са сред силните на деня, защото са сред силните на вечността. Всички кардинални събития се случват под тяхна воля и водене.

Ако искате да сте здрави, приятели, никога не се откъсвайте от Първоизточника вътре във вас. Има една Изначална същност, която е сърцевината на съществото ви. Умът, когато е откъснат от тази Същност става объркан, изпълнен със съмнения, страх и в безизходица. Нещастен е такъв ум, нещастни са и неговите размисли, планове и проекции.

Умът, които е единен с Първоизточника е вездесъщ. Той е интуитивен, мощен, проницателен. Той не може да бъде лъган, нито манипулиран и никой и нищо не може да го отклони от Пътя му. Такъв ум има във всеки човек, разликата е само в това, дали си замъглен от невежество вътре в теб или енергията ти е чиста, бистра, ясна.

Замъглен ли си – чисти се, не бъди мързелив, ленив или инертен. Методично, всекидневно, упорито се очиства с техниките на медитацията.

С бистър ум ли си – поддържай тази чистота, яснота, проницателност и никога не мисли, че не можеш да се замъглиш и затъмниш. Бъди старателен в поддържането на яснотата и връзката на ума си с Първоизточника.

Това е за днес, приятели! Материалните богатства са хубаво нещо, освен ако не са пречка за затъмняването на ума ви и съответно изгубването на Пътя на Духа. Ако усетите, че сте направили тази грешка, бързо направете план да се коригирате и да се върнете в Пътя на Първоизточника ви.

А на тези, които не са изгубили Пътя на Духа, им пожелавам да продължават със старанието, упоритостта и дисциплината да бъдат Себе си!